Съдържание Цялата книга на една страница

Цитати на папа Йоан Павел II

ПРИБЛИЖАВАЩИЯТ КРАЙ НА ВТОРОТО хилядолетие изисква от всеки един изследване на съзнанието и подкрепяне на съответните икуменически инициативи, така че да можем да празнуваме Великия юбилей, ако не напълно обединени, то поне по-близо до преодоляване на разделенията на второто хилядолетие (главните букви са оригинални).

Необходимо е човечеството да достигне единство чрез многочисленост, да се научи да идва заедно в единствената Църква дори когато представя множество начини на мислене и действие, на култури и цивилизации.

Аз вярвам в Църквата. Ние поставяме Църквата на същото ниво, на което е тайнството на Троицата и тайнствата на въплъщението и изкуплението.

ВСЕМИРНА ПО СВОЯТА СЪЩНОСТ [КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА] осъзнава, че е в служба на всички и никога не се отъждествява с която и да било национална общност… Тя не забравя – всъщност тя знае, че е хранилището – Божият замисъл за човечеството: да събере всички хора в едно семейство (главните букви са в оригинал).

В един разделен свят единството на католическата църква, което се издига над националните граници, си остава велика сила, призната като такава дори от нейните врагове, и продължава да присъства и днес в световната политика и международна организация. Не всеки е съгласен с тази сила…

Фактът, че папа Йоан Павел II стана високо уважаван в религиозните среди, е изтъкнат от автора Малахи Мартин, бивш йезуитски свещеник. Относно папските стремежи за морално и религиозно лидерство над човешката раса, Мартин заявява: “Както изглежда, всички осъзнават, че той е в по-горна категория от Далай Лама, Константинополския патриарх, Кентър­бърийския архиепископ, Били Греъм, прочутите странстващи индийски мистици или който и да било друг пътуващ религиозен лидер”.

Папата не само е почитан от своите религиозни благородници, но той е високо ценен от всички прослойки на обществото, включително и мнозина от протестантския свят. Този папа повече от всеки друг е спечелил симпатиите на евангелските християни. Тези уникални взаимоотношения са били родени предимно от тяхната признателност заради силната му позиция срещу аборта. Повечето евангелски вярващи не забелязват приемането от Йоан Павел на еволюцията и неговото силно посвещение към Мария. Широко разпространено е предположението, че в близко бъдеще той публично ще издигне Мария до статута на съизкупител.

Тъй като много евангелисти прегръщат папата като духовен съюзник, той просто отвръща на поддръжката на обществото. Тайно обаче той продължава да презира вярващите в Библията християни. На една неделна литургия във Венецуела папа Йоан Павел призовава енорийските работници да напрегнат своите усилия срещу “заплахата от евангелското протестантство”. Колкото и обезпокоително да е това, има политически реалности, свързани с този папа, които са също толкова тревожни.

Политически връзки

Сред тези, които работят с папата за установяването на нова световна цивилизация, са Робърт Мюлер, Обединените нации и Михаил Горбачов. Като главен служител на ООН Мюлер беше назначен да ръководи първата визита в ООН на папа Йоан Павел през 1979 г. Очаквайки това голямо събитие, Мюлер пише:

Аз очаквам папата да привдигне сърцата на всички международни служители на ООН и на служителите в нейните специални агенции и програми… донасяйки нови виждания във философията, социологията, идеологията и духовната област, съсредоточавайки се върху благородната цел на ООН “единство в разнообразието”.

Мюлер не е бил разочарован от мисията на папата. В своята реч пред Генералната асамблея на ООН Йоан Павел представя следните думи на привързаност и насърчение:

Когато световната общност прегърне правоверието… Църквата дълбоко се интересува от съществуването и дейността на Организацията, дори само името на която ни казва, че обединява и свързва народи и щати. Тя обединява и свързва, тя не разделя и не противопоставя. Това е истинската причина, съществената причини за моето присъствие сред вас.

В знак на признателност за посветените усилия на Робърт Мюлер да направи визитата му успешна, папата лично му подари “великолепен златен нагръден кръст”, който да служи като непрекъснато напомняне за тяхното време заедно.

Мюлер отбелязва специалното партньорство между Ватикана и ООН. Описвайки това религиозно-политическо съглашение, той заявява:

Църквата беше извънредно изненадана от младите Обединени нации и нейните агенции. Ето защо папският престол стана толкова близък с Обединените нации, предоставяйки своето видение, помощ и опитност в решаването на особено трудни световни проблеми… Какви невероятни възможности предлагат ООН, нейните агенции и нейните световни конференции на католиците да съучастват в създаването на един по-добър свят! Святият престол напълно разбира това и поддържа важните мисии в седалищата на всички агенции на ООН. Негово Светейшество е винаги готов да подпомогне ООН в нейните усилия.

Един от начините, по които Ватикана подпомага ООН, е чрез обучение на нейните бъдещи дипломати. Чрез международната програма по дипломация на Университета “Сетън Хол” Ватикана има едно необикновено споразумение с Обединените нации. Самият “Сетън Хол” е свързан с Асоциацията на Обединените нации (АОН/U.N.A.) за обучение на бъдещите световни лидери да работят в системата на ООН. Като един от най-големите католически университети в САЩ “Сетън Хол” е единствената по рода си институция, имаща този специален статут.

Това близко партньорство по-нататък предполага, че ООН служи като политически инструмент на Ватикана. Осъзнавайки това духовно и политическо съглашение, бившият генерален секретар на ООН Даг Хамарскьолд говори ясно, че “има двама папи на тази планета: духовният папа в Рим и цивилният папа в Ню Йорк, а именно, генералният секретар на ООН”.

Михаил Горбачов поддържа подобен възглед относно позицията на папата и генералния секретар на ООН. Той счита папа Йоан Павел II за “най-високия морален авторитет на света”. И макар че Горбачов не е лидерът на Обединените нации, той работи тясно с това световно ръководещо тяло по осъществяването на Хартата за Земята.

Папа Йоан Павел и Михаил Горбачов спечелиха уважение за прекратяването на Студената война и сега заедно изграждат новия световен ред. Връзката на Горбачов с папата стана очевидна по време на тяхната първа среща в Рим на 1 декември 1989 г. Междувременно Горбачов коленичи пред краката на папата и “го помоли за извинение за всички злодеяния, които е извършил през живота си”. По време на тази историческа среща папа Йоан Павел покани руския лидер да участва в прекратяването на световния конфликт и в изграждането на “световна солидарност”. Оттогава насам те са в тясна връзка.

Горбачов описва своята специална привързаност към този папа:

Откакто се срещнахме във Ватикана през декември 1989 г,. аз поддържам интензивна кореспонденция с папа Йоан Павел II…

Чувството на взаимна привързаност и разбирателство, което е резултат на нашата среща, може да се види във всяко наше писмо.

Не мога да помогна, но мога да кажа, че споделяме едно желание да продължим напред и да завършим това, което започнахме заедно…

Когато бях с него, осъзнах, че папата също има своята роля в това, което ние наричаме ново политическо мислене…

Това, което винаги ценя най-много в мисленето и идеите на папата, са тяхното духовно съдържание, техния стремеж към подпомагане развитието на новата световна цивилизация.

Освен че е папа, Йоан Павел II също така е славянин и, разбира се, това също благоприятства за нашето взаимно разбирателство.

Аз обаче оставам убеден, че близостта на духа, която беше установена между нас, е от много по-огромно значение от това, че и двамата сме славяни…

Може да се каже, че всичко, което се случва в Източна Европа през последните години, щеше да бъде невъзможно без усилията на папата и огромната роля, включително и политическа, която той изигра на световната арена.

След години работа заедно Михаил Горбачов продължава да счита Йоан Павел II за свой най-близък съдружник в изграждането на новата световна цивилизация. Малахи Мартин познава видението на тези двама световни лидери:

И Йоан Павел, и Горбачов вече разбраха каква работеща структура на практика е необходима за създаването на геополитическа система сред нациите. Очевидно те отдавна са видели, че геополитиката трябва и ще пренесе националната политика на едно световно ниво… Те отдавна са осъзнали, че през следващото столетие никоя страна по света няма да остане такава, както е била или е през това столетие.

Йезуитският орден

В допълнение на това, че е свързан с важни световни фигури като Михаил Горбачов, папа Йоан Павел II има на разположение огромен брой институции. Една от организациите, подпомагащи папата в грандиозната задача, е Йезуитският орден, най-престижното и могъщо тайно общество на римокатолицизма. Тази организация, разглеждана от някои като ЦРУ (Централно разузнавателно управление) на Ватикана, работи в близко сътрудничество с папството от векове.

За разлика от другите папи преди него, Йоан Павел II публично признава своето неоспоримо ръководене на този орден. В публична реч през октомври 1981 г. той напомни на йезуитите за тяхната специална клетва на покорство към управлението на папата.

Неотдавна с помощта на офиса на член на Конгреса на САЩ имахме възможността да се сдобием с копие на “Церемония по встъпване в длъжност и необикновената клетва, полагана от йезуитите” от библиотеката на Американския Конгрес. Следващите откъси от тази клетва разкриват безспорната лоялност на йезуитите към папата и тяхното посвещение за унищожаване на протестантството.

Аз… сега, в присъствието на Всемогъщия Бог, света Дева Мария, свети архангел Михаил, свети Йоан Кръстител, светите апостоли Петър и Павел, всички светии и цялото небесно войнство и на теб, изповеднико мой, издигнати ръководителю на обществото на Исус… заявявам и се заклевам, че негово светейшество папата е Христовия заместник и е истинският и единствен глава на католическата или световната църква по цялата земя, и че въз основа на ключовете за връзване и развързване, дадени на Негово Светейшество от моя спасител Исус Христос, той има силата да сваля от власт еретически царе, принцове, щати, държавни общности и правителства, бидейки всички те незаконни без неговото свято одобрение, и че те могат да бъдат със сигурност унищожени. Ето защо до крайния предел на моята сила аз ще защитавам тази доктрина и правото и обичаите на негово светейшество от всички узурпатори на еретическа или протестантска власт… и всички последователи във връзка с това, че те са узурпирани и еретически, противопоставяйки се на светата Църква – майка на Рим.

… Аз обещавам също така и заявявам, че няма да имам собствено мнение или воля, или каквото и да било мислено възражение, дори като мъртвец или труп, но без колебание ще се покорявам на всяка заповед, която ще получа от моите началници от милицията на папата и от Исус Христос.

… Освен това аз обещавам и заявявам, че когато имам предоставена възможност да предизвиквам и да водя безмилостна война, тайно или открито, срещу всички еретици, протестанти или либерали, аз ще постъпя така, както ми е наредено, за да ги изтребя и унищожа от лицето на цялата земя… Аз тайно ще използвам отровната чаша, пристягащата струна, въжето за удушаване, отровния кинжал [sic] или оловният куршум, независимо от репутацията, ранга, титлата или властта на човека или хората, каквото и да е общественото им или лично положение в живота, тъй като по всяко време може да ми бъде наредено да го направя от всеки агент на папата или началник от братството на Светата вяра на обществото на Исус.

В потвърждение на което по този начин аз посвещавам моя живот, моята душа и всички мои физически [sic] сили и с този кинжал, който сега получавам, аз ще изпиша името си със собствената си кръв в потвърждение на това, и ако се окажа неверен или колеблив в своята решителност, нека моите братя и другари воини от милицията на папата да ми отрежат ръцете и краката и да ми прережат гърлото, да разпорят корема ми и да изгорят там сяра, да бъда наказан с всяко наказание, което може да бъде наложено на мен на земята, и душата ми да бъде мъчена от демони във вечния ад завинаги!

Преди всичко аз… се заклевам в светата Троица и святото Причастие, които сега приемам, да изпълнявам и от своя страна да пазя неприкосновено, и да призова цялото небесно и прославеното войнство на небето да бъде свидетел на тези мои истински намерения да пазя тази моя клетва.

Колко далеч ще отиде този папа, работейки със своя приближен кръг, за да укрепи духовната и политическа власт на Римската църква по целия свят?