Съдържание Цялата книга на една страница

Изучаване 8. Как да гледаме в перспектива. Яков 4:11-17.

Цел: Да определим собственото си отношение към Бог, другите и бъдещето, както и да се научим как да ги направим такива, каквито трябва да са.

Въпроси 2-4. Ако възникне въпрос относно това как ни съдим закона (ст. 11), може да попитате: „В какъв смисъл съдим закона, когато говорим срещу другите?“

Критикуването на друг човек означава нарушаване на заповедта да обичаме ближния си или да кажем: „Реших (отсъдих), че законът наистина не е добър и не се отнася до този случай. Защото, нали разбирате, аз съм над закона (бидейки съдия на това кога закона е валиден и кога не) и съм свободен да го нарушавам, като съм критичен към друг човек.“

Въпроси 6-8. Смисълът на сравнението с пара не е в това, че животът е безсмислен, а че е временен. Обърнете внимание, че той е противопоставен на стих 13, който изразява мнението, че животът ще продължава неопределено дълго и човекът контролира нещата.  

Може би ще се окаже, че някои членове на групата никога преди това не са се замисляли, че животът е временен. Те дори могат да откажат да приемат това по време на самото изучаване: „О, аз не мисля за това“; „Човек не може да живее така, сякаш утре не съществува.“ Бъдете готови да върнете дискусията към думите на Яков, като помолите хората да потърсят отговорите в пасажа, ако не стигат сами до заключения.