СРЕЩА С ОКУЛТНИЯ СВЯТ

На следващия ден Алиса ме помоли да отида с нея на едно събрание. Нямах избор, бях в плен. Ние тръгнахме из покрайнините на Лагос. Когато пристигнахме, бях инструктиран от Алиса за това, че в зданието трябва да се влезе с гърба напред. Аз влязох така. Същото направи и Алиса. Залата беше много голяма и можеше да помести около 500 души. Аз видях млади мъже и жени, които стояха в кръг. Един човек седеше на малко по-повдигнато място. Изглежда той беше лидерът. Неговото тяло не се виждаше – виждаше се само главата му. Много от присъстващите хора бяха студенти, випускници, учители и т. н. Алиса натисна едно копче, което се намираше на стената и пред мен се появи стол. Аз седнах на него. След това Алиса натисна още едно копче – из под земята се появи още един стол. След това тя ме представи на събранието като нов член. Залата започна да ме приветства с ръкопляскане. Всичко, за което се говореше на това събрание ми беше неясно. В края, когато вече се канехме да си ходим, ме помолиха да отида на това място още веднъж, но бях длъжен да отида там сам. Така се състоя моята първа среща с окултния свят.

Същата вечер в 2 часа (това е обикновено време на среща както на различните мрачни  сили на тъмнината, така и на агентите), Алиса ме разбуди и ми каза нещо невероятно: “Ти не си обикновен човек, а си наполовина човек и наполовина дух. Това, което си видял в тези съдове, аз използвам по време на моите молитви сутрин така, щото духовете да ме ръководят в течение на целия ден. Що се отнася до скелетите, за тях ще ти разкажа по късно.” Нищо не отговорих.

Алиса ми донесе една книга за загадъчния свят. Имайки любопитен ум, аз реших да я прочета. Силно се заинтересовах от съдържанието на тази книга. Виждайки моята реакция, Алиса ме извика в окултното общество в Индия, при това без да ми съобщи нищо.

Както казах по-рано, на следващото събрание трябваше да отида сам. Отивайки на онова място, срещнах още 9 нови души, а също и няколко свидетели. Ние бяхме длъжни да преминем през една процедура на “освещение”. Извикаха ни в средата на залата и с нас беше направено следното – гъста смес, която изглеждаше отвратително, беше налята в нашите тела. Това означаваше, че сега ние се явяваме пълноправни членове на това събрание. Чаша с течност, която наподобяваше масло ми беше дадена, да я изпия. Изпивайки я, ние вече се считахме за агенти. Вещество, наподобяващо прах беше втрито в нашите глави. Това означаваше, че ние сме длъжни да изучаваме майсторството на магьосничеството, също така – на целия окултен свят. За това, че цялата тази процедура беше заснета и дадена в Индия, аз нямах никакво понятие.

На следващия ден аз получих писмо от Индия. В него се казваше, че трябва да го подпиша със своята собствена кръв и да го изпратя обратно по начин, показан в това писмо, а не чрез пощата. Направих това, както се изискваше от мен. Стигайки до този момент, пътят назад за мен беше отрязан напълно. Връщането назад означаваше смърт, за която постоянно ми напомняха.

следваща глава ЗАВЕТ С АЛИСА