СЪБИТИЯ В ЦЪРКВАТА

На следващия ден Антон ме покани в църквата. Съгласих се, тъй като можех да използвам това за моя полза. Можех да занеса в църквата сънливост и разделение, които бяха част от моите задължения. Събранието започна с песни. Стигнахме до песен, в която се пееше, че няма по-голяма сила от властта на Исус. Започнах силно да се смея. Аз се смеех за това, защото в духа си виждах как почти три четвърти от хората живееха в грях. Знаех, че поради греховете, те бяха оголени за всяко нападение и удар. Много важно е християните да се осланят на Божието Слово и да не позволяват властта на греха да остава в техния живот. На това служение присъстваха трима наши от морето. Ние пеехме заедно с всичките. Трябва да отбележа, че хората трябва да бъдат призовавани към покаяние от греховете преди началото на служението и чак след това да започват истинското хваление. Това предизвиква дискомфорт в агентите.

На това служение ние се чувствахме много уютно, даже успяхме да пробием. Хората започнаха да дремят, пееха вяло песните и всичко тръгна на зиг-заг. Около два часа през деня нас ни извикаха напред за молитва, така че брат Антон съобщи на хората за мен. Аз излязох и те започнаха да призовават Кръвта на Исуса Христа. Спрях тяхната молитва и им обясних, че съм член на секретна организация и че ако те са съгласни да ме освободят, ще застана на колене.

Това не беше лъжа. Духът на Исус Христос защитава християните и плаши демоните, но не ги връзва. Демоните биват вързани тогава, когато християните, използвайки своята власт, ги командват. Те се съгласиха и аз застанах на колене. В този момент Бог проговори чрез една сестра: “Който е недостоен, да не се приближава”. Бях уверен, че много от хората не разбраха какво значи това. Ако християните живеят в грях, за тях е опасно да изгонват демони. Много се дръпнаха от мене. Тези, които останаха, започнаха с тези думи: “В Името на Исуса Христа”.

Чух трясък вътре в себе си и паднах на пода. Започнах да правя всевъзможни движения, тъй като всички демони започнаха да се движат в мен. Братята не бяха виждали никога нещо подобно. Бягах из стаята, тъй като в помещението имаше огромна сила. Две противоположни сили се сблъскаха и атмосферата се измени. Внезапно аз се разярих. Демон, които излизаше от мен, влезе в едно момче. Той започна да се бие с хората, като се опитваше да ме защити. Братята не губиха време с него, а извеждайки го от помещението, заключиха вратата с катинар.

Процедурата за изгонване на бесове продължи няколко часа. Бях изтощен физически и неочаквано станах много тих. Братята, които се събраха около мен, започнаха да викат: “Назови ги! Кои са те?” Аз мълчах. Мълчах много дълго. Затова те помислиха, че съм освободен от демони. Помолиха се и ние се разотидохме. Бях толкова слаб, че едва движех краката си, но току що излязъл от църквата, с мен се случи нещо: отново придобих сила. Всички демони се върнаха в мен. Бях разярен и реших да отмъстя на църквата. Тези хора ме оскърбиха – казвах си аз – затова отивам в Лагос, ще получа повече сила и власт и множество други зли сили, каквато представлявам аз, ще се върна и ще унищожа всички членове на тази църква.

следваща глава ПО ПЪТЯ ЗА ЛАГОС