Осмо писмо

Скъпи приятелю,

Ти не си единствения, който се разсейва от Божието присъствие; разбирам те напълно. Умовете ни са толкова “хвърчащи”, но помни, че дадената ни от Бога воля управлява всичката ни сила. Тя трябва да привика умът ни отново при Бога, иначе духът ни може да се скита, влачейки ни надолу към земните неща.

Мисля, че лечението на проблема е да изповядаме прегрешенията си на Бога и да смирим себе си пред Него. Не е необходимо да бъдем твърде многословни в молитва, защото дългите молитви насърчават скитащите мисли. Просто, представи себе си на Бога, сякаш си бедняк, чукащ на вратата на богат човек и фиксирай вниманието си на Неговото присъствие.Ако умът ти се скита понякога, не се разстройвай, защото това ще те разсее още повече. Позволи на волята си да повика нежно твоето внимание отново при Бога. Такова постоянство и устояване Му е угодно.

Друг начин да предпазиш ума от скитане и отдалечаване от Бога по време на молитва е да тренираш себе си да живееш в неговото присъствие през целия ден. Това ще ти осигури един вид “практика”,  като напомняш на себе си да се концентрираш върху Него.  Така оставането в неговото присъствие по време на молитва ще стане по-лесно.

Знаеш от другите ми писма какво голямо предимство е според мен практикуването на Божието присъствие. Нека приемем сериозно това действие на любов към Бога и да се молим един за друг.

Оставам твой брат в Христа.

следваща глава Девето писмо