СКРИТАТА СИЛА НА БЕЗЗАКОНИЕТО

Знанието, получено от откровение, а не чрез друг, е нашата най–голяма защита срещу заблудата

В Словото се споменава фразата „последните дни“. Твърде вероятно е тези дни да се окажат най-вълнуващото, както и най-тежкото, време в историята на човечеството. Вълнуващо, защото ще бъдем свидетели на най-великото разкриване на Божията слава, невиждано досега от поколенията, като наред с това ще има и невероятна жътва на души. Ще бъде време на слава и радост, осъждение и страх. Ще бъде плашещо, защото апостол Павел ясно ни казва, „че в последните дни щенастанат усилни времена“ (2 Тимотей 3:1). Преди тези думи, той заявява: „А това да знаеш…“. С други думи, внимавайте на това, което ще прочетете; подчертайте го в умовете си! След което детайлно описва в трета глава усилните времена. Причината за тях няма да бъде гонение от правителството или атеистите. Усилните времена ще настанат поради широко разпространената заблудавътре в Църквата. Това предупреждение звучи непрекъснато през целия Нов завет.

Заблудата е плашещо нещо. Защо? Защото е измамлива. Заблудилият се човек вярва от все сърце, че е прав, докато всъщност греши. Исус непрестанно предупреждава в евангелията срещу заблудата. Само в Матея 24 сме предупредени за това 4 пъти. Дори когато учениците Го питат за Неговото завръщане, първите думи, излезли от устата Му относно нашето време, са: „Пазете се да ви не заблуди някой“ (Матей 24:4). Не е трудно да се долови сериозността в предупреждението Му. Тонът е твърд и тържествен. Тези думи са стояли през хилядолетията и ние бихме постъпили мъдро, ако не пренебрегнем Исусовия съвет.

ДВА ВАЖНИ ВЪПРОСА

Трябва да зададем два важни въпроса. Първо, каква е основната причина за тази заблуда? Второ, защо тя може да се прокрадва незабелязано? Отговорът на първия въпрос е, че основната причина за заблудата е точно онова, което дискутирахме в предишната глава : непокорството към божествената власт или тъй нареченото беззаконие. Към нас е отправено увещание: „Бивайте изпълнители на Словото, а не само слушатели, да лъжете себе си“ (Яков 1:22).

Отрезвяващо! Писанието, че когато човек чува Божието Слово, но не се подчинява, в сърцето Му и в ума му навлиза заблуда. Такъв човек живее с убеждението, че е на прав път, а всъщност греши. Там, където няма истинско разбиране на Божията власт, което включва властта към Неговото Слово, бива отворена вратата за подмолна, но голяма заблуда.

Защо заблудата ще се шири през последните дни? Павел казва, че мнозина ще бъдат заблудени, „защото не са приелида обичат истината“ (2 Коринтяни 2:10). Да обичат истината не означава само да им е приятно да я слушат, а също и да копнеят да я изпълняват! Бог каза на един пророк:

„А колкото за тебе, сине човешки, твоите люде приказват за тебе при стените и вратите на къщите, икато говорят един на друг, всеки на брата си, казват: Дойдете сега та чуйте що е словото, което излиза отГоспода. Те дохождат при тебе както дохождат людете, та седят пред тебе като Мои люде, и слушаттвоите думи, ноне ги изпълняват; защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива следпечалбите им“ (Езекиил 33:30-31). Много хора в нашите църкви обичат доброто проповядване и поучение, но на практика предпочитат собствения си живот пред Божията воля (2 Тимотей 3:1-4). Трябва да обичаме истината повече от всеки и от всичко. Нужно е ревностно да желаем Неговата воля, повече от нашето удобство и живот. Тогава ще изпитваме удоволствие да оставяме настрана личните си предпочитания заради Неговите желания. Ще вдигнем кръстовете си и ще се отречем от нашите права заради изпълнението на Божията воля. Защо? Той е Бог, нашият Създател, нашият Изкупител и Неговата любов към нас е съвършена. Това само по себе си ни пази от заблуда.

Но такова ли посвещение виждаме днес в Църквата? Реалността е доста по-различна! Изумително е как библейските автори предвиждат нашите дни с много по-голяма точност., отколкото ще можем да ги видим.

СКРИТАТА СИЛА НА БЕЗЗАКОНИЕТО

Трябва да се спрем на още един фактор, за да разберем защо беззаконието се шири толкова в нашите дни. Предупредени сме: „Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува“ (2 Солунци 2:7). Думата, преведена като „беззаконие“, е същата гръцка дума аномия, която изучавахме в предишната глава. Забележете, зад нея има скрита сила. Един друг превод я определя като „тайната на беззаконието“. Тайната се намира в скритата сила. При вярващите беззаконието би било ефективно, само ако е подмолно и подмамливо. Това е неговата тайна. Понеже Бог не иска да сме невежи относно споменатата тайна или скрита сила, Той ни предупреждава (2 Коринтяни2:11).

Сатана е майстор на заблудата. Помислете: той поведе една трета от ангелите в бунт срещу Бога (Откровение 12:3-4). Това се случи в едно съвършено обкръжение, в самото присъствие на славния Господ! Исус предупреждава, че сатана е не само измамник, но и баща на лъжата (Йоан 8:44). Господ също така иска да сме бдителни, като ни казва, че сатанинските измами и заблуди ще станат толкова силни в последните дни, че ако е възможно, дори избраните ще се подведат по тях (Матей 24:24).

Какво чудно има? Ако дяволът можа да поведе милиони ангели в небето, защо да е трудно да заблуди множеството в това земно обкръжение, спрямо което той е определен като „княза на въздушната власт“ (Ефесяни 2:2). Сега живеем точно в дните, за които Исус говори. Затова разгледайте внимателно Павловото загрижено обръщение към църквата в Коринт:

„Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви“ (2 Коринтяни 11:3).

Павел сравнява уязвимостта на вярващите със заблудата на Ева. Без съмнение, един от най-впечатляващите удари на дявола бе заблуждаването на Ева. Тя живееше в съвършена среда, свободна от демоничното управление и влияние. Ева ходеше в самото Божие присъствие, без да има пречки от страна на плътта. Сатана трябва да е използвал един от най-майсторските си похвати, за да я накара да се надигне срещу Бога. Той прибягна до подмол ни и коварни тактики, за да омърси чистотата на нейния ум. Разобличавайки неговия подход към Ева, ние разбираме най-доброто му оръжие; става ни ясно как той се опитва да измами нас и защо толкова много хора изпадат в непокорство днес.

Не забравяйте, че Ева бе подлъгана към непокорство, но Адам знаеше точно какво прави. Наблюдавал съм как хора в Църквата престъпват Божиите заповеди с широко отворени очи, с пълното съзнание какво извършват. Те не са заблудени. Стъпват на опасна територия и напредват към духовна смърт (Римляни 8:13). Това са закоравени хора, до които е трудно да се достигне. Има и други, които съставляват болшинството от непокорните в Църквата – заблудените. Както стана при Ева, невежеството ги е направило податливи на заблуда – скритата сила на беззаконието.

Невежеството е много добра почва за заблудата. Бог казва: „Затова Моите люде са закарани в плен защото няматзнание„ (Исая 5:13). Знанието за Божиите пътища и Неговите духовни закони, получено чрез откровение, ни пази от вражеските заблуди. Светлината на Неговата истина разобличава всяка лъжа и ни пази от нея.

ЗНАНИЕ ПО ОТКРОВЕНИЕ ИЛИ ЧУТО ОТ НЯКОГО

Бог постави човека в градината и каза: „От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото запознаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно щеумреш„ (Битие 2:16-17).

След това Господ взе жената от мъжа. Можем да предположим, че това е станало малко по-късно, защото човекът бе наименувал и прегледал всяко животно и небесна птица, преди жената да бъде създадена от реброто му.

За разлика от Адам, жената не чу заповедта директно от Божията уста. Адам навярно я й е предал докато са се наслаждавали на градината. Можем да си представим ситуацията според отговора й към змията. Прочетете внимателно следните стихове:

„Змията беше най–хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената:Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да неядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете„ (Битие 3:1-3).

Първо, обърнете внимание, че когато змията оспори Божията заповед, жената отговори: „Можем…“, а не „Бог каза…“ Това е класически отговор на човек, който е чул заповеди или правила от втора ръка. Не така би отвърнал някой, който е познал сърцето и мотива на Издалия заповедта.

Второ, забележете, че нейният отговор се различава от Божията първоначална заповед. Тя добави: „Бог каза: Да не ядетеот него, нито да се допирате до него, за да не умрете.“ Бог не беше споменал нищо за допиране. Ето друг пример за това, какво се случва, когато си чул от друг думите на Бога, а не са ти били открити директно.

Когато Бог разкрива Словото Си чрез Своя Дух, то става част от нас. Това може да стане докато четем някоя книга, докато слушаме нечие поучение или докато сами изучаваме Библията, както и по време на общение с Божия Дух. За Адам заповедта на Бог бе толкова реална, колкото всичко наоколо; тя беше част от него. И обратното, когато чуем Божията заповед, но тя не ни е открита чрез Неговия Дух, не става част от нас. Приемаме я като закон, а „силата на греха (беззаконието) езаконът“ (1 Коринтяни 15:56).

Както вече казах, вярвам, че Адам е предал Божията заповед на Ева. По всяка вероятност Ева не е потърсила Бог лично по този въпрос. Просто е приела Адамовата информация като „част от нещата“. За нея това не беше дошло по откровение, а беше чуто от друг. Просто знание. Чуването от втора ръка я направи по-податлива на заблуда. Ето защо змията се насочи към нея, а не към Адам.

Знанието, получено чрез откровение, а не чрез някого другиго, е нашата най-голяма защита срещу заблудата. Мнозина са вързани от легализъм, защото са чули само знанието, инструкцията или буквата на Словото. Независимо откъде идва всичко това – от родители, проповедници, касети или книги, подобни хора трябва да се стремят да търсят Божието сърце по въпроса. Така ще придобият разбиране, което ще ги пази от заблуда. Те искат буквата без сърдечния пулс. Даже могат с точност да повторят глава или стих, но са загубили животворящия дух зад Словото.

Възможно е да са ентусиазирани, когато споделят ново поучение, което току-що са чули на някой семинар или конференция. Но се оказват неспособни да живеят според онова, което толкова вълнуващо представят. То не е част от тях. Изричат думи, които са лишени от силата да произвеждат Божия живот. Щом това се случи, хората лесно се изкушават да прибавят или да отнемат от казаното от Бога. Могат да бъдат лесно подмамени, защото им липсва разбиране за Божия път.

Ето един пример, който съм чувал толкова много пъти: „Е, знаеш, брат, че парите са корен на всяко зло!“ Но не това казва Бог. Думите Му са: „Любовта към парите е корен на всяко зло“ (1 Тимотей 6:10).

Ако парите бяха корен на всяко зло, то Исус е бил в грях, понеже имаше ковчежник и кесия с пари! Веднъж една жена разчупи съд с миро на стойност една годишна заплата и го изля върху Него. Юда, който обичаше парите, бе разочарован от това действие, но Господ смъмри него, а похвали жената (Йоан 12:3-7).

Не, не парите сами по себе си, а любовта към тях е коренът на всяко зло. Става въпрос за нездравословно желание и зависимост от парите. Такова легалистично виждане поражда у хората неправилно отношение към парите, което не е определено от Бога. Той ни предупреждава за подобно грешно желание и зависимост. Затова някои хора никога не могат да действат във финансовата област по истински благороден начин. Това невежество потвърждава, че Божието Слово не е било открито в сърцата им. Имат само предадено от друг знание по Неговото Слово и са кандидати за заблуда.

А как приемаме знание по откровение? Като ходим смирено пред Бога, със страх и изгаряща сърцето ни любов към Него. Той каза:

„Но пак, на този ще погледна, на оня, който е сиромах и съкрушен духом, и който трепери от Словото Ми“(Исая 66:2).

Човекът, който трепери пред Неговото Слово, незабавно ще Му се подчини, независимо дали вижда ползата или не. Той истински се бои от Бога. Словото ясно заявява: „Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят, и ще  им  покаже завета Си„ (Псалм 25:14).

Добре е да разберем Соломоновите думи в края на неговия живот: „Бой се от Бога и пази заповедите му, понежетова е всичко за човека“ (Еклисиаст 12:13). Бог открива Своите тайни или пътища на онези, които се боят от Него. Йоан се обръща към такава група от хора:

„Пиша ви това поради тия, които желаят да ви заблудят; а колкото за вас, помазанието, което приехтеот Него, остава във вас и нямате нужда да ви учи някой; затова както Неговото помазание ви учи завсичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило даправите“ (1 Йоан 2:26-27).

Това показва, че откритото Божие Слово ни пази от заблуда. Ева се заблуди и прояви непокорство, защото й липсваше Божието открито знание. Затова тя не разпозна клопката и измамата в думите на змията.

КАК ГО НАПРАВИ ЗМИЯТА?

Нека да продължим и да отговорим на въпроса: Как змията измами жената? Каква беше нейната коварна тактика на атака? Отговорът е от изключителна важност. Помислете: Как се стигна до заблуда? Ева живееше в напълно съвършена среда. Никога не бе наранявана от човек в позиция на власт. Нямаше лоши преживявания с баща, шеф или служител. Живееше в процъфтяваща градина, свободна от демонична агресия. Познаваше само Божията благост и снабдяване. Беше ходила и говорила в Неговото присъствие. Тогава как змията успя да я измами?

Спомнете си Божията заповед: „От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаванедоброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш“ (Битие 2:16-17).

Благостта на Бог даваше: „Можете свободно да ядете…“, докато властта Му ограничаваше:“… но не и от дървото за познаване на доброто и злото!“ Бог подчерта, че са свободни да ядат от всяко дърво, с изключение на едно.

Самата същност на Бога е да обича и да дава. Той желаеше да има компания в градината Си – хора, които да Го обичат и да Му се покоряват. Не искаше роботи, лишени от свобода на избора. Той копнееше за деца, създадени по Негов образ и със свободна воля. Когато забрани достъпа им до дървото, Бог им даде избор, същевременно предупреждавайки ги за опасността от смърт. Изборът означаваше да се включи тяхната воля. Щяха ли да се доверят и да се подчинят? Без заповедта нямаше да има избор.

Разгледайте внимателно думите на змията: „А змията беше най–хитра от всички полски зверове, които ГосподБог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?“ (Битие 3:1). Преведени на по-съвременен език, думите й означаваха: „Чух, че Бог ви е казал, че не можете да ядете от всяко дърво. Вярно ли е?“

Змията започна стратегията си, като най-напред промени акцента в Божията заповед. Изопачавайки значението й, тя постави под въпрос мотива на Бога. Искаше да тласне Ева надолу по пътя на размишлението, където в крайна сметка жената щеше да оспори Божията благост. Веднъж постигнато, това щеше твърде лесно да я настрои срещу Неговата власт.

Змията пренебрегна щедростта на Бога и посочи направеното от Него изключение. Искаше да каже, че нещо, добро за тях, не им е дадено. Само с един въпрос змията изопачи единствената заповед, дадена за защита, като я изкара несправедливо отхвърляне на доброто. Можете ли да усетите подмолността в нейния въпрос: „Значи Бог ви каза, че не можете да ядете от всяко дърво?“ Независимо, че им бе позволено да ядат от плодовете на всички дървета в градината, змията насочи вниманието на Ева към единственото забранено дърво. Изкара Бог „вземащ“, а не „даващ“.

Като направи така, че Господ да изглежда несправедлив, змията можеше да атакува Божието господство. Сатана не е глупак; той се насочи към самата основа на Господната власт: „Правда и съд са основа на престола Му“ (Псалм 97:2). Неговият трон представлява властта Му. Ако сатана може да представи по изкривен начин Неговия праведен характер чрез заблуда, то самата основа на Неговата власт е под съмнение в очите на творението Му.

В отговор на въпроса на змията жената я коригира: „От плода на градинските дървета можем да ядем, но отплода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за дане умрете“ (Битие 3:2-3).

Твърде вероятно е, дори докато отговаря, Ева да се е чудела какво стои зад тази заповед. Така тя започва несъзнателно да оспорва благостта на Бога в мислите си… Чувате ли ги? „Не знам защо не можем да ядем от това дърво. Какво би моглода ни навреди? Какво има в него, та да е толкова лошо за нас?“Снадигането на нови съмнения относно Неговите мотиви, тя е на прага да оспори Божията власт.

Змията използва възможността да подкопае авторитета на Бога, Неговата правда, като дръзко възразява срещу Словото Му:„Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдетекато Бога, да познавате доброто и злото“ (Битие 3:4-5).

Майсторът на заблудата се стремеше да унищожи самата основа на Евината лоялност, като директно контрира Бога и я увери, че тя няма да умре. Змията бързо подкрепи своята идея: „Вместо да умрете, ще заприличате на Бога. Ще можете сами да избирате между добро и зло, защото ще бъдете мъдри. Няма да се налага да чувате всичко от втора ръка или отново да сте обект на несправедливи заповеди.“

Ева беше шокирана и объркана. Чудеше се: „Защо Бог не ни дава този плод?“ Погледна отново към дървото, за да прецени плода, вече с различни очи. Определи го като добър и приятен, а не лош и вреден. Помисли си: „Наистинаизглеждастрахотен за ядене и само той може да ни направи мъдри.“

Тези разсъждения я заслепиха за всичко наоколо. Тя забрави за осигуреното изобилие, като се фокусира върху едно-единствено дърво. Помисли си: „Дървото ражда нещо добро за нас, а Бог го е въздържал. Този плод би могъл да бъденаш през цялото време. Защо Той постъпи така с нас? Щом е въздържал от нас плода на това дърво, какво ли другооще не ни е дал ?“

Божият характер и благост бяха под въпрос; жената бе уверена, че постъпката й е безобидна – така че не счете за нужно да се подчини на Божията власт по този въпрос. Нейното своеволие надделя над волята на Бога. Ева се протегна към плода и го подържа в ръката си -нищо не се случи. Змията трябва да е била права. Тогава жената отхапа и даде на съпруга си.

След като ядоха, очите им внезапно се отвориха и те усетиха че ги обхваща срам и страх, щом осъзнаха своята голота. С непокорството им дойде духовната смърт. Сега плътта бе станала силен господар, който щеше да доминира в живота им. Чрез непокорството към Божието Слово и неправилното мислене, водещо до заблуда, те отвориха живота си за княза на непокорството. Той стана техният тъмен господар, както потвърждава и Словото: „Не знаете ли, че комуто предавамесебе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха (непокорство към Божията власт), който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?“ (Римляни 6:16). На господаря на смъртта бе даден достъп не само в техния живот, но и законен вход към света. Павел го обяснява така:„Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във   всичките  човеци,   понеже   всички   съгрешиха„ (Римляни 5:12).

Преди непокорството им не съществуваше омраза, гняв, непростителност, съперничество, клюкарство, корупция, измама, огорчение или грабителство. Нямаше сексуална перверзия, злоупотреба с наркотици, пиянство, убийство или кражба. Нямаше малтретиране на съпруги или деца. Не съществуваха болести и нищета. Естествените бедствия и язви бяха непознати на човечеството. Животинското царство живееше в абсолютна хармония. На земята цареше спокойна атмосфера, като Божията воля направляваше цялото творение.

Непокорството предизвика ужасните поведенчески проблеми, които заляха човечеството, като списъкът се увеличава и нараства с всяко следващо поколение. Едно-единствено действие на непокорство отбеляза началото на тайната сила на беззаконието. Поради неговата заблуда човекът загуби божественото снабдяване и защита. Провокираният от сатана бунт беше отворил широко вратата за неговото господство и разруха. Той напълно се възползва от възможността да бъде като Бог, но не подчинен на Него. Подмамвайки Божието творение, сатана възцари себе си (Исая 14:12-14).

ТАКТИКАТА НЕ Е ПО-РАЗЛИЧНА ДНЕС

Сатанинският начин на действие не се е променил много днес. Той все още желае да изопачи Божия характер, за да ни настрои срещу Неговата власт. Книгата на Яков е категорична. „Не се заблуждавайте, любезни мои братя; всякодадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение,или сянка от промяна“ (Яков 1:16-17).

Авторът иска да се убеди, че ние вярващите няма да се поддадем на скритата сила на беззаконието подобно на Ева. Той, както и Павел, ни предупреждава да се пазим. Трябва внимателно да се вслушваме в неговите думи и да ги вложим в сърцата си; няма нищо добро извън областта на Божията воля Нещо може да изглежда добро, но ако не е според волята на Бога, не правете грешка – то не е за наша полза.

Яков подчертава, че ако вярваме в съществуването на добро извън Божието снабдяване, ние можем да бъдем подмамени също като Ева. Внимателно размислете върху това, което Дискутираме Независимо колко добро се показва наглед, На вкус или на усещане; независимо колко богати, преуспяващи, мъдри или успешни може да ви направи, ако нещо не е от Бога, в крайна сметка то ще ви донесе голяма скръб, разочарование и накрая – смърт. Ще бъде Направен компромис с божественото снабдяване и заедно заради действащата заблуда. Всеки съвършен и добър дар е от Бога; Той е Източникът. Прегърнете тази истина и я скрийте в сърцата си; тогава външното няма да ви влияе Ако Ева бе постъпила така, нямаше да се поклати, за да задоволи желанията си тя погледна извън Божието снабдяване

Колко хора сключват брак с погрешния човек, с погрешни съображения. Бог може да ги е предупреждавал чрез родители и пастори или директно да е говорил в сърцата им, но те да са оставили собствените им размишления да потулят тези гласове. Навярно са били самотни и са желаели компания може би човекът е бил приятен на глед и това им е помогнало да вземат решение. В крайна сметка са наложили своята воля над Божията и в повечето случаи са страдали много.

Разбира се, Бог може да изкупи нашите неправилни постъпки. Давид съгреши, взимайки Витсавее за жена, което по-късно бе изкупено чрез раждането на Соломон. Той обаче пожъна скръб заради своето непокорство и мечът никога не напусна дома му. Давид загуби трима сина в разцвета на силите им. Колко по-добре е да изберем покорството.

Твърде често хора Напускат местата – работа, църква, градове – където Бог ги е настанил, понеже имат несъгласия с поставените над тях власти. Или може би им се струва, че пропиляват живота си, или не вярват, че за тях има бъдеще там, където са. Не след дълго се отваря възможност и макар да няма потвърждение от Духа за заминаване, те напускат. И не само това, но често напускането е за сметка на чистотата, към която Бог ги е призовал. Те разсъждават: „Стоялсъм натозирафттвърдедълго; Времееданаправянещо. „При което тръгват срещу Божията воля в преследване на това, което вярват, че е добро за тях. Може и да преуспеят финансово, но сърцата им да се отдалечат много от интимното и пламенно общение с Господа.

Колко хора като цяло се отклоняват от волята на Бога? Подмамени са от доброто и приятното. Навярно намират начин за преуспяване или успех извън съвета на Божието Слово. Спускат се към това и откриват забавление, щастие или тръпка – за известно време. Намират „добро“ в това, на което Бог е казал „не“. Боят се Господ да не им отнеме привлекателното или забавното! Смятат, че Той не разбира техните нужди или че пренебрегва важността на желанията им. Според тях Бог не е верен, ако мотивите им не са получили отговор в определения от тях срок. Казват си: „Защо да чакам? Ще взема доброто и приятното сега!“

ПОМИСЛЕТЕ ЗА ИСУС

Помислете за Исус. Той беше в пустинята четиридесет дни и нощи без вода, храна или утеха. Болките от глада пронизваха стомаха Му с напредването на поста. Ако не получеше храна и вода скоро, щеше да умре. Но кое идва най-напред – снабдяването или изтощението?

В тези мигове сатана дойде и Го изпита: „Ако си Божий Син, заповядай тия камъни да станат хлябове“ (Матей 4:3). Врагът отново оспорваше онова, което Бог ясно бе заявил. Отец открито бе обявил Исус за Свой Син на брега на Йордан. Сатана отново се опитваше да използва Божия характер: Ако си Божи Син, защо Той те е довел тук да гладуваш? Защо не се погрижи за Теб? Дали не е време сам да се погрижиш за Себе Си? Ако скоро не вкусиш храна, ще умреш, или ако хапнеш твърде късно, ще се окажеш с жестоки физически проблеми. Използвай Своята власт, за да си послужиш. Превърни тези камъни в хлябове.

Исус се съпротиви и изчака Божието снабдяване. Той не позволи врагът да изопачи характера на Бога в Неговия ум. Знаеше, че Отец се грижи за нуждите Му. Продължи да се подчинява на Божията власт, независимо колко неприятна бе ситуацията.

След като Исус отхвърли сатанинското изкушение да вземе нещата в Свои ръце, „дяволът Го остави и ето, ангелидойдоха и Му прислугваха“ (Матей 4:11). Защо? Авторът на Евреи описва Исус по следния начин: „Тоя Христосвдните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да гоизбави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи напослушание от това, което пострада“ (Евреи 5:7-8). Бог Го чу заради благоговението Му. Той не се съмняваше в благостите на Отец. Дори в лицето на голямо изкушение и интензивно страдание, каквото никой друг не е преживял. Исус избра покорството, макар то да значеше жестоко изпитание.

За разлика от отговора на Адам и Ева, подобно подчинение и покорство блокира всички подстъпи на врага към Неговия живот. Той свидетелстваше: „Князът на [този] свят. Той няма нищо в Мене, но товастава, за да познаесветът, че Аз любя Отца, и че както Ми е заповядал Отец, така правя“ (Йоан 14:30-31).

За разлика от Адам, Исус, последният Адам, ходеше в съвършено покорство към Своя Отец и можеше да свидетелства, че сатана не е намерил нищо в Него. Точно затова сме наставлявани: „Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъженда ходи, както е ходил Христос“ (1 Йоан 2:6). Той е нашият пример и предтеча. Той е платил цената и освети пред нас път, по който да ходим. Вече не сме обвързани с първия Адам и неговото беззаконие, а сме призвани и укрепени да следваме в покорство последния Адам. Писанието пламенно прокламира:

„Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота игрях, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще, като гледамена Исуса, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържакръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. Защото размислете за Този, Който издържаот грешните такова противоречие против Себе Си, та да не ви дотегва и да не ставате малодушни“ (Евреи 12:1-3).

Това обобщава всичко. Научете се от падението на първия Адам и упорито следвайте втория Адам.

В следващата глава ще разгледаме последиците от непокорството. Те не винаги се виждат веднага, но със сигурност се проявяват. Щом непокорството бъде разкрито, не бива и да си помисляте да го допускате отново.