Новациoнисти – всеотдайна борба за чистотата на вярата

Всеотдайността на Тертулиан и монтанистите за истината не остават без отзвук и в самата римска църква, която по това време си прикачва името „католическа“. В средата на III век сред римските християни Бог подбужда петдесятно реформаторско движение за възвръщане на апостолската чистота на вярата. Първи негов ръководител е Новациан. Новационистите приемат духовните дарби, езиците и кръщението със Святия Дух, както става ясно от известния трактат на Новациан „За Троицата“, написан през 257 г. В 29-та глава на съчинението авторът разглежда приемането на Святия Дух и духовните дарби като неразделна част от Христовото учение:

„Освен всичко това, разумът и авторитетът на вярата в думите на Бога и Писанията ни увещават да вярваме и в Святия Дух, обещан на църквата и даден в определеното време. Защото Той беше обещан чрез пророк Йоил, но даден от Христа.“  Novatian, The Trinity

Новациан подчертава, че Святият Дух е най-мощното оръжие на християните срещу силите на този свят:

„И те са укрепени заради Божието име да не се страхуват нито от затвор, нито от вериги, и дори стъпкаха под краката си най-мощните сили на този свят и неговите мъчения, защото от този момент нататък са въоръжени и укрепени със същия Дух и с духовните дарби, които същият Дух разпределя и дарява на църквата – невяста на Христа – като нейни украшения. Той поставя пророци в църквата, наставя учителите, направлява езиците, дава сили и изцеления, върши чудесни дела, дава способност за различаване на духовете, сила за управление, съветва, разпределя всички останали духовни дарби. Така прави Божията църква единна и съвършена, навсякъде и във всичко.“ Пак там

Бог подбужда новационистите на борба срещу светския дух, който безпрепятствено нахлува в църквата, за да изопачи Христовото учение. Достоверни сведения за тях можем да почерпим от византийския историк Сократ, който живее през V век в Константинопол. Неговият огромен труд „История на църквата“ в 7 тома е „изключителен по своята обективност, връзка с оригинални източници (например решения на събори, константинополски хроники, писма на царе и епископи), и безпристрастно описание на ересите“. Colombia Encyclopedia, Sixth Edition, 2001

Новациан живее през II век. Приема водно кръщение в момент, когато е тежко болен. Избран е за презвитер в една от общностите на римските християни. По това време император Деций започва жестоки гонения на християните, като ги поставя пред избора или да се отрекат от вярата като принесат жертва на идолите, или да бъдат подложени на мъчения и смърт. В църквите се поставя остро въпроса дали да се приемат отново хората, които са се отрекли от вярата по време на гоненията. Мнозинството църковни водачи настояват те да бъдат приети и през 251 г. избират за римски епископ Корнелий, който споделя техните виждания. Както разказва Сократ, Новациан не е съгласен с компромисите и повежда борба за опазване чистотата на църквата:

„Новациан – презвитер в римската църква – напусна църквата, защото епископът Корнелий приемаше в общение вярващи принесли жертва на идолите при гоненията на император Деций. След оттеглянето му, онези епископи, които споделяха неговата позиция, го избраха за епископ и той написа писма до всички църкви „да не допускат до святи тайнства тези, които са жертвали на идолите, а да ги увещават към покаяние и да оставят тяхното престъпление да бъде простено от Бога, Който има власт да прости целия грях““. Socrates Scholasticus, Ecclesiastical History, Book 4, chapter 28

Новациан заплаща с живота си за проповядването на Христовото учение:

„По-късно самият той претърпя мъченическа смърт при управлението на Валериан, по време на гонението, което той повдигна срещу християните.“ Пак там

Реформаторското движение се разпространява на изток и запад и има свои ръководители в Рим, Константинопол и много други градове. Водачите на новационистите живеят скромен живот, но на особена почит са техните председатели в Константинопол:

„Агелий – този, който председателствал техните църкви от времето на Константин, водел апостолски живот: винаги ходел бос и нямал друго освен едно палто, според заповедта на евангелието.“ Пак там, глава 9

Водачите на римската църква започват да преследват новационистите като затварят сградите, където те се събират, а около 430 г. папа Целестин I ги изгонва от Рим. Както е видно от съчиненията на Евлогий, движението продължава да съществува поне до VII век, а според някои изследователи се влива и в редиците на Реформацията (Robert Robinson, Ecclesiastical Researches, p. 126).