Първа беседа

Днес срещнах за първи път брат Лоурънс. Той каза, че Бог е бил изключително добър към него при неговото обръщане към Господа. Той бил осемнадесет годишен по това време и все още в света. Каза ми, че всичко това се случило в един зимен ден, когато той гледал едно голо дърво. Макар, че листата на дървото действително са били паднали, той знаел, че те отново ще се появят, последвани от цветове и после от плодове. Това оставило в него цялостен отпечатък за Божието провидение и сила, които никога не са го напускали. Брат Лоурънс все още твърди, че този отпечатък го е отделил напълно от света и му е дал такава огромна любов към Бога, че тя не се променила през всичките четиридесет години, през които той е ходил с Него.

Първоначално брат Лоурънс е бил слуга на ковчежника на манастира и бил много непохватен. Той вярвал, че за да бъде спасен, той е трябвало да бъде наказван за своята непохватност. Ето защо той жертвал всичките удоволствия от своя живот на Бога. Обаче, вместо да го наказва, Бог му давал единствено задоволство и удовлетворение, които изпълвали сърцето му.  Често той ревностно казвал на Господ, че се чувства заблуден, тъй като до този момент християнският му живот бил толкова приятен и изпразнен от страдания, както той очаквал.

Брат Лоурънс настоява, че е необходимо винаги да си чувствителен към Божието присъствие, като разговаряш с Него през всичкото време, всеки ден. Да се мисли, че трябва да оставиш общуването си с Него, за да се справиш със светските неща, е погрешно. Вместо това, грижата за душите ни, гледайки на Бог, издигнат над нас, ще произведе огромна радост от това че сме Негови.

Друго нещо, което той спомена е, че вярата ни е твърде слаба. Вместо да оставим вярата да управлява живота ни, ние сме водени от дребнави, ежедневни механични молитви, които винаги се променят. Единственият път на Църквата, водещ към усъвършенстване в Христа, е вярата.

Скъпият брат отбеляза, че ние трябва напълно да се отдадем на Бог, както за светските, така и за духовните неща. За нас щастието би трябвало да произлиза единствено от вършенето на Божията воля, независимо дали това ни носи болка или огромно удоволствие. В края на краищата, ако сме напълно посветени в това да вършим Божията воля, няма да правим никаква разлика между болката и удоволствието.

Също така, ние трябва да бъдем верни даже и в сухи периоди. Именно през тези времена на суша Бог изпитва любовта ни към Него. Ние трябва да се възползваме от тези времена за да практикуваме нашата решимост и пълно предаване на Него. Това често ще ни довежда до състояние на зрялост в нашия по-нататъшен вървеж с Бог.

Брат Лоурънс не бе изненадан от размерите, които грехът и нещастието са достигнали в света.  По-скоро той се учудваше, че не са още по-големи, имайки предвид крайностите, до които врагът е способен да стигне. Той каза, че се моли за това, но знаейки, че Бог ако поиска може да изправи ситуацията за един миг, той не си позволява да става прекалено загрижен.

За да успеем в своето отдаване на Бог така, както Той го желае, ние трябва непрекъснато за пазим душата си, която е въвлечена както в духовните, така и в светските неща. Когато, обаче, обърнем гръб на Бог и отворим душата си пред света, Той не може така лесно да отговаря, когато Го призоваваме. Когато пожелаем да приемем Божията помощ и пазим душата си според Неговите желания, тогава можем да общуваме с Него винаги, когато поискаме.

следваща глава Втора беседа