Четвърта беседа

Днес Брат Лоурънс ми говори твърде открито и с голям ентусиазъм за неговият начин на отиване при Бога. Той каза, че най-важната част се състои в отричането – веднъж завинаги – на всичко, което не води към Бога. Това би ни позволило да станем въвлечени в едно непрекъснато общуване с Него по един прост и не възпрепятстван начин.

Всичко, което трябва да направим е да признаем Бог като интимно присъстващ в нас. Тогава, можем директно да Му говорим по всяко време, когато се нуждаем да Го молим за помощ, да знаем волята Му в моменти на несигурност и да вършим това, което Той иска по начин, който Му е угоден. Ние трябва да предложим делата и работите си пред Него преди да сме започнали и да Му благодарим след това за привилегията, че сме ги сторили заради Него. Това непрекъснато общуване би трябвало също да включва непрекъснати хваления и любов към Бога за безкрайната Му доброта и съвършенство.

Брат Лоурънс заяви, че трябва уверено да молим Бога за Неговата благодат за всичко, което правим, уповавайки на безкрайните качества на Господа, а не на нашите мисли. Той каза, че Господ никога няма да пропусне да ни даде Своята благодат и, че той може лично да свидетелства за това. Този брат в Господа грешеше само, когато се отдалечаваше от Божията компания или когато забравяше да Го помоли за помощ.

Когато сме в съмнение, продължи той, Бог никога не пропуска да ни покаже правилният път, по който да вървим, доколкото и дотогава, докогато нашата единствена цел е да Му угодим и да покажем любовта си към Него.

Той намираше за срамно, че някои хора преследват определени дейности (които, той отбеляза, те вършат доста несъвършено в следствие на човешките си слабости), бъркайки средствата с целта. Той каза, че нашето удовлетворение не зависи толкова от това да променим действията си, колкото от това да ги вършим заради Бог, вместо за себе си.

Най-ефективния начин на общение с Бога, който брат Лоурънс имаше е като просто върши своята ежедневна, обикновена работа. Той вършел това с покорство, от чиста любов към Бога, очиствайки тази любов толкова, колкото е било по човешките му възможности. Той вярва, че е сериозна грешка да се мисли за времето за молитва, като за нещо различно и отделено от всяко друго нещо. Нашите действия трябва да ни съединяват с Бога в нашите ежедневни дейности точно по същия начин, по който нашата усамотена молитва в спокойна обстановка ни съединява с Него.

Той каза, че молитвите му се състоят изцяло и просто от Божието присъствие. Душата му си почивала в Бога, изгубвайки всяко усещане за всичко останало, освен любовта към Него. Когато не бил в молитва, той се чувствал практически по същия начин. Оставайки близо до Бога, той Го хвалел и благославял с всичката си сила. Поради това животът му бил изпълнен с непрекъсната радост.

Брат Лоурънс отбеляза, че ние трябва да уповаваме и да се предадем изцяло на Него. Той няма да ни измами.  Без никога да се изморявай да вършиш дори и най-малките неща за Него, защото Той не се впечатлява толкова от измеренията на нашата работа, колкото от любовта в която тя е извършена; и ние не трябва да се обезкуражаваме ако не успяваме в началото.    Практикуването най-накрая ще направи нашите усилия да се превърнат в приятен навик, който ще извършваме без да мислим.

Той каза, че за да бъдем сигурни, че вършим Божията воля, ние просто трябва да развием отношение на вяра, надежда и любов. Не трябва да се концентрираме на каквото и да било друго. Другото просто не е важно и то трябва да бъде считано като средство за постигане на крайната цел – да се изгубим напълно в Божията любов. Трябва да желаем да Го обичаме токова съвършено, колкото можем, както в този живот, така и през вечността. Много неща са възможни за човека, който има надежда. Дори повече са възможни за този, които има вяра. И все пак, още повече са възможни за този, който знае как да обича. Обаче, всичко е възможно за човека, който практикува всичките три добродетели.

Брат Лоурънс добави, че когато започнем нашия християнски вървеж, трябва да помним, че сме живели в света, подчинени на всякакви нещастия, инциденти и лошо разположение от негова страна. Господ ще ни изчисти и смири, за да ни направи повече като Христос. Минавайки през този процес на изчистване, ние ще израснем по-близо до Бога.

Ето защо трябва да се радваме в нашите трудности, носейки ги дотогава, докогато Господ иска, защото само чрез такива изпитания нашата вяра че стане пречистена, по-скъпоценна от златото. (I Петрово 1:7, 4:19)

следваща глава Първо писмо