Седмо писмо

Скъпи приятелю,

Имаме Бог, Който е безкрайно добър и Който знае какво прави. Той ще дойде и ще те избави от всичките ти сегашни проблеми в Неговото съвършено време и когато ти може най-малко да го очакваш. Надявай се на Него повече от всякога! Благодари Му за силата и търпението, което ти дава дори посред изпитанията, защото това е очевиден знак за Неговата грижа за теб. Насърчавай се с Неговата любов и Му благодари за всичко.

Възхищавам се на силата и смелостта на твоя приятел, войника. Бог му е дал чудесен характер, макар и той да е все още малко светски и незрял. Надявам се, че проблемите, които Бог е позволил да има ще го накарат да стане по-загрижен за духовния си живот. Насърчавай го да положи всичката си увереност в Бога, Който винаги е с него. Той би трябвало да общува с Бога по всяко време, особено по време на най-големите опасности.

Достатъчно е да издигнем сърцата си към Бога. Да си припомним бързо за Него или да Го хвалим дори по време на битка, е много угодно на Бога; и, далеч съм от това да разрушавам войнската смелост – това би трябвало да го направи по-силен.

Кажи му да обитава в Бог колкото е възможно повече, приспособявайки се постепенно към това просто, но свято упражнение. Никой няма да може да го види, и освен това, нищо не е по-лесно от това да хвалиш Господа.

Кажи му да прави това колкото може по-често. Това е съвсем приемливо поведение за войник; фактически то е необходимост за всеки, чийто живот (и спасение) е в постоянна опасност.

Моля се Бог да помага на него и на цялото му семейство, което поздравявам.

следваща глава Осмо писмо