Върни се в къщи

Тя се била спуснала до най-ниското стъпало на живота в град Чикаго. Отначало и било толкова интересно, но после интересът и се изпарил, а останала само утайката на мъка и безизходност.

Ходила по развлечения с приятели и компании, но дълбоко в сърцето и се затаила мъка по родното място – мъката на заблудената и пропаднала дъщеря.

А през всички тези дълги години майка й я чакала. Отдавна би тръгнала да я търси. Но къде?

Но любовта знае:

И ето, майката се решава да напише писмо, но отново – къде? Адресът на местопребиваването на дъщеря и е неизвестен, дори и на полицията. Тогава майката прави голям брой снимки на остарялото си от грижи и страдания лице. Налепват тези фотографии на листове и отдолу пишат:

Върни се в къщи! Чакам те!

Тези обявления майката занесла в най-тъмните свърталища на града и поискала разрешение да ги залепи.

Ще прочете ли това дъщеря й? Ще я послуша ли?

На улицата е много тъмно. В един от баровете свири оркестърът на уличните момчетии. Покрай бара минава млада жена. Очите и са мътни и безцелно блуждаят. Вижда се, че животът не и е мил. Внезапно тя рязко спира.

На стената на бара, младата жена вижда фотография на старица с надпис отдолу:

Върни се в къщи!

Чакам те!

Раздава се сърцераздирателен вик: „Мамо!“ И след няколко часа, младата жена си е вече в къщи.

Шест думи: „Върни се в къщи! Чакам те!“ това съвсем не е много. Но в тези думи се намира съдържанието на писмото, с което Бог се обръща към тебе: „Върни се в къщи! Този, който те обича- те чака!“