Втора беседа

Брат Лоурънс каза, че винаги е бил воден от любовта. Никога не е бил повлиян от какъвто и да е било друг интерес, включително и това дали е бил спасен. Той бил доволен да върши дори най-незначителните досадни и рутинни занимания, заради Божията любов. Той дори се намерил като доста замогнал се човек, което той приписва на факта, че е търсил единствено Бог, а не даровете Му. Той вярва, че Бог е много по-велик от който и да е от простите дарове, които Той ни дава. Вместо да ги иска от Него, той избрал да гледа отвъд даровете, надявайки се да научи нещо повече за самия Бог.  Понякога той даже искал да би могъл да избегне наградата така, че да му остане удоволствието , че прави нещо единствено заради Бог.

За няколко години брат Лоурънс е бил доста обезпокоен защото не бил сигурен, че бил спасен. Въпреки това, той поддържал отношението, че е станал християнин защото обича Господ и ще продължи все така да Го обича независимо дали е сигурен в своето спасение или не.  По този начин той би имал поне земното удоволствие да върши всичко, което може заради Божията любов. (По-късно тази несигурност относно взаимоотношението му с Бог напуснала брат Лоурънс.)

След това той не живеел повече с мисли за рая и ада. Животът му се изпълнил със свобода и радост. Издигайки всичките си грехове към Бог той се опитвал да Му покаже колко незаслужена е Божията благодат. Но Господ продължавал да го благославя. Понякога Бог дори хващал брата за ръката и го въвеждал и разхождал из небесното съдилище, сякаш Той искал да почете своя смирен слуга.

В началото, заявявал брат Лоурънс, е необходимо малко усилие за да се формира навик за непрекъснато общение с Бог, казвайки Му за всичко, което се случва. След малко прилежна практика, обаче, Божията любов го освежавала и всичко това ставало много лесно.

Винаги когато той обмислял да извърши някое добро дело, той винаги се консултирал с Бог относно това, казвайки:”Господи, аз никога няма да мога да сторя това, ако Ти не ми помогнеш.” Незабавно му била давана сила, повече от колкото е достатъчно.

Когато извършвал грях, той го изповядвал на Бог с тези думи: “Нищо по-добро от това не мога да сторя без Теб. Моля Те, пази ме от съгрешаване и поправяй грешките, които правя.”  След това той не се чувствал виновен по отношение на извършения грях.

Брат Лоурънс посочи, че той говори много просто и откровено с Бог. Той молел за помощ за неща, по начина по който се нуждаел от тях и опитът му показал, че Бог никога не пропускал да отговаря.

Наскоро брат Лоурънс бил помолен да отиде до Бургундия, за да донесе доставките за манастира. Това задължение било трудно за него защото, първо той нямал глава за бизнес и, второ, защото бил куц с единия крак и не можел да ходи из лодката без да падне върху товара. Нито, обаче, неговата непохватност, нито самата поръчка като цяло, причинили у него някакво безпокойство. Той просто казал на Бог, че това е Негова работа, след което открил, че всичко се подредило много добре.

Нещата вървели по същия начин и в кухнята на манастира, където работел. Макар, че преди той имал голяма неприязън към кухненската работа, той развил голяма леснота в нейното вършене през изминалите петнадесет години, прекарани там. Неговото обяснение е, че той вършел всичко това заради Божията любов, молейки Го колкото е възможно по-често за Неговата благодат в работата. Той каза, че бил понастоящем в обущарската работилница и това много му харесвало. Той, обаче, би работил навсякъде, винаги радвайки се на това, че е способен да върши и най-малките неща в името на Божията любов.

Брат Лоурънс осъзнавал своите грехове и изобщо не бил изненадан от тях. “Това е моето естество,” казвал той, “единственото нещо, което знам как да го върша.”  Той просто изповядвал греховете си пред Бог без да разисква с Него или да се оправдава. След това той бил в състояние с мир в сърцето да възстанови своята дейност на любов и поклонение. Ако той не съгрешавал, тогава благодарял на Бог за това, защото само Божията благодат може да го предпази от съгрешаване.

Когато имал неприятности с нещо, той рядко се консултирал с някого за това. Просто знаейки за Божието присъствие, той тръгвал в светлината на вярата и бил доволен единствено от това, да се изгуби и потопи в Божията любов, независимо какво се случва, и в Божията любов той откривал отново себе си.

Той забелязал, че мисленето често разваля всичко, че злото обикновено започва ос нашите мисли. По мнение на брат Лоурънс, ние трябва да отхвърлим всички мисли, които ни разсейват от това, да служим на Бог или подкопават нашето спасение. Освобождаването на  ума от такива мисли ще позволи удобно общение с Бог, но бтар Лоурънс добави, че това не винаги е лесно. Когато бил спасен, отначало той прекарвал цялото си молитвено време в отхвърляне на нещата, които го разсейват само за да попадне веднага в тях отново и отново.

Той каза, че трябва да се направи остро разграничение между действията и постъпките породени от интелекта, и тези, породени от волята. Първите са от малка важност, а последните означават всичко. Всичко, което наистина трябва да направим е да обичаме и се радваме в Бог. Той каза, че без тази Божия любов добрите дела няма да изтрият дори един единствен грях. Фактически Господ често избира тези, които са били най-големите грешници, за да получат Неговата най-голяма благодат, за да разкрие своята доброта още по-драматично.

Само кръвта на Исус Христос може да ни изчисти от греха. По тази причина трябва да се стремим да Го обичаме от цялото си сърце. Брат Лоурънс каза, че той се концентрира да върши малките неща за Него, след като не е в състояние да върши по-големи неща. След това всичко, което Господ поиска, ставало възможно да се случи и той не се тревожел за това. Ето защо той не се тревожел за нищо, а молел Бог единствено за това да не му позволява да Го оскърбява.

следваща глава Трета беседа