ЧУДОТО С ВЪЗПАЛЕНИЕТО НА НЕВРОНИТЕ В ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ (MENINGITIS)
Проповядвах в Бъфало, Ню Йорк, когато един господин покани мен и персонала ми на вечеря. Когато можем, ние се радваме на подобни покани, защото ни омръзва от ресторантска храна. Едно нещо обаче, което той бе забравил да ми каже е, че не живее в Бъфало. Той живееше на Ниагарския водопад.
Моите събрания не свършват в 9 часа. Когато полагаш ръце на хиляди хора, става все по-близо до полунощ. След службата трябваше да пропътуваме целия път до Ниагарския водопад. Когато съм поканен някъде, постя преди това цял ден. Опитвам се да не ям нищо, защото обичам да си похапвам, когато съм там.
Съпругата му беше надминала себе си с менюто. Това бе една от най-богатите трапези, които съм виждал някога. Имаше печена пуйка, филе, печено говеждо и пържено пиле. (В тази част на страната не канете проповедник, ако нямате пържено пиле). Господинът ме помоли да се моля. Благослових храната.
Бяхме нетърпеливи да започнем да ядем, но когато мъжът започна да говори, това, което имаше да каже, бе далеч по-заинтригуващо от храната. Аз направо отместих чинията, за да слушам. Той каза, че през целия си живот дори и за един ден не е боледувал.
Имаше пари в банката. Бъдещето му било осигурено. Работел в правителството. Но внезапно нещо го ударило – менингит – и го парализирало от главата до петите. Прекарал три месеца в болница. Повикали лекари от целия свят. Неговата банкова сметка се стопила. Трябвало да продаде къщата си, за да плати сметките на докторите Ревматичен артрит пропълзял във всяка негова става, докато накрая не можел да понася болката. Изпаднал в кома за около четири месеца. Тъй като бил римо-католик, неговият свещеник бил извикан да му даде последно причастие. Въпреки че бил в кома, усещал какво прави свещеникът, но не можел да отговори, защото бил парализиран. “Не можех дори да мигам” – каза той. Как бихте се чувствали, когато знаете, че свещеникът ви дава последно причастие, последна церемония в католическата църква преди смъртта?
Веднага щом свещеникът си отишъл, друг свещеник влязъл през стената и застанал до леглото. Имало нещо различно в този свещеник. Бил облечен целия в бяло. Новият свещеник се надвесил над умиращия мъж и го повикал по име. Той казал: “Не се безпокой. Всичко, от което се нуждаеш е вяра в Бога.”
Разбира се, мъжът си лежал и си мислел: “Що за смахнат проповедник е този? Аз да не се безпокоя?! Аз съм в кома. Аз не мога да говоря. Имам артрит във всяка става, имам гръбначно-мозъчно възпаление. Трябва да продам къщата си. Вече нямам пари в банката. Ако това не е достатъчно за безпокойство…”
Но свещеникът казал: “Аз съм Исус от Назарет и точно сега ще те изцеля.”
Не е ли прекрасно? Исус казал: “Когато Аз изляза от тази стая, искам ти да станеш от това легло. Обръсни се, измий се и излез от болницата. Влез в първата книжарница и си купи Библия. Започни да четеш Евангелието на Йоан. Ще намериш пътя към вечния живот.” О, Алилуя! Мъжът ни каза, че Исус се обърнал и излязъл през стената.
Докато ни разказваше тази история, мъжът ме погледна и каза: “Брат Шамбак, чудя се защо Исус просто не използва вратата?” Аз казах: “Той е вратата!” Той може да направи изход за теб, където и да се намираш. Той може да влезе в твоя автомобил. Може да те посети в службата ти. Може да дойде в спалнята ти. Няма значение къде си. Исус е вратата. Той ще влезе! Когато Исус излязъл от стаята, мъжът станал и започнал да се бръсне. Медицинската сестра влязла на пръсти. Тя искала да го покрие с чаршаф, защото първият свещеник бил излязъл, но видяла празното легло. “Моля ви, върнете се в леглото. Не знаете ли, че умирате?! Свещеникът ви даде последно причастие.” Мъжът й казал: “Успокой се, скъпа. Друг свещеник влезе и ми даде “първо причастие” – отново. Аз ще живея.” Когато имате преживяване с Бог, никога не ще спечелите благоволението на човек в спор. Хората ще дойдат при вас и ще ви кажат: “Аз не вярвам в изцелението.” Всичко, което трябва да направите е да се засмеете и да кажете: “Тогава си остани болен, но моят Бог ме изцели!”