Реформацията

С разгръщането на Реформацията през XVI век, разпространението на духовните дарби започва значително да нараства. Основните причини за това са извоюваната свобода на вярата и възроденият стремеж към изучаването на Библията и духовните опитности.

Анабаптисти

Много анабаптисти разбират необходимостта от кръщение със Святия Дух, както и че езиците са белег на това кръщение. Движението на анабаптистите възниква в началото на XVI век и съществува и досега. Един от първите предводители на тези реформатори в Холандия е Мено Симонс. Около 1550 г. той пише в своето съчинение „Трактат за християнското кръщение“:

„Ясно ни е показано, че Петър заповяда да бъдат кръстени само тези, които получиха Святия Дух, които говореха на езици и славеха Бога, и то се отнася само за повярвалите, а не за непълнолетни деца.“ (Menno Simons, Treatise on Christian Baptism, p. 27)

Анабаптистите се стремят към възстановяване на апостолския начин на служение, кръщаването само на вярващи хора, а не на бебета, пълно разделяне на църквата и държавата, осъждат богатството и социалното неравенство.

Камизарди

Камизардите, наричани още „френските пророци от Севен“, живеят в Севенските планини – планинска верига в Южна Франция, в която те се крият от преследванията на католиците. През 1685 френският крал Луи XIV започва голямо гонение срещу християните, за да ги накара принудително да приемат католическата религия. Селяните от севенските планини подемат борба в защита на Христовото учение. Тези доблестни борци за свобода, наследили вярата и смелостта на Жана д’Арк, са наречени „камизарди“, което означава „носещи бели ризи“. Техните молитви са придружени от духовни дарби, говорене на езици и много пророчества.

През 1688 г. 12-годишният син на селянина Алмед получава пророчески дар. Свещеникът от местната католическа черква казва на бащата да започне да бие сина си и да го накара да пости, за да спре да пророкува. Бащата изпълнява заръката, но не успява да спре пророчествата. Само след няколко дни самият той получава същия дар с пророчески откровения. За кратко време хиляди християни получават дар на пророчество или езици. Севенските пророци често получават видения и пророкуват на перфектен френски език, въпреки, че знаят да говорят само на местния диалект „патоа“. Често имат песни от Духа. „Само преди няколко години възникна мощно свидетелство за Исус, събудено чрез пряко просветление“ – пише през 1708 г. Джон Лейси, свидетел на тези събития (John Lacy, A Cry from the Desert, pp. v-vi)

Предводители на камизардите са 20-годишният Жан Кавалие и 25-годишния Ролан Лапорт. През 1878 г. известният шотландски историк Джеймс Уайли в своята книга „История на протестантизма“ пише за камизардите: „Доведени до отчаяние и измъчвани до лудост от безбройните жестокости, несправедливости и подлости на правителството, те се оставиха да бъдат водени от хора, произлезли отсред самите тях, зачитани като пророци. Селяните от Виваре и Лангедок се вдигнаха на въоръжена борба срещу кралските войски. Невежи във военното изкуство и снабдени само с оръжията, взети от враговете им, те се скриха сред горите и канарите на своите планини и продадоха живота си много скъпо.“ James Wylie, The History of Protestantism, Vol. 3, book 22

Камизардите успяват да устоят в няколко сражения срещу многократно превъзхождащата ги сила. По време на гоненията движението се разпространява и в Англия.

Много още може да се каже за духовните дарби, разпространени сред различни реформаторски групи и течения през XVII и XVIII век, сред които се открояват квакери, янсенити, пиетисти, моравски братя, методисти и много други. Но особено голямо е петдесятното съживление в Англия след 1830 г., когато будният християнски проповедник Едуард Ирвинг се бори за възраждане на духовните дарби сред християните.