Съдържание Цялата книга на една страница

Въведение към посланието на Яков

За разлика от повечето книги в Новия Завет, Посланието на Яков е най-добре познато на хората, които не го харесват. Редом с посланията на Павел, в които централна тема е Исус, и посланията на Йоан, поставящи проблема за любовта, то се смята едва ли не за „черна овца“. Хората харесват любовта. Те обичат Христос. Но никой не харесва Яков.

Стилът на Яков е груб и догматичен. Чувстваме жилото на думите му и днес – „Не се заблуждавайте,“ „суетни човече“, „Прелюбодейци“, „Слушайте“. С основание ни е трудно да приемем Яков.

Може би най-известният сред тези, които не харесват Посланието на Яков, е Мартин Лутер. Той смятал, че в сравнение с другите силни новозаветни писатели, Посланието на Яков е пълно с плява – празно, лишено от съдържание. На практика той разглеждал посланието като по‑низшe писание. Лутер смятал, че то проповядва спасение чрез дела. Това било в разрез с убеждението на Мартин Лутер, че спасението се получава по благодат. Поради отношението на Лутер и на други негови съидейници, протестантските вярващи често са склонни да пренебрегват тази книга.

Въпреки това, ранната църква считаше, че тази книга притежава белезите на апостолско писание, и което е по-важно – че тя носи Божия авторитет. Яков отправяше нужно и мощно слово към църквите. Ето защо тя беше включена в новозаветния канон редом с посланията на Павел и Йоан, и имаше не по-малко значение от тях. Тъй като тази книга често е подминавана, въпреки че притежава в пълна сила Божието слово, Посланието на Яков заслужава специално изучаване.

Какво има да ни каже то? Яков е практичен. Да вземем проблемите. Яков знае, че никой не е съвършен. Именно затова той не ни казва как да живеем освободени от тревоги, а как да посрещаме ударите на живота. Оплакваме ли се, или гледаме на проблемите като на възможност да израстваме?

Да вземем думите. Всички ние говорим и понякога казваме неща, за които съжаляваме. Яков ни помага да използваме думите по-внимателно и градивно. Нараняваме ли с думи другите? Те съдействат ли за напредването на  Божието царство? Истината ли говорим? Любящи ли са те?

Или да вземем парите. Те текат покрай нас (въпреки нашите протести относно затегнатите бюджети и данъците). Правим ли си оглушки, когато другите са в нужда?  Отдаваме ли повече внимание на светските неща, отколкото на Божиите?

Или пък, времето. Ако имаме достатъчно пари, знаем че никога нямаме достатъчно време. Правим всичко възможно, за да използваме докрай всеки час и всеки ден, запълвайки календара с дейности. Но сред цялото това планиране изпълняваме ли Божията воля и план за нас?

Яков е практичен – може би твърде практичен! Затова, очаквайте едно нелеко изучаване – не защото е трудно за разбиране, а защото е твърде лесно за разбиране.

Кой е този Яков, който ни кара да се чувстваме толкова неловко? В Новия Завет има няколко мъже с името Яков, в това число и двама апостоли. Въпреки, че изследователите не са напълно сигурни, повечето от тях смятат, че това послание е написано от третия Яков – брата на Исус (Матей 13:55; Марк 6:3). Ако по време на земното служение на Исус той го отхвърли подобно на другите от Исусовото семейство, то след възкресението му Яков със сигурност стана негов последовател. Всъщност, скоро след това Яков стана глава на ерусалимската църква.

Вероятно той е оглавил събора в Ерусалим (Деяния 15), който реши че не е нужно езичниците да стават юдеи, за да се спасят. Това е важен фактор при оценяване гледището на Яков относно вярата и делата (което трябва да се разглежда в светлина на 2:14-26).

Въпреки това, Яков съзнаваше, че ерусалимската църква се състоеше предимно от евреи и настоя Павел да опровергае слуха, че той, Павел, учи евреите да се откажат от Мойсеевия закон. Самият Яков следваше еврейския закон достатъчно неотклонно, след като си беше спечелил прозвището Справедливия Яков. Той умира като мъченик през 62 г. сл. Хр.

Яков отправя писмото си към „дванадесетте пръснати племена.“ Дванадесетте племена би могло да означава евреите християни,  които поради плен, робство и търговия се бяха пръснали из целия средиземноморски басейн. По-вероятно е обаче то да е адресирано просто до всички християни, тъй като в Новия Завет църквата е уподобена на Израел (Галатяни 6:16 RSV; 1 Петрово 2:9-10). Във всеки случай, посланието не е отправено към определена местна църква, какъвто е случая с посланията на Павел. Ето защо то се нарича общо или съборно послание.

Това ръководство е предназначено да ви помогне да отговорите на призива на Яков за последователност в християнския живот и за практична вяра. Нашето намерение е да постигнем това в девет урока, всеки от които изучава около половин глава. Това може би изглежда недостатъчно, но пословичният сбит стил на Яков налага подобна организация.

Тези десет урока са рамкирани в два урока, разглеждащи цялата книга. Първият от тях е построен във формата на общ преглед и ще ви помогне да добиете представа за цялата книга, за да поставите средните девет урока в съответния им контекст.  Вторият е замислен като преглед на наученото, който ще ви даде възможност да свържете в едно предните девет изучавания и да получите обобщено гледище за посланието на Яков и твърдо разбиране за това как Бог иска да израствате като християни.

Не е задължително да обикнете Посланието на Яков след края на неговото изучаване. Нашата молитва е чрез него Бог да ви даде вяра, която действа и постига резултати.