Трета беседа

Брат Лоурънс ми довери, че основата на духовния му живот е вярата, която му е разкрила възвишената позиция на Бога. След като това се превърнало в увереност в неговото сърце, той лесно получил способността да извършва всяко свое действие заради Божията любов. Той наистина разбрал, че тази солидна вяра в Бога е голяма почит към Него и отваря вратата пред Господ да отговаря на неговите молитви и да излее благословенията Си към него.

Той продължи с това, че ако някой се предаде изцяло на Бог, твърдо решен да направи всичко за Него, Господ ще пази този човек от заблуда. Той също няма да позволи на такъв човек да страда твърде дълго при изпитанията, но ще му даде изходен път за да може да издържи ( I Коринтяни 10:13)

Сърдечната цел на брат Лоурънс бе да не мисли за нищо друго, освен за Бога. Ако той позволявал да измине известно време без да мисли за Него, той не се разстройвал за това. Веднъж изповядал своята слабост пред Бога, той се връщал при Него с още повече увереност и радост, защото се чувствал нещастен далеч от Божието присъствие. Ако почувствал някаква мисъл на неблагодарност или зараждане на грях, той не изпадал в паника и не се чувствал безпомощен да му се съпротиви. Това било така, поради преживяните опитности в Божията вярна помощ, което му позволявало да изчака, докато дойде подходящия момент да извика към Него. Когато дойде времето, той се обръщал към Него и злите мисли изчезвали веднага.

Поради същото упование в Божията грижа, когато брат Лоурънс имал някаква външна работа, където е необходимо неговото присъствие, той никога не се тревожел. Вместо това, той намирал това, което Бог му давал като огледално чиста картина какво точно да направи в подходящия момент. Той действал по този начин доста дълго време, без да се тревожи предварително за каквото и да било. Преди да започнат неговите опитности с Божията незабавна помощ, той се опитвал да планира всеки детайл, вършейки работата със собствени сили.  Сега обаче, действайки с детска простота в

Божиите очи, той правел всичко заради Божията любов,  благодарейки Му за Неговото водителство. Така всичко, което правел минавало спокойно и по начин който го държал близо до любящото Божие присъствие.

Когато някаква външна работа го отклонявала без нужда от неговото общение с Бога, идвало едно малко напомняне от Господа, което се загнездвало в душата му, наводнявайки я с Божия образ. Това понякога го запалвало до такава степен, че той чувствал огромен импулс да извика в хваление, да пее и да танцува пред Господа от радост.

Брат Лоурънс заяви, че се чувства много по-близо до Божието присъствие в своите ежедневни дейности,  отколкото повечето хора биха могли да си представят. Най-лошото изпитание, което би могъл да си представи е да изгуби усещането за Божието присъствие, което било с него от толкова дълго време, но увереността му в Божията доброта го направила уверен, че Той никога няма да го изостави напълно. Щом срещнел някаква голяма трудност в живота си, той знаел, че Господ щял да осигури силата от която се нуждаел за да я понесе.

С тази увереност брат Лоурънс не се страхувал от нищо. Той добави, че не го е страх да умре за себе си или да се изгуби в Христос, защото пълното предаване на Божията воля е единственият сигурен път за следване. По него винаги има достатъчно светлина, за да подсигури безопасно пътуване.

В началото винаги е необходимо да бъдеш верен – както в действията си, така и в отричането от себе си, но след това има само неописуема радост. Ако се появят трудности, просто се обърни към Исус Христос и се моли за Неговата благодат, с която всичко става лесно.

Нашият брат отбеляза, че някои хора стигат само до редовните си посвещения (регулярните ни задължения като вярващи), спирайки дотам  и занемарявайки любовта, която всъщност е целта на тези посвещения. Това лесно може да се види в техните действия и обяснява защо те притежават толкова малко здрави добродетели.

Нито умения, нито знания са необходими, за да вървиш с Бога, добави той. Всичко, което е необходимо е сърце, посветено напълно и единствено на Него от любов към Него и към другите.

следваща глава Четвърта беседа