Съдържание Цялата книга на една страница

3. Думи, думи, думи.

Яков 1:19-27

Всички го правим. То е толкова обикновено, колкото конските мухи в конюшнята. Докато някой ни говори, ни си мислим какво ще му отговорим, вместо да слушаме онова, което ни се казва. Знаем, че трябва да се отнасяме с повече грижа и внимание към другите, но ни е трудно да преодолеем своя навик.

Бог иска да се спрем и да се вслушаме в другите. Но самото изслушване не е всичко. Това изучаване ни дава практични насоки върху слушането и не само за него.

1. Как се чувствате, когато някой наистина ви слуша?

Защо е толкова трудно да бъдеш добър слушател?

2. Прочетете Яков 1:19-27. Как бързината в слушането и бавното говорене ни помага да бъдем бавни в гневенето (ст. 19)?

3. Как заповедта в стих 19 може да повлияе на общението в малката ви група или християнската организация?

4. Кога сте се убеждавали на практика в истината, че „човешкият гняв не върши Божията правда“ (ст. 20)?

5. Яков ни казва, че Божието слово е посято в нас. Какви плевели могат да задушат това слово и да му попречат да израсте (ст. 21)? Обяснете.

6. Обяснете със собствени думи как този, който само слуша се различава от онзи, който претворява Божието слово в дела (ст. 22-22).

7. Защо съществува тенденция християните да слушат, но да не следват Божието слово?

Как можете да избегнете тази тенденция?

8. Как според стихове 26 и 27 хората, които се смятат  за благочестиви се различават от онези, които наистина са такива?

9. По какъв начин тези стихове предават в синтезиран вид онова, което Бог иска от нас?

10. Дайте конкретни примери за това как вашето благочестие може да стане „чисто и непорочно“.

11. Въз основа на прочетеното в тази глава, смятате ли че Яков би бил доволен, ако ние вършим добри дела без да слушаме и приемаме Божието слово? Обосновете се.

12. Помолете Бог да ви помогне да станете по-добри слушатели и изпълнители на Неговото слово.

следваща глава 4. Кой е съдията?