ПО ПЪТЯ ЗА ЛАГОС

Като се върнах в дома на жената на моя чичо, аз обявих, че веднага се връщам в Лагос. Седнах в едно такси и тръгнах за Унитшу. Там се канех да срещна един мой приятел и после да замина за Лагос. По пътя изведнъж чух един глас, който ми викаше: “Никем”. Обърнах глава, за да видя този, който ми говореше, но нямаше никой. Кой би могъл да бъде с мен? Моето име знаеше само мама, която беше отдавна умряла. Всички останали, включително и в “Духовния мир”, ме наричаха Емануил. Размишлявах над този въпрос и пак чух глас: “Никем, ти пак се опитваш да Ме предадеш”. Това се повтори няколко пъти. Внезапно вдигнах температура. Топлина с такава сила излизаше от моето тяло, че пътникът, който седеше до мен, го почувства.

От Умуакпа до Оверри аз направо паднах в таксито. Следващото, което почувствах, бяха двама огромни човека, които дойдоха и ме повлякоха на някъде. Те мълчаха и ме влачеха по земята. По пътя беше насипано някакво разбито стъкло и остри камъни. Виках от болка, но те не реагираха. Влязоха в голямо здание, в зала за конференции. Те ме захвърлиха там и мигновено изчезнаха. Това, което видях, беше трудно да се опише, но все пак ще се постарая да го направя. Залата беше толкова грамадна, че не й се виждаше краят. Стигайки до средата, все пак видях нейния край. В средата имаше олтар. Видях луната и звездите, които окръжаваха слънцето. След това видях трон и Седящия на него красив Мъж. Дрехите му светеха като слънце. Той произнесе: “Приближи се!”, но поради светлината, която Той излъчваше, не можех да се приближа.

Опитвах се да стана на крака, но отново падах. Внезапно луната, излизаща зад трона се отправи към мен по пода. Две ръце, които излязоха от луната ме взеха, разтърсиха ме и ме подбутнаха напред. След това луната се върна обратно при трона.

Този, който седеше на трона отново каза: “Приближи се!”.

следваща глава ДУХОВНОТО ОЧИСТВАНЕ