Трето писмо

Скъпи приятелю,

Учуден съм, че не си ми споделил за твоето мнение относно книгата, която ти изпратих. Би трябвало да си я получил досега. Практикувай я енергично, дори и когато остарееш. Наистина, по-добре по-късно, отколкото никога.

Аз искрено не мога да разбера как хората, които твърдят, че обичат Господ могат да бъдат доволни без да практикуват Неговото присъствие. Аз предпочитам да се оттеглям с Него в най-дълбоката част на душата си колкото е възможно по-често. Когато съм с Него там не ме е страх от нищо, но най-малкото отдалечаване от Него е болезнено за мен.

Прекарването на време в Божието присъствие не отслабва тялото. Напротив,  оставянето на привидно невинните и допустими светски удоволствия ни дава утеха. Всъщност, Бог няма да позволи на душата, която Го търси да намери утеха другаде освен при Него, затова наистина има смисъл да пожертваме себе си за известно време в Неговото присъствие.

Това не значи, че трябва да страдаш в това старание, не, на Бог трябва да се служи със свята свобода. Трябва да се трудиш вярно, без нетърпение или безпокойство, тихо привиквайки нашия дух да се върне отново при Бог, когато се е разсеял.

Единственото изискване е да поставим нашата увереност изцяло в Бога, да оставим всякакви грижи, включително и всички религиозни посвещения, които сме приели просто като средство за постигане на целта. Бог е нашата “цел”. Ако прилежно практикуваме Неговото присъствие, няма да се нуждаем от предишните “средства”. Можем да продължим да обменяме любов с Него, като просто останем в святото Му присъствие. Покланяй Му се и Го хвали! Има толкова много начини по които можеш да Му благодариш. Святия Дух, който обитава в нас ни води да обичаме Бог по разнообразни начини.

Бог да бъде с всички вас.

следваща глава Четвърто писмо