Тринадесето писмо

Скъпи приятелю,

Не мога да благодаря достатъчно на Бог за начина по който започна да те избавя от твоите изпитания.

Бог знае много добре от какво се нуждаем и, че всичко, което Той прави е за наше добро. Ако знаехме колко много ни обича, ние винаги щяхме да сме готови да посрещнем живота с открито лице – както удоволствията, така и проблемите.

Знаеш, че не е необходимо трудностите в живота да бъдат непоносими. Въпросът е в начина по който гледаме на тях – с вяра или неверие. Трябва да сме убедени, че нашият Отец е пълен с любов към нас и, че той допуска изпитанията да дойдат по нашия път само за наше собствено добро.

Нека се занимаваме единствено изцяло само с това да познаваме Бога. Колкото повече Го познаваме, толкова повече ще желаем да Го познаваме. Понеже любовта нараства заедно с познаването, колкото повече познаваме Бога, толкова повече ще го обичаме истински и ще се научим да Го обичаме еднакво и във времена на скърби, и във времена на огромна радост.

Въпреки, че търсим и обичаме Бог заради благословенията, които ни е дал или заради тези, които може да ни даде в бъдеще, нека не спираме дотам. Тези благословения, колкото и големи да са те, никога няма да ни заведат по-близо до Него, както би го направила една простичка стъпка на вяра в моменти на нужда или скърби.

Нека погледнем Бог с тези очи на вярата. Той е в нас; няма нужда да Го търсим другаде. Трябва да обвиняваме единствено себе си ако се отвърнем от Бога и сме се претрупали с дребните и незначителни неща от този живот. Бог в своето търпение понася нашите слабости, но просто помисли за цената, която плащаме като биваме отделени от Неговото присъствие!

Веднъж завинаги – нека започнем да бъдем изцяло Негови! Нека отлъчим от нашето сърце и душа всичко, което не отразява Исус. Нека Го молим за благодатта да сторим това така, че единствено Той да може да управлява сърцата ни.

Трябва да ти доверя мой скъпи приятелю, надявайки се с Неговата благодат, че ще Го видя след няколко дни

Нека се молим на Него един за друг.

Брат Лоурънс премина от този живот в следващия само след няколко дни на 12 февруари 1691, за да обитава напълно в присъствието на своя Бог.

Превод – Теодор Михайлов

e-mail: malteser@mail.bg О любовта нараства заедно с познаването, колкото повече познаваме Бога, толкова повече ще го обичаме истински и ще се научим да Го обичаме еднакво и във времена на скърби, и във времена на огромна радост.

Въпреки, че търсим и обичаме Бог заради благословенията, които ни е дал или заради тези, които може да ни даде в бъдеще, нека не спираме дотам. Тези благословения, колкото и големи да са те, никога няма да ни заведат по-близо до Него, както би го направила една простичка стъпка на вяра в моменти на нужда или скърби.

Нека погледнем Бог с тези очи на вярата. Той е в нас; няма нужда да Го търсим другаде. Трябва да обвиняваме единствено себе си ако се отвърнем от Бога и сме се претрупали с дребните и незначителни неща от този живот. Бог в своето търпение понася нашите слабости, но просто помисли за цената, която плащаме като биваме отделени от Неговото присъствие!

Веднъж завинаги – нека започнем да бъдем изцяло Негови! Нека отлъчим от нашето сърце и душа всичко, което не отразява Исус. Нека Го молим за благодатта да сторим това така, че единствено Той да може да управлява сърцата ни.

Трябва да ти доверя мой скъпи приятелю, надявайки се с Неговата благодат, че ще Го видя след няколко дни

Нека се молим на Него един за друг.

Брат Лоурънс премина от този живот в следващия само след няколко дни на 12 февруари 1691, за да обитава напълно в присъствието на своя Бог.

Превод – Теодор Михайлов

e-mail: malteser@mail.bg