Въведение

Днес много вярващи хора смятат, че кръщението със Святия Дух няма никакви външни белези, а само очиства душата и дава освещение. Дарбите говорене на езици и пророчества се смятат за отминали след времето на апостолите. И така петдесятното движение се смята за прекъснато от тогава до XX век. Дали това е библейската и историческата истина?

Ако изследваме внимателно оригиналните източници, ще открием, че дарбите на езици и пророчества са постоянен спътник не само на апостолската църква, но на християнските църкви най-малко до III век след Христа. А възраждането на тези дарби започва не през XX век, а от времето на Реформацията. Какви са били петдесятните движения в новозаветното време, и за какво са се борили те?

Нека първо се обърнем към Библията – според Библията, кръщението със Святия Дух се получава винаги заедно с външен белег – дара на говорене на езици:

„И те всички се изпълниха със Святия Дух, и почнаха да говорят чужди езици според както Духът им даваше способност да говорят.“ (Деяния 2:4).

Това беше денят на петдесятницата – затова и християнските движения, получаващи кръщение със Святия Дух с Неговия белег на езиците, се наричат петдесятни движения.

Белегът на кръщението съпровожда и получаването на Духа от вярващите в Кесария, Ефес и Коринт:

„И обрязаните вярващи, дошли с Петра, се смаяха за дето дара, Святия Дух, се изля и на езичниците; защото ги чуваха да говорят езици и да величаят Бога.“ (Деяния 10:45)

„И като положи Павел ръце на тях, Святия Дух дойде на тях, и говореха езици и пророкуваха.“ (Деяния 19:6)

„Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви.“ (1 Коринтяни 14:18).

Дарът на езиците е жива връзка с Бога чрез Святия Дух:

„Защото който говори на език не говори на човеци, а на Бога, защото никой не разбира, понеже с духа си той говори тайни.“ (1 Коринтяни 14:2)

През първите три века след Христа дарбите на Духа с белега на езиците са широко разпространени сред последователите на Христа.