ВЪВЕДЕНИЕ

ПРЕДИСТОРИЯ НА КНИГАТА И НА СПОРА МЕЖДУ ЛУТЕР И ЕРАЗЪМ

Мартин Лутер написва За робството на волята в отговор на учението на Дезидерий Еразъм, роден в Ротердам между 1466 и 1469 г. В продължение на седем години Еразъм е бил августински монах; впоследствие отпътува за Англия. Там се запознава с хора, които го подбуждат да задълбочи познанията си по гръцки език. По-късно Еразъм издава Новия Завет в гръцкия му оригинал (1516 г.). Той отхвърля произволните методи за тълкуване на Писанието и множеството предразсъдъци на църковните учители, и въстава срещу безделието и порока, които царят в манастирите. Въпреки това Еразъм не вярва в благовестието. Той е хуманист, който вярва, че хората могат да спечелят своето спасение вместо да уповават единствено на Христовата смърт и възкресение. С основание Еразъм предпочита простото обяснение на християнската вяра вместо подвеждащия педантизъм на учените богослови. Той избягва противоречията и дълго време не заема открита позиция по въпроса за „свободната воля“, а когато най-накрая изразява становището си, това е предизвикателство, което Мартин Лутер не може да подмине.

Мартин Лутер е роден в Саксония и е около 14 години по-млад от Еразъм. Още като монах, Лутер е дълбоко засегнат от благовестието на Божията благодат. Тогава той научава, че всяко убеждение и преживяване трябва да бъдат изпитани чрез авторитета на Писанието. Той знае, че спасението е по „благодат чрез вяра и не от сами нас – това е дар от Бога, не чрез дела, за да се не похвали никой“ (Ефесяни 2:8, 9). Личното му преживяване потвърждава това убеждение.

Лутер е учен, богослов и духовен водач. Хората усещат, че той е преживял това, което проповядва. Лутер не е бездеен теоретик. Той чувства напора на вечността всеки път когато проповядва, затова понякога прави неща, които не се харесват на мнозина и дори го излагат на опасност. Той е готов да защитава Божията истина срещу целия свят.

В началото като че ли Еразъм е на страната на Лутер, защото и двамата отхвърлят много от заблудите и изопаченията в Римокатолическата църква по онова време. Лутер обаче се противопоставя изцяло на нейното учение за спасение чрез дела, като настоява, че „праведният чрез вяра ще живее“ (Римляни 1:17). Еразъм, като член на Римокатолическата църква и учен, отстъпва пред натиска на църквата и подкрепя учението за „свободната воля“. Той издава книгата За свободата на волята през 1524 г., като отхвърля молбата на Лутер да не я публикува. Еразъм пише до Хенри VIII: „Заровете са хвърлени. Книжката за „свободната воля“ излезе на бял свят.“ Книгата се харесва на папата и римския император и е похвалена от Хенри VIII.

Тогава Лутер заявява, че Еразъм е враг на евангелската вяра. Бог използва горещия спор между тези двама мъже за успеха на Своето царство. Това довежда до великото изложение на евангелското учение в книгата на Лутер За робството на волята, която обогатява Христовата църква и днес.

Предлагаме едно обобщение на този велик труд. Запазили сме Лутеровия стил, но не сме следвали неговия ред. Започваме оттам, където Лутер спира, като най-напред обобщаваме неговото учение за робството на волята. След това продължаваме с другите раздели, в които Лутер представя, а след това опровергава аргументите на Еразъм.

Лутеровият стил ни накара да добавяме пояснения всеки път, когато той употребява израза „свободната воля“. Например: свободната воля, която ти предполагаш, че съществува. Ние решихме да запазим Лутеровото значение като поставим фразата в кавички – „свободната воля“. Във 2, 3 и 4 глава сме запазили прякото обръщение на Лутер към Еразъм, като сме се придържали доколкото е възможно по-близко до оригинала.

Не сме включили всичките аргументи, които Лутер използва, защото това излишно ще разшири съкратеното ни издание.

следваща глава Какво ни учи Писанието