Първо писмо

Скъпи приятелю,

Бих искал да използвам този случай да те информирам за мислите на един от нашите братя относно чудесните резултати и непрекъснатата помощ, която той получава от Божието присъствие. [Смята се, че брат Лоурънс има предвид себе си, но скромността му го въздържа от директно себеизявяване]

За повече от четиридесет години главното старание на този брат е било да стои колкото е възможно по-близо до Бог, не вършейки, не казвайки и не мислейки нищо, което би могло да не Му е угодно. Той нямал друга причина да прави това, освен да показва своята благодарност към чистата Божия любов и защото Бог, и без това  заслужава безкрайно повече.

Този брат толкова свикнал с Божието присъствие, че се облягал на него във всички случаи, от каквото и естество да са те. Душата му била пълна с непрестанна вътрешна радост, която понякога така го обземала, че той се чувствал принуден да прави неща, които изглеждали детински, за да попречи на това чувство да не стане твърде интензивно.

Ако понякога той се отклонявал от Божието присъствие, Бог веднага го повиквал обратно при себе си общувайки с него посредством Светия Дух. Това често се случвало с него, когато е най-зает с работата си. Той отвръщал вярно на Божия призив чрез нежен, любящ поглед към Него или с думи на привързаност като: “Боже мой, аз целият съм Твой; стори каквото искаш с мен.” Тогава, сякаш Божията любов се връщала отново към душата му, удовлетворена от тези няколко думи. Преживяванията на тези неща правела този брат повече от сигурен, че Бог е винаги в дълбината на душата му, без значение какво той върши или какво се случва с него.

Представете си на какво задоволство и удовлетворение се радва той, притежавайки такова съкровище, което е винаги налично! Той не е нетърпелив да го открие и не се притеснява къде да го търси, защото вече го е намерил и може да вземе каквото иска от него.

Той често нарича хората слепи, оплаквайки се, че ние се задоволяваме с твърде малко. Бог има безкрайни богатства, които да ни даде, казва той. Защо трябва да се задоволяваме с краткия момент на хваление? С такива оскъдни посвещения ние ограничаваме потока на изобилната Божия благодат. Ако Бог намери душа пълна с жива вяра, Той излива благодатта си в нея като поток, който след като е намерил отворен канал се  втурва изобилно към него.

Ние често спираме този поток само поради липса на респект към Него; но не трябва да го ограничаваме повече. Нека отидем при собствените си сърца, скъпи приятелю, да разрушим тази дига, правейки път за благодатта реванширайки се за пропуснатото време! Аз и ти се познаваме и работим заедно от години. Може да ни остава малко време живот. Смъртта е винаги близо, така, че бъди подготвен, понеже умираме само веднъж.

Още веднъж, нека изпитаме вътрешното си естество. Времето ни притиска и всеки от нас трябва да бъде отговорен пред себе си. Аз вярвам, че ти си се подготвил правилно и няма да бъдеш взет изненадващо. Уважавам те заради това; в края на краищата това е нашата работа – да бъдем колкото може повече за Божията благодат. Обаче трябва непрекъснато да ходим в Божия Дух, тъй като в духовния живот ако не напредваш, просто падаш назад. Но тези, които имат вятъра на Святия Дух в душите си се носят напред даже и когато спят.  Ако корабът на нашата душа все още бива подхвърлян от ветрове и бури, трябва да събудим Господ, Който е почивал в нас през цялото време и Той бързо ще успокои морето.

Позволявам си, скъпи приятелю, да ти кажа всичко това, за да можеш да преразгледаш своето собствено взаимоотношение с Бога. Ако по някакъв начин (моля се да не е така) то е охладняло дори и със съвсем малко, може би отношението на този брат ще го запали и възпламени отново. Помниш ли нашият първи ентусиазъм и любов към Бога? И двамата можем да ги призовем отново по начин, като примера с този брат. Той не е добре известен в света, но Бог го обича нежно и го гали. Нека се молим старателно един за друг да получим тази благодат за себе си.

следваща глава Второ писмо