Съдържание Цялата книга на една страница

Историческо обобщение

Пантеистичното мислене има своите корени в първата лъжа на Сатана към Адам и Ева – че те могат да бъдат като Бог и че никога няма да умрат. От момента, в който първите мъж и жена опитаха от забранения плод, измамата на Сатана поникна и грехът се размножи. По времето на Ной човекът беше станал напълно покварен и се смесваше с демоничния свят, затова Бог изпрати потопа.

След потопа бяха необходими само няколко поколения, преди човекът отново да прегърне окулта. За това свидетелства Вавилонската кула, която се смята за първия зикурат – окултна кула за поклонение с капище на върха. В т. нар. люлка на цивилизацията окултните тайнства процъфтяваха.

Всички древни тайнствени религии по времето на Библията бяха пантеистични. Пантеизмът води началото си от град Вавилон в Месопотамия и оттам бързо се разпростира във всички посоки, за да покрие лицето на земята. Хиндуизмът е едно от разклоненията на истинския вавилонски пантеизъм (чрез арийската раса на древна Персия). А будизмът е разклонение на хиндуизма. Всички съвременни източни религии водят началото си от Древен Вавилон, откъдето започва бунтът срещу Бога след потопа.

Окултните сили напълно обкръжават Израел. На запад са били египетските мистерии (познати също като тайнствата на Озирис). На юг са били арабските мистерии; главният бог на този пантеон е бил наречен Аллах. На изток са били вавилонските и персийски мистерии (познати съответно като тайнствата на Семирамида и тайнствата на Митрак, или зороастризъм). На север са били асирийските и финикийските тайнства (включително поклонение на Ваал) и по-късно тайнствата на Гърция и Рим (считани за мистериите на Елевзин, Дионисий, Баккух и др.). Всички тези пантеистични религии в своята същност са едно и също.

Въпреки че Бог разпръсна народите от Вавилон по време на изграждането на кулата, това не постави край на окултизма; то само забави процеса. Когато в Египет, Персия, Индия и т.н. се появиха нови цивилизации, старите окултни практики бяха съживени. Хората просто бяха взели своите вярвания и практики със себе си.

Въпреки че има известни промени и изменения в тези “нови” тайнства, за да задоволят развиващите се култури на различните езикови групи, основните принципи и практики остават същите. Всички древни тайнства например имат духовенство, което управлява страната или империята заедно с назначен цар-свещеник. За да може някой да стане част от духовенството, той трябва да премине през серия от тайни окултни ритуали и посвещения. Когато посветеният достигне най-високото ниво (или вътрешния кръг) на духовенството, тайната доктрина е бивала разкривана. А това винаги е включвало поклонение на Луцифер, като по-често са се обръщали към него като към бога на ада или бога на подземния свят, и обикновено е бил изобразяван като змия или змей. Това би трябвало съвсем ясно да покаже на хората от това време, че техните религии са вдъхновени от Сатана. По времето на Авраам и Лот състоянието на човка беше деградирало дотам, че Бог отново трябваше да се намеси. Това бяха дните на Содом и Гомор, когато перверзията и аморалността достигнаха нов апогей.

Въпреки че самият Авраам не беше съвършен, той търсеше да върши това, което е право пред Бога. Тъй като той и неговото семейство бяха останали единствените, които искаха да познават Бога, Бог почете вярата на Авраам, като го избра да създаде народ от своето семе. Бог щеше работи чрез Авраам и неговото потомство, израилтяните, за да запази Своята истина и пътя на правдата живи сред един свят на духовна тъмнина. След неколкостотин години Авраамовото семе се беше размножило достатъчно и вече имаше достатъчно израилтяни, които да основат физическа нация. Тогава Бог изведе Своите люде от Египет чрез слугата Си Мойсей.

Историята на Израел ще бъде изпълнена с победи и поражения. Когато израилтяните се покоряваха на Бога, те благоденстваха и никой от техните пантеистични съседи не можеше да се изправи срещу тях. Когато обаче израилтяните започваха да се отклоняват по духовните лъжи на заобикалящите ги народи, същите тези сили ги гнетяха. Бог изпращаше поток от верни пророци, които да научат Израел на пътищата Му и да предупредят какво ще се случи, ако не се покорят. Това много напомня взаимоотношенията между един любящ баща и неговото дете. Макар че копнее неговото дете (Израел) да бъде покорно, имало е времена, когато това дете се е бунтувало и се е нуждаело от дисциплиниране, за да не се случи нещо още по-лошо.

На израилтяните им беше заповядано чрез Мойсей да принасят редовни дарове от животни, или жертви пред Бога. Тези жертви са били преобраз на заплатата за техните грехове, напомняйки им, че следствието от греха е смърт. Тези жертви са били също така символ на последната жертва на Исус Христос, чиято смърт заплати цената за греха на целия свят на определеното време.

След като беше поставена правилната основа, Бог изпрати Своя Син. Посланието на прощение и обещанието за вечен живот за тези, които повярват в Христос, щеше да бъде разнесено от Израел до всички народи. Въпреки че това евангелие (добрата вест) беше разнесено във всички посоки, то не беше прието от всички хора и срещна повече съпротива на някои места, отколкото на други. Тези мисионери, които занесоха посланието във Вавилон, Персия и Индия, бяха яростно отхвърлени; само малък брой хора по тези места са повярвали и приели истината. Властта на Сатана върху тези страни е толкова цялостна, че до днес само малък процент от Изтока вярват в Христос. Например хиндуизмът (най-старата съхранила се пантеистична религия) продължава да бъде практикуван от по-голяма част от жителите на Индия.

Историята беше по-различна в Средиземноморието, където евангелието беше прието от огромен брой хора въпреки жестоките гонения срещу тези, които вярваха в Христос. Само за няколко поколения в този регион е имало толкова много християни, че главните свещеници на тайнствата на Гърция, Рим и Египет започнали да губят контрола. Учението на Христос влязло в директна конфронтация с пантеистичните вярвания и окултни практики на жреците, разкривайки тяхната същност. Най-накрая окултните свещеници били принудени да се укрият, за да могат да запазят живи своите тайни познания и традиции.

Тези окултни учения са били предавани от поколение на поколение. Те са били пазени в западния свят от тайните общества на Европа, които са били продължение на древните окултни духовенства. Планът на Сатана е бил да запази своето духовенство и тайни доктрини живи, докато духовенството стане достатъчно силно и многобройно, за да може още веднъж да завземе контрола над неговите изгубени територии.

Гностицизмът, най-ефективната и широко приета форма на пантеизъм, беше по-измамен и ловък, отколкото другите, и разви най-доброто окултно обяснение за човека, противопоставящо се на посланието на Христос. Гностиците са били главните противници на апостол Павел и ранната църква, преследващи безмилостно християните, където и да отидат, много преди тайнствените религии да започнат да се разпадат.

Според масонския историк Алберт Пайк гностицизмът е разклонение на кабализма – устна окултна традиция, която е била поддържана от малка група евреи. В един момент, който остава неопределен, тези окултни поучения започнали да се предават в писмена форма и така се родила Кабала. На страница 626 от “Морал и догма” – най-цененият труд на франкмасонството – Пайк заявява: “Кабала е ключът на окултните науки и гностицизмът беше роден от кабалисти.”

Кабализмът е бил просто уникална версия на древните тайнства, специално предназначена да заблуди Божия избран народ. За разлика от другите тайни религии нейните поучения се занимават специално с Израел, предлагайки окултни обяснения на откровенията на пророците, допълнени с мистични тълкувания на еврейската история. Моисей например е представен в техните учения като окултна фигура, чиято цел била да посвети израилтяните в “просветлението”, в най-съвременните учения на Египет, вместо, както е в библейското учение, праведен пророк на Бог, който изведе израилтяните от робство.

Ако кабализмът може да се разглежда като противоположното окултно обяснение на Стария Завет, гностицизмът – съществуващ като продължение на кабализма и представящ “новия проблем” на Сатана, а именно възкръсналия Христос – ще послужи като главна окултна атака срещу Новия Завет. По този начин кабализмът и гностицизмът заедно съставят един вид окултен паралел на Стария и Новия Завет.

В началото гностицизмът привлича със своя силен еврейски елемент, но бързо спечелва езически последователи, като съвсем скоро става предимно езическо движение. Гностицизмът печели подкрепата на древното духовенство, ставайки магнит за много окултни познавачи. Клоновете на гностицизма са били първите значими тайни общества във вековете след Христа, които са имали различни степени, или нива на посвещение и вътрешен кръг от посветени поклонници на Сатана.

Докато последователите на Христа са се увеличавали из цялата Римска империя, се е увеличавало и гонението. Вярващите са били безмилостно преследвани от различни гностични секти и езическата римска система. Въпреки това и отчасти заради това християнството се е умножавало и разпространявало.

По времето на император Константин (около 300 г. сл. Хр.) е бил осъзнат потенциалът на християнството като политическа сила. Римската империя използвала обединяването с християнството, за да укрепи своята власт. За да постигне това обединяване, езическият император Константин – с един безпрецедентен ход – вдига забраната срещу християнството и поставя вярващите на различни длъжности из цялата империя. Планът на Константин за обединяване проработил и бил роден политическия “християнизиран Рим”. Без да осъзнава напълно впримчването, християнството било венчано с езическата система. Междувременно антагонизмът спрямо истинските християни продължил, макар и в по-малка степен.

От времето на Константин неговия план за “вселенска” църква нейните церемонии, убеждения и практики отразяват силното пантеистично влияние върху езическите й корени. Например идеята за монаси и манастири съществува от стотици години в будизма, много преди да се появи “римското християнство”. Интересно е да се забележи, че папската двувърха шапка, наречена митра, всъщност е идентична с тази, която са носели древните вавилонски свещеници. Благоговението пред Мария е подобно на поклонението на богините в древните мистични религии (Семирамида във Вавилон, Изида в Египет, Диана в Гърция, Кибеа в Рим и т. н.). И чистилището, въпреки че не е еднакво с прераждането, е значителна стъпка в тази посока, представяйки идеята, че човек може да се спаси след смъртта.

Дори някои от средновековните църковни символи са били заимствани от древните мистични религии. Всевиждащото око на Луцифер съществува в много църкви и олтари в Европа – често поставяно над олтара. Древният обелиск на площад Свети Петър (в Рим) е бил докаран от Египет, където преди това е бил използван за поклонение на плодовитостта, и изобразява мъжката сексуалност. Тези примери показват как средновековната църква преплита древните мистерии с определени християнски концепции, за да формира един вид “християнизирано” езичество.

Между 1100 г. и 1200 г. постепенното възраждане на истинското евангелие в Европа предизвиква гонение от страна на “официалната” църква. Това довежда до един от най-кървавите периоди в историята. През следващите неколкостотин години преследването на “еретиците” от страна на Ватикана е било безмилостно. Римската църква е била в състояние да запази и увеличи своята политическа сила чрез изтезаване и екзекутиране на християни, които й се противопоставят. Истинските християнски групи като валдензите и албигойците, които няма да се поклонят на римската власт, са били преследвани и умъртвявани. Това преследване на светиите е било записано в “Скритата книгa на мъчениците” (Foxes Book of Martirs) и други исторически писания.

Това също е било времето на кръстоносните походи и средновековните религиозни ордени. Орденът на рицарите на храма – познат още като Тамплиерски рицари – се появява през 1118 г. Под благословията и закрилата на папството Тамплиерските рицари растели във власт и сила.

Като военен орден Тамплиерите изиграли ръководна роля в серията походи, целящи разбиването на мюсюлманите и завладяване на Ерусалим. Тези походи завършили с неописуеми зверства спрямо евреи, араби и християни из цяла Европа и Средния Изток. През следващите два века Тамплиерските рицари – на които били поверени огромните богатства на европейската аристокрация – станали най-влиятелните световни банкери.

Те са били възприемани от мнозина като истински благочестив християнски орден, докато по-късно се разбира, че са били тайно луциферско общество, действащо под маската на християнството. Изненадани и обидени, повечето европейци се почувствали предадени. Въпреки че папа Климент V отначало защитавал ордена, общественото мнение променило неговата позиция. За да избегне по-нататъшни смущения, папата неохотно дал съгласие за тяхното наказание. След мъчителен и дълъг процес, ръководен от краля на Франция Филип IV, няколко от ръководните лидери на ордена – включително Великия учител Жак де Моле – били осъдени на смърт за техните престъпления. Тези тамплиери, които избегнали наказанието, се укрили и по-късно ще изплуват под друго име, за да продължат своя религиозен план.

Като резултат от скандала с тамплиерите и бедствията от походите – Рим продължавал да злоупотребява със силата и властта и дори засилва преследването на истинските християни – в Европа нараснали страхът, гневът и недоверието. След векове принудително обвързване с Рим непрекъснато растящ брой хора започнали открито да търсят религиозна свобода. През 1517 г. един католически свещеник се опълчва, като доказва прекаленото богатство, корупция и отстъпничество на църквата. Открито предизвиквайки Рим, Мартин Лутер заковава своя тезис от 95 точки на вратата на дворцовата катедрала във Витенберг, публично осъждайки грешките на католицизма. Започнала протестантската Реформация.

Въпреки жестокото гонение на лидерите на протестантската Реформация, “еретическото” движение растяло. “Църковното” влияние било заплашено. За да се противопостави на Реформацията, папството предприело нова серия на Инквизиция срещу всички, които отхвърлят нейния авторитет. Бил създаден Йезуитският орден, за да атакува новото могъщо движение, тъй като милиони започнали да изследват Писанията в търсене на Божията истина.

Този “таен” орден на католицизма – познат също като Йезуитите – е бил основан през 1534 г. от Игнаций Лойола и ще се превърне в “очите и ушите” на Ватикана. Неговата най-висша цел ще бъде унищожаването на протестантството, което е било основано на доктрината “Sola Scripture” (само Писанието) и което заявява, че единственият авторитет за християните трябва да бъде самият Исус Христос, както е според Библията. За да осъществи своя подвиг орденът ще използва образованието, политическото изнудване и груба физическа сила. От самото начало йезуитите ще бъдат използвани като основно оръжие срещу бунтовете.

Средновековният орден на Тамплиерските рицари ще се появи отново през 1717 г. като франкмасонски орден*. Масонската ложа представлява началото на едно окултно съживление в Западното общество. Въпреки че е вкоренено в католицизма, франкмасонството е било публично отхвърлено като свръхсъперник на Рим. Тази измама ще позволи на ордена да проникне в протестантските среди – най-крайната цел била да върне “изгубените овце” обратно под властта на Ватикана.

Били създадени различни организации, за да доведат докрай целите на ордена. Най-позорното масонско разклонение на 18-ти век било “Илюминати”, основано през 1776 г. от Адам Вайсхаупт. Вайсхаупт произхожда от Бавария и е бил висш франкмасон и йезуит. Неговото общество, като това на Тамплиерските рицари, било съставено от посветени хора, които били “озарени” от тайните учения на Луцифер – оттук и името “Илюминати” – Озарени умове. Въпреки че “Илюминати” ще съществуват само десетилетие, преди да бъдат разобличени, тяхното влияние през това кратко време е било значимо. То проникнало в някои от най-висшите политически и финансови кръгове на Европа и Съединените щати. Целта на “братството” била да създаде луциферски световен ред. След като “Илюминати” било разобличено, посветените му хора продължили да действат в масонската йерархия.

През следващите векове били основани голям брой окултни общества. Тези групи включвали Теософското общество, Алхимическия орден на Златната зора, Орденът на източните темплиери и множество други “озарени” ордени и фракции – всички те основани от висши франкмасони. До голяма степен чрез тези вдъхновени от масонството организации се е родило движението ню ейдж. От началото на това движение в края на 19 век, планът за единен свят получава стабилен тласък. Днес и йезуитите, и франкмасоните работят чрез своята мрежа за постигане единство под един нов религиозен и политически ред. Започва да се оформя възобновената Римска империя, предсказана в Писанията (Данаил 7-8), и древното “вавилонско мистериозно” религиозно споразумение, ръководено от Сатана, е близо до завършване (Откровение 17). Слава на Бога, че царуването на Сатана ще трае само за кратко. Битката между Бог и Сатана за вечната съдба на човечеството – която започна с Адам и Ева – най-накрая ще приключи, когато Исус Христос се завърне.

следваща глава Заключение