Единството на Духа и закона в ранните петдесятни движения

В служението на ранната църква законът има не по-малко значение, отколкото приемането на Святия Дух и духовните дарби. Самият апостол Павел в посланието към римляните обяснява, че вярата утвърждава закона:

„Тогава, чрез вяра разваляме ли закон? Да не бъде! Но утвърждаваме закон.“ (Римляни 3:31)

Като неразделна част от моралния закон – десетте заповеди – апостолите и ранната църква пазят четвъртата заповед и освещават съботния ден, както потвърждава и апостол Павел в посланието към Евреите:

„Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка“ (Евреи 4:9)

През втори век в някои църкви християните започват да почиват в неделния ден, както се вижда и от съчинението на Тертулиан „За молитвата“. Това води началото си най-вече от римската църква, която по това време вече е наричана от някои „католическа“. През II век в католическата църква започва да господства виждането, че съботата е отменена от Христос. Преди обръщането си към монтанистите, което става около 208 г., Тертулиан е запознат само с католическите представи. Затова около 196 г. в съчинението си „Против Евреите“ той твърди, че Христос е отменил съботата.

Има основания да смятаме, че петдесятното движение на монтанистите не е повлияно от католическите нововъведения и продължава да освещава съботния ден. Защото след присъединяването си към монтанистите Тертулиан никъде вече не говори за неделята. Още повече, че самият той напълно променя своето виждане за съботата. В 4-та книга, глава 12-та на съчинението „Против Маркион“, писано около 215 г., той защитава Христовото учение за съботата като неотменима заповед от закона, който Исус дойде не да наруши, а да изпълни:

„Христос изобщо не е отменял съботата – чрез нея Той спазваше закона. В единия случай Той направи нещо полезно за живота на учениците Си, като им позволи да се подкрепят с храна когато бяха огладнели, а във втория – изцели изсъхналата ръка; и в двата случая чрез делата си потвърди Своите думи: „не съм дошъл да разруша закона, но да го изпълня“. Tertullian, Against Marcion, Book 4, Chapter 12

Тертулиан разяснява самия смисъл на съботния ден – святостта на съботата не забранява да се върши добро в съботен ден, а напротив – добрите дела още повече спомагат за неговото освещаване:

„Защото и в този случай Той изпълни закона, като изтълкува неговите условия. При това Той постави в добра светлина различни видове дела, като правеше това, което според закона не нарушава святостта на съботата, и така чрез Своите благодетелни постъпки придаде още по-голяма святост на съботния ден, който отначало беше осветен чрез благословението на Отца.“ Пак там

Християните от петдесятните движения през II и III век добре разбират, че духовните дарби загубват смисъла си без пазенето на закона и високата нравствена чистота. Монтанистите подчертават значението на поста като духовно оръжие, неотделимо от духовните дарби. Тертулиан пише в съчинението си „За поста“:

„Новите пророчества се отхвърлят не защото се смята, че Монтан, Прискила и Максимила проповядват друг Бог, нито че разделят Исус Христос от Бога, нито че променят някое правило на вярата и надеждата, а защото те ясно проповядват по-често постене…“ Tertullian, On Fasting, Chapter 1

Също и новационистите решително застават за по-чист и свят живот във вярата, против безпрепятственото нахлуване в църквата на тежки и смъртни грехове – идолопоклонство, убийства, прелюбодейства и разврат. Както отбелязва Евлогий, новационистите отказват да се покланят на мъртъвци – по тяхно време това идолослужение вече е въведено в католическата църква (Novatian and Novatianism, The Catholic Encyclopedia). Ето какво разбираме от продължението на сократовия разказ за писмата на Новациан:

„Получавайки такива писма, обществата в различните провинции, до които писмата бяха адресирани, постъпваха различно, според своите предразположения и мнения. Той настояваше да не допускат до святите тайнства хора, които са извършили смъртни грехове. На някои това се стори жестока и немилостива позиция, а други я приеха като истинна и спомагаща за подържането на дисциплината и съдействаща за по-голямо посвещение.“ Socrates Scholasticus, Ecclesiastical History, Book 4, chapter 28

Падналата човешка природа възприема тази строгост към греха като ненужна, поради което ръководителите на „свободната“ линия в римската църква начело с Корнелий започват борба против новационистите, с цел да се премахнат препятствията пред нахлуването на греховете в църквата, както по-нататък ни уведомява Сократ:

„В разгара на увещанията по този въпрос Корнелий изпрати свои писма, в които обеща снизхождение към виновните… Тези, които намираха удоволствие в греха, окуражени даденото им по този начин позволение, използваха случая, за да се отдадат на всякакъв вид престъпления.“ Пак там

Обаче съветите на Новациан са приети и изпълнявани с радост от искрените последователи на Христа. Реформаторското течение намира широк прием във Фригия – родината на монтанистите, където двете движения се сливат в обща борба за чистотата на вярата:

„Но пафлагонците и фригийците не са склонни към нито един от тези пороци. Гладиаторските циркове и театралните представления не се ценят от тях и до ден днешен. По тази причина, според мен, тези хора, както и всички останали с подобен характер, веднага приеха писмата на Новациан. Те смятат разврата и прелюбодейството за отвратителни престъпления. Добре е известно, че по лицето на Земята няма друг народ, който по-строго да владее своите страсти, както фригийците и пафлагонците. Мисля, че същите причини са ръководели хората на Запад, които последваха Новациан.“ Пак там

следваща глава Средните векове