ЗАВЕТ С КРАЛИЦАТА

Една вечер излязох на разходка. Минавайки край автобусната спирка, видях една много красива девойка. Не й казах нито дума. На следващия ден минах отново през същото място. Тя пак беше там. Този път се усмихна и ми подвикна. Спрях и се представих. Отговор не последва. Попитах за името и адреса й, но тя само се засмя. Като попита за моя адрес, казах само улицата. Наканих се да си тръгна и тя каза, че ще ме навести някога. Помислих си, че това е невъзможно, тъй като не знаеше номера на моя апартамент, но не мина и седмица, когато чух почукване на вратата. Това беше тя – моята загадъчна дама. Поканих я да влезе. Размишлявах за това, че е прекрасна и дали се сещаше на каква опасна територия е попаднала. Поразвлякох я, позабавлявах я и след няколко часа тя си отиде. След това продължи да идва достатъчно често, задържайки се определено време, при това без да се забави нито минута.

Понякога се разхождахме по плажа и излизахме в града. През цялото това време не знаех нейното име. Реших повече да не се безпокоя по този повод, тъй като нашите отношения не биваше да отиват по-далеч от обикновено запознанство. Освен това получих много ясна инструкция – да не се докосвам до никаква жена.

Неочаквано тя престана да идва при мен през деня, а идваше вечер. Веднъж по време на поредното си посещение, каза: “Сега е твой ред да ме навестиш.” Прекарахме заедно до осем сутринта, след което тя ми каза, че е време да си ходи. Седнахме в автобуса. Тя помоли шофьора да спре около плажа. Слязохме и аз я попитах къде отиваме. “Не се вълнувай – каза тя – отиваме в моя дом.” Минахме зад един храст. Девойката взе нещо, което наподобява лента и ме върза за себе си. Мигновено някаква сила излезе от нея и ме блъсна в морето.

Започнахме да се плъзгаме по повърхността на водата в посока към океана. Всичко това се случваше в моята физическа форма. Ние се гмурнахме дълбоко под водата и за свое удивление, аз видях огромен град с множество много заети хора.

следваща глава ДУХОВНИЯТ СВЯТ