СЪБЛАЗНИ И ПОБЕДА

Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. (Йоан 10:27-28). Първото събитие след моето обръщане към Христа, беше изчезването на всички подаръци, получени от кралицата на крайбрежието. Когато се върнах в пристанището Хард Коулд, в мен се появи страстно желание да засвидетелствам за това, което Бог направи в моя живот. За съжаление не ме пуснаха в църквата. Жената на моя чичо – християнка, ме заведе при един от пастирите, който само ме попита дали нося някакъв документ за постъпване в църквата.

Каква връзка има между документите и моето свидетелство? Бог ме преведе от царството на тъмнината в царството на светлината чрез кръвта на Своя Единороден Син, благодарение на който получих изкупване на своите грехове. Бяха ли необходими за това някакви документи?!

Бях потиснат от това, че сатана не позволява на новообърнатите вярващи да отидат и да свидетелстват. Особено за това, че те по-рано са били участници във всички негови дела и той прави всичко възможно, за да не чуят хората това свидетелство. Но аз много ясно запомних, че Господ ми каза да отида и да свидетелствам за това, което Той направи с мен и изведнъж аз срещнах отхвърляне. Без да обръщам внимание на това, реших да засвидетелствам на първия човек, който ми попадне. Тръгнах за Аби в Того по мой бизнес. Там купих стока на стойност 160 хиляди наира (парична единица в Нигерия). От тази сума мои бяха 70 хиляди, останалите 90 хиляди ми бяха дадени от мои съдружници. Сред купените вещи имаше много лекарства, термометри и т. н. На нигерийската граница митничарите поискаха да получат от мен подкуп. Отказахме и стоката беше конфискувана. След няколко месеца онази стока, която принадлежеше на моите партньори, им беше върната, но моят дял от стоката не ми върнаха. Заставиха ме да платя глоба в размер на 40 хиляди наира, но като проверих стоката, открих, че половината от нещата бяха откраднати. Разбирах, че като заплатя тези 40 хиляди наира глоба, по този начин само увеличавам дълга си. Затова реших да оставя моята част в митницата.

Търговците, на които дължах пари, започнаха да ме преследват. Някои от тях съобщиха за мен в полицията, други решиха сами да се разправят с мен. Единственият изход от тази ситуация беше, да се изтеглят всички пари от моята сметка, така че да заплатя някаква част от дълга си.

С Божията помощ можах да изплатя всички дългове с изключение на 1000 наира на собственика на апартамента, който държах под наем в Лагос. Много бързо се лиших от всички мои пари. Даже, за да пътувам в градския транспорт, вземах пари на заем. Обърнах се за помощ към християни бизнесмени, които познавах. Нито един от тях не ми каза нито да, нито не. Те просто отлагаха нещата до тогава, докато на мен ми омръзна да отивам и да ги моля за това.

Бях напълно разбит и не знаех към кого да се обърна за помощ. Не познавах Божието Слово. Опитвах се да Го чета, но в моето сърце имаше само суматоха и нищо не можех да разбера от прочетеното. Все още размишлявайки какво да правя, аз получих покана от моето село бързо да замина за там. Отивайки на място, открих, че моята малка къщичка е разрушена от моя чичо, който ме застрашаваше с убийство. В мен внезапно се появи старата природа, която ми напомни за себе си с огромна сила. Спомних си, че когато бях член на секретното общество, моят чичо пълзеше пред мен на колене, умолявайки ме да го пощадя. Не знаех от къде чичо ми вече е научил за моето обръщение. Той започна да ме тероризира. Аз призовавах Господа и виках: „Ти ме спаси. Ти ме спаси, а сега ме захвърляш. Всички врагове се издевателстват над мен и ми се смеят.” Крещях, плаках и накрая реших да се върна обратно в тайното общество. Там в крайна сметка бих бил спасен от всички тези нападения. Аз бих показал на моя чичо неща, които той не би забравил до края на дните си и макар да взех това решение, в мен се бореха две чувства. Господ каза, че това е моят последен шанс. Ако се върна в обществото, това щеше да означава не само физическа, но и духовна смърт. Ако остана в Господа, моят чичо щеше ме унищожи. Аз бях измъчен. Нуждаех се от помощ. Напълно игнорирах Божието Слово, затова не знаех, че То говори относно моите проблеми. Драги читателю, всички тези страдания ги имах, защото се нуждаех от помощници, бидейки новороден. Помощниците са много важни за младия християнин. Християните трябва да се отнасят към това много сериозно. Ако знаете, че не можете да помогнете и да поддържате младия християнин, просто не отивайте да му свидетелствате.

Исус Христос три пъти попита Петър: ”Любиш ли ме? Паси агънцата ми”.

Много новообърнати отпадат, тъй като не получават достатъчна грижа и внимание към себе си. Ако ти любиш Исуса, ще се грижиш за Неговите овце.