Девето писмо

Скъпи приятелю,

Това е отговора на писмото, което получих от нашата скъпа сестра в Господа; моля те да й го предадеш. Тя изглежда така преизпълнена с добра воля, но иска да върви по-бързо, отколкото благодатта позволява. Не е възможно да станем духовно зрели изведнъж. Препоръчвам то да работиш с нея, защото трябва да си помагаме един на друг с нашите съвети и още повече с добрия си пример. Оценявам това, че ми изпращаш вести за нея от време на време, така че да мога да знам какво се случва.

Нека често си спомняме, скъпи мой приятелю, че единственото ни занимание в живота е да угаждаме на Бога. Какъв смисъл има всичко останало? Аз и ти сме ходили с Господа повече от четиридесет години. Дали наистина сме използвали всички тези години за да обичаме и служим на Бога, Който чрез милостта си ни призова за тази цел? Когато се замисля за благословенията, които ми е дал и все още продължава да ми дава, се чувствам засрамен. Чувствам, че съм злоупотребявал с тези благословения, като рядко съм ги използвал по предназначение, а именно за да стана повече като Христос.

Бог, обаче, в своята милост, ни дарява още малко време. Можем да започнем всичко отначало и да поправим пропуснатите възможности, завръщайки се с пълна увереност при този благ Отец, Който винаги е готов да ни приеме с любящо сърце. Остави  всичко, което не е Бог. Не заслужава ли Той това и даже много повече? Мисли за Него постоянно и положи всичката си увереност в Него. Скоро изобилната му благодат ще ни погълне. С нея можем да сторим всичко, но без нея можем да вършим само грях.

Не можем да избегнем опасностите в живота без Божията постоянна помощ, така че трябва да Го молим за нея непрестанно. Но как да Го молим за помощ ако не сме с Него? За да бъдем с Него трябва да култивираме този свят навик да мислим често за Него.

Ще ми кажеш, че всеки път ти казвам едно и също нещо. Какво да ти кажа? Вярно е. Не познавам по-лесен начин, нито практикувам нещо друго, затова давам все този съвет на всеки. Трябва да познаваме някой, за да можем истински да го обикнем. За да познаваме Бога трябва да мислим често за Него, а щом започнем да Го познаваме, ще мислим за Него даже още по-често, защото където е нашето съкровище, там е и сърцето ни.

следваща глава Десето писмо