Духовните дарби сред християните през I и II век

Известните автори от първи и втори век вярват в кръщението със Святия Дух с белега на езиците и духовните дарби, и свидетелстват, че те съществуват в тяхното време.

Около 80 г. Климент Римски пише до коринтяните:

„По такъв начин на вас е подарен дълбок и изобилен мир, и вие имате непрестанно желание да вършите добро, докато Святия Дух се излива в пълнота върху всички вас.“ The First Epistle of Clement to the Corinthians

Около 90 г. Игнаций от Антиохия пише до Поликарп:

„А по отношение на това, което е невидимо, моли се Бог да ти го открие, за да не ти липсва нищо, но да ти даде в изобилие всяка духовна дарба.“ The Epistle of Ignatius to Polycarp

Около 160 г. Юстин пише в своето съчинение „Диалог“:

„Пророческият дар остава с нас и досега.“

„Сега сред нас има жени и мъже, притежаващи дарбите на Божия Дух.“
Justin, Dialogue

Около 190 г. Ириней, епископ на галската църква в Лион, пише в своя петтомен труд „Срещу ересите“:

„Затова апостолът заявява: „Ние говорим мъдрост сред тези, които са съвършени“, като нарича „съвършени“ тези, които са приели Божия Дух, и които чрез Божия Дух говорят на всякакви езици, както и самият той. Подобно чуваме и много братя в църквата, които имат пророчески дарби, говорят чрез Духа на всякакви езици, за обща полза осветяват скритите неща в човека и обявяват Божиите тайни.“ Irenaeus, Against Heresies, Book V

Тези отделни свидетелства подчертават петдесятния характер на ранните християнски църкви през първите два века. През втори и трети век със стремежа си към запазване на живата вяра в Христа особено се откроява реформаторското петдесятно движение на монтанистите. Един от неговите последователи, пламенен радетел за възраждане на духовните дарби и чистотата на вярата, е талантливият християнски писател Тертулиан.