БИТКА С АГЕНТИТЕ НА САТАНА

По това време започнаха да ме преследват агентите на крайбрежната кралица. Аз много страдах в техните ръце. Те ми докарваха кошмарни сънища. От 1 май 1985 година, един месец след моето обръщение, около два чеса през нощта, когато в къщи всички спяха, аз бях разбуден от тези агенти. Те ми заповядаха да изляза от дома. Аз послушах. Те тръгнаха след мен. Това напомняше сън, но то си беше самата реалност. Ние отидохме на гробището около църквата “Свети Павел”. Агентите ми казаха: „Ти си длъжен да се върнеш. Ако откажеш сега, ще те убием и ще те лишим от всичко, което имаш.” След това кратко предупреждение те изчезнаха.

Дойдох на себе си и не можах да си спомня как през нощта съм дошъл до гробището. Върнах се в къщи. Моята леля ме попита: „Къде беше?”. Нищо не отговорих. Легнах си в леглото и  заспах. След този случай агентите започнаха да идват при мен много често. Това ставаше вечер. Те се нахвърляха върху мен, докато вървях по пътя. Хората можеха да ме видят да размахвам ръце във въздуха или да бягам от някого, когото не виждаха. Те правеха това много пъти, след което крайбрежната кралица се зае лично с мен. Първия ден тя дойде с кола и паркира около жилището ми. Тя изглеждаше прекрасно и хората я възприеха като моя приятелка. В момента, в който влезе, разбрах кой е дошъл при мен. Тя спокойно ми каза, че аз мога да ходя на църква и да вярвам в каквото ми е угодно, но единственото, което ще съм длъжен да правя, е да я виждам. Затова мога да получа от нея всичко, което бих пожелал. Аз не знаех Писанията, затова само я слушах и я гледах. Тя ме умоляваше да се върна при нея. Не й казах нито да, нито не. Тя стана, седна в колата и замина. Моята леля три пъти я развличаше, без да подозира коя е тя. Аз също не й открих тайната. По време на последната й визита, тя измени своя подход към мен.

Кралицата ясно ми заяви, че се опитва да ме уговори да се върна при нея, но съм се оказал достатъчно упорит. Освен това тя добави, че това е нейното последно идване. Ако и след това не се върна в морето, ще се върне при мен през август и или ще ме убие, или ще ме превърне в нещо. След това ясно заявление тя замина. Бях толкова изплашен, че веднъж намирайки се в църквата, не издържах. Извиках един брат настрани. Разказах му за своите проблеми и също за моите наблюдения относно някои членове на църквата. Той ми даде адреса на Библейския съюз и ми каза, че там ще намеря помощ. Интересно е, че от този момент нататък не срещнах този брат.

На следващия ден тръгнах към дадения ми адрес. Пристигнах в офиса и взех разписанието на групите, които служеха там. В неделя в два часа през деня, дойдох на служението. Вместо това попаднах на молитвено събрание, което започваше в два часа. Самото служение започваше в три през деня. След служението разбрах, че това е било правилното място за мен. Бог беше осигурил за мен загрижени хора. За мен се появи една „майка”. Тя ми обясни Божието Слово, консултира ме по всички въпроси. Всички присъстващи се заинтересоваха от мен. Аз почувствах истинска любов и грижа. Святият Дух ми даваше да разбирам Божието Слово. Моята вяра растеше. Аз започнах да се наслаждавам на християнския живот.

Настъпи август, но кралицата така и не се появи. Псалм 90 реално зае място в моя живот. Пророчеството на Исая 57:17-18 се изпълни: “Поради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, отвърнах лицето Си и се разгневих; Но той упорито последва пътя на сърцето си. Видях пътищата му и ще го изцеля; Още ще го водя и пак ще утеша него и наскърбените му.” През септември 1985 г. получих съобщение за това, че моето име се е появило в списъка на разпространителите на стоки ”Silva brand cement” и че трябва да ида в офиса на 27 септември 1985 г. В Лагос пристигнах през нощта. На сутринта отидох в офиса, където менажерът ми съобщи, че моята длъжност е предадена на друг. Помолиха ме да дойда на следващия ден, за да се срещна с управителя. По пътя към къщи някой отзад неочаквано тръгна към мен, хвана ме и започна да ме души. Аз се борех за своя живот, но никой от минаващите наоколо хора не се опита да ми помогне. На помощ ми дойде сам Бог. Докато се борех с обхваналите ме ръце, чух вик: „Кой е Този зад теб?” Гласът беше женски, но в тъмнината не видях кой е. След това жената мигом изчезна. Едва дойдох до вкъщи, едва пристъпих прага, и моят хазяин се нахвърли върху мен с думите: „Защо избяга с моите пари?” Опитвах се да му обясня, че в дадения момент не работя, но веднага щом се появят пари, ще му изплатя своя дълг. През тази нощ аз едва успях да го уговоря. На следващия ден тръгнах обратно към офиса.

Срещнах се с управителя, който ми се извини за това, че е отстъпил моята длъжност на друг човек. Докато говорех, в офиса влезе млад човек и ме попита как се казвам. Казах: Емануил. ”Хм-м. Най-накрая се докопахме до теб. Колко може да се бяга? Ние бяхме във форт Хард Коулд няколко пъти. Изяснихме, че с теб винаги е била една жена, някаква духовна майка. Тя беше за нас камък за препъване. Сега си тук, в Лагос и ние те хванахме. Ти никога няма да се върнеш във форт Хард Коулд. Аз съм именно този човек, който заех твоята длъжност.”Аз не му възразих, само казах, че той може да направи всичко, което иска. Управителя с огромно удивление наблюдаваше това, което се случваше в кабинета. Аз се извиних и тръгнах към къщи.

След няколко минути на вратата се почука. На прага се оказа Нина. Тя ме попита, дали ще се връщам в пристанището. Отговорих положително. Тя ме помоли да се върна. Обясни ми, че при нея има достатъчно вакантни места, където мога да прилагам моите способности. Мога да бъда началник на всички агенции, началник на морския монитор, да наблюдавам всичко, което се случва в света, да седя редом с крайбрежната кралица, което означаваше за вземам участие в различни церемонии, жертвоприношения и други трудно обясними процедури. Да бъда основател на нови тайни общества, които биха изглеждали много безобидни и биха привличали много млади хора, особено от вярващи. Нина ми заяви, че ако й направя компания, ”благословенията” ще бъдат безкрайни. Тя ми призна, че по нейна вина стоката е била конфискувана и открадната в митницата; че тя била виновна за това, че моят чичо ме е изгонил, опитвайки се да ме убие.

За миг си помислих: „Какво ще стане, ако не я послушам”. Тогава те ще започнат да се борят с моята духовна майка. Ако стигнат до нея, ще стигнат и до мен. В този момент започнах да проповядвам на Нина. Слушайки ме, тя каза: „Те те лъжат”. След това си замина. Това се случи на 28 септември 1985 г. Около 15 минути след като тя си тръгна, се потропа на вратата.

Този път там стояха четирима мъже. Те ме хванаха и ме избутаха на улицата. Един от тях ме попита дали го познавам. Отговорих отрицателно. Човекът продължи: “Ние сме наети от твоя хазяин да те убием”. Докато говореше това, един от тях извади пистолет. Аз бях беззащитен и знаех, че той ще ме убие, но Бог по свръхестествен начин направи едно чудо, което удиви и мен, и тях. Човекът, в чиято ръка беше пистолета стреля, но звук от изстрела не последва. Другият, който държеше лопата, ме удари по гърба. Усещането беше такова, като че ли ме удариха с някаква пръчка. Моите убийци бяха повече от изплашени. В този момент при мен дойде Святият Дух и аз започнах да проповядвам. Трима от тях веднага избягаха. Четвъртия падна на колене и започна да ме моли – да се моля за него. Аз не знаех как да се моля. Единственото, което казах беше следното: “Господи, прости му и забрави. Амин.” Той отдаде своя живот на Исус, а след това аз го отведох в църквата, предавайки го в ръката на пастора.

Като се върнах в къщи, моят хазяин падна на колене и започна да ме моли: “Моля те, прости ми, аз мислех, че ти си решил да избягаш с моите пари.” Простих му. Ние решихме, че ще изплащам своя дълг на части. Тази вечер в два часа Господ ме разбуди. Не знаех защо трябва да стана. Отидох в другата стая и видях огромна костенурка. Веднага си спомних какво ни бяха учили на Библейските семинари за силата на Словото и произнесох следните думи: “Костенурке, аз съм роден отгоре. Мястото на костенурката е или в храстите, или в морето. Сбъркала си, че си дошла в моя дом, където вратите са затворени. затова ще умреш.” Когато казах това, костенурката изчезна. Върнах се в моята стая и заспах. Друг път се събудих от някакъв странен звук. Като влязох в съседната стая и видях огромен „стервятник” (от руски е the carrion vulture).

Произнесох същите думи и животното изчезна. Божията Благодат, Величие и Вярност непрестанно ме съпровождаха. На следващото утро 29 септември 1985, седнах в един разкошен автомобил, който трябваше да ме заведе в Порт Харколт. Пристигайки до Оре, автобусът се вряза в едно дърво. Никой от хората не загина. Шофьорът съумя отново да излезе на пътя. Обаче, когато продължи своя път, автобусът започна да ни хвърля ту на едната, ту на другата страна.

Аз си спомних за това, което ми каза Нина, затова станах и казах, че всички тези странни неща се случват заради мен, но от този момент нищо подобно не се случи, в Името на Исуса. След това седнах. Като продължихме пътя, аз се удивих сам на себе си. През цялото време до пристигането на автобуса, той пътуваше плавно – без каквито и да било произшествия.

Словото казва: “Ето, всички може да се съберат против тебе, обаче, не чрез Мене; Всички ония, които се събират против теб, ще паднат пред теб” (Исая 54:15). Крайбрежната кралица и нейните агенти се опитваха да направят нещо против мен, но те се заканваха не на Господа, а на Неговото дете, затова те се спънаха и паднаха. “Така ще се убоят от името на Господа живеещите на запад, и от славата Му живеещите при изгрева на слънцето; Защото ще дойде като стремителен поток, затласкан от Господното дихание.” (Исая 59:19). Аз отдадох всичката Слава на Бога, затова, че Той ми показа Своята мощна сила.