ЗАВЕТ, СКЛЮЧЕН В ИНДИЯ

От обществото в Дахил,  Индия ми изпратиха второ писмо, в което ме помолиха да отида при тях. В писмото се описваха ужасните неща, които съм длъжен да направя, като например – да изям огромна миеща мечка, да имам полова връзка с духове през нощта на гробището и т. н. След изпълнение на гореуказаните изисквания нямах правото да имам полова връзка с никаква жена на земята. В отговор написах че нямам виза и че нямам ни най-малко понятие къде да замина.

В същото време при мен се появи собствен бизнес. Започнах да се занимавам с контрабанда. При това нямах никакви проблеми с митницата. Постепенно се появиха огромно количество пари. Веднъж аз затварях квартирата си и излязох на улицата. Връщайки се в дома си, намерих човек, който се намираше в моята квартира. Аз силно се изплаших, но той ме попита: “Вие ли сте Емануил Амос?” Кимнах с глава. Неочакваният гост продължи: “Аз съм изпратен, за да ви взема и да ви заведа в Индия, затова пригответе се.” Затворих вратата и седнах редом с него, очаквайки по-нататъшни заповеди. Той се докосна до моето рамо и ние изчезнахме.

Следващото нещо, което видях, беше зала за конференции в Дахил, Индия, където вече се събираха много хора, очакващи нашето пристигане. На мен показаха една папка със списък, в който бях длъжен да се разпиша срещу своето име. След това в залата беше внесен поднос  с части от човешко месо, а също и една купа с човешка кръв. На всеки присъстващ беше дадена чаша, след което човек без глава наля кръв. По даден от човека без главата знак бяха запалени свещи. Ние изпихме кръвта и изядохме месото. След това събранието беше завършено.

Настъпи времето за моето изпитване. Бях изпратен в долина, където бях длъжен да живея известно време, обкръжен от гущери и диви животни. През това време ме мъчеха. Нямах никакво право да викам, защото наказанието за вика би било смърт. След като свършиха седемте дни на агония, бях преместен в място, което се наричаше “Индийски джунгли”. В тях видях различни демонични птици. Наричам ги демонични, защото някои от тях имаха лице на куче или котка и при това имаха крила. В дълбочината на тези джунгли имаше пещера, в която можеше да се влезе само, ако бъде получено разрешение от тези птици. В пещерата видях неща, които трудно могат да бъдат описани. Имаше същества, които приличаха на хора, но имаха опашки, а някои нямаха лица и т. н. Тази пещера беше второто място на мъчения. Те ми напомняха за ада.

В този ад бях седем дни, след което бях приведен на ново място, където имаше библиотека с огромно количество книги за магии, окултизъм и т. н., които бях длъжен да изуча. Избрах две от тях. Заглавието на първата книга беше „Аббусиня”, което значи „разрушение”, а втората „Ассиня”, което значи „даващ живот и изцеления”. По-късно придобих останалите книги.

Освен това бях длъжен да построя олтар за поклонение и молитви на злите духове, след като се върна в Нигерия. На олтара трябваше да седят следните неща: купа, напълнена с човешка кръв, в която трябваше да стои дърво с корени, човешки череп, пера от гриф (не ми е ясно какво е това, преводът е от руски – б. пр.), кожа от змия и големи, блестящи чинии. Кръвта в купата трябваше да бъде използвана за ежедневни утрешни заклинания. Освен това ми беше забранено да употребявам каквато и да е храна, приготвена от човешки ръце, тъй като бях длъжен да се засищам по свръхестествен начин. Получавайки гореизброените указания, аз се върнах в Нигерия по същия начин, както я бях напуснал, изпълнявайки всичко, което ми беше заповядано.

следваща глава В НИГЕРИЯ