Потребности на мъжа

Признание

Мъжът често е принуден да се бори упорито за признание и себеутвърждаване в професията си. И когато се връща вкъщи и постоянно чува от жена си: „Ах, моля ти се, не си зарязвай обувките там!“, „Мляскаш, като ядеш“, „Трябва повече да мислиш за здравето си — яж повече салата, не само салам“, „Помниш ли, че наближава годишнината от сватбата ни?!“, „Трябва да се научиш да се връщаш по-навреме вкъщи!“ и т.н., и т.н., той неволно се стяга вътрешно (най-често след като е станал и скандал), свива се в черупката си и няма желание дори и да надникне навън от нея, защото:

— не се чувства приет, а следователно и обичан;

— чувства се като в поправителен дом и това определя съответно и чувствата му към неговата съпруга;

— самочувствието му се разклаща и има опасност той да пожелае да забегне в някоя роля или дори да избяга от брака.

Жената има задачата да помогне на мъжа си, като на първо място му засвидетелства, че го приема такъв, какъвто е! Само такова отношение към него ще го увери, че е обичан.

Една сутрин на Петър вече му писва: „Силвия, вече за трети път ми казваш да не забравя да си закопчея якето, защото навън е студено. Престани най-после! Първо, аз не съм дете и нямам нужда да ме съветваш, и второ, чух те още първия път!“ Силвия се врътва обидено. Та тя е имала най-добри намерения…

При всички добри намерения: ако Вие, мила съпруго, имате обичай да раздавате съвети, или да мърморите, или да критикувате, можете да бъдете сигурна, че правите лоша услуга на мъжа си и с това невъзвратимо задушавате чувствата му към Вас! Та как би могъл един мъж да храни романтични чувства към своя възпитател?

За някои жени женитбата е като купуване на стара къща — половината от удоволствието се състои в преустройството и новото мебелиране. Обаче търсенето на недостатъци е точно обратното на приемането. Решете веднъж завинаги да приемете мъжа си такъв, какъвто е, и престанете с критиките, дори ако цяла неделя се излежава по анцуг в хола, или ако набързо нагълта някоя ябълка точно преди вкусната вечеря. Ето така ще изразите любовта си: приемете мъжа си такъв, какъвто е (не с изражение на мъченическо търпение, а просто си мълчете), и му покажете, че го приемате. Вашата задача в брака не е да променяте мъжа си чрез превъзпитание! Вие трябва просто да го обичате и ще се удивите каква реакция ще предизвика това у него!

Такива опити за превъзпитание могат да се окажат особено тежки при жени, които добре познават Библията. Те разполагат с цяла палитра от „библейски изисквания“ към своя мъж. И тъй като Библията действително е огледало, което (освен всичко друго) ни показва нашата неспособност и слабост, много „добри християнки“ постоянно държат това огледало пред лицето на мъжа си — и това било любов?! Задачата на съпругата не е да държи огледала!

Нейната задача е да се реши за в бъдеще да приема мъжа си, а не да го променя. Точно когато е претърпял провал, той особено много се нуждае да бъде приет от жена си. В противен случай той никога няма да се довери напълно. И така, приемете мъжа си изцяло — с всичките му предимства и недостатъци!

Покажете признанието си и чрез възхищение. Погледнете го в очите и му кажете всичко, което толкова много цените у него. Така ще му помогнете с радост да носи своята отговорност в брака и семейството.

Тук е мястото и на библейското предупреждение в Ефесяни 5:33, където се казва, че жената трябва да се бои от мъжа си. Това означава, че ако пренебрегнете това страхопочитание към мъжа си, Вие рушите връзката си с него. Практическото следствие е, че Вие постоянно го правите на две стотинки.

Мария и Константин току-що се бяха оженили и веднага започна борбата за ръководната роля. И двамата си имаха своите представи, мнения и желания. Започна се с това, че Константин поставяше ролката тоалетна хартия на една страна, а Мария — на другата.

По въпросите за дрехите, домакинството, вкуса и развлеченията мнението на Мария често беше по-добро поради вродената женска интуиция.

Тя естествено използва това като коз в играта (или по-скоро борбата). Константин, който, разбира се, все още не беше твърде стабилен в ролята си на глава на семейство, се почувства още по-несигурен от това. Докато той трябваше мъчително да стига до някои изводи по пътя на логиката, Мария светкавично схващаше нещата по интуиция. Така тя често пъти знаеше вече отдавна онова, до което Константин се домогваше логически. Това засилваше неговата несигурност и чувство за малоценност.

Вместо да прояви разбиране, търпение и скромна деликатност, Мария навсякъде шумно демонстрираше, че всичко знае по-добре, прекъсваше мъжа си, затваряше му устата и в крайна сметка му попречи да вземе управлението на семейството в свои ръце.

Около три години по-късно Мария вече страдаше от много сериозен проблем — Константин не поемаше никаква отговорност в семейството! Мария се оплакваше от неговото безразличие и че сама трябва да взима важни решения (особено за детето), че се чувства самотна и изоставена от мъжа си. Константин отдавна се беше отказал — нали тя още от самото начало знаеше и можеше всичко по-добре от него. Мария беше направила основната грешка да пренебрегне предупреждението в Ефесяни 5:33: „а жената да се бои от мъжа си“.

Дали обаче това означава, че жената винаги трябва да бъде мълчалива и пасивна? Никога да не казва мнението си? Разбира се, че не! Тя трябва да употребява дарбите си, за да бъде помощник на своя мъж, включително и дарбата на интуицията. В Притчи 31:26 се дава насоката: „Отваря устата си с мъдрост.“ Обсъждането и споренето не означават опърничавост. Всичко се свежда до това, как тя прави това. (А мъж, който определя всяка разлика в мненията като неподчинение на жена си, показва, че няма и представа от взаимност, взаимопомощ и общуване в брака.)

И така, жената говори, за да бъде добър „помощник“ на своята „глава“, а не за да му вгорчава живота и да му „чете евангелие“. Мъжът ще я възнагради богато за това. 

Свобода

Мъжът и жената са се задължили да си бъдат верни един на друг — доброволно! Затова тази основна черта на любовта не бива да бъде потъпквана от погрешното желание да притежаваш брачния си партньор. Всеки един от двамата е собственост на Бога (ако, както предполагам за един християнски брак, и двамата са се доверили на Исус Христос). Исус Христос ви е купил със Своята кръв — Вас и Вашия брачен партньор.

За мъжа тази свобода (да не бъде разглеждан от жена си като нейно лично притежание) е изключително важна. Но тя е от също толкова голямо значение и за жената. За мъжа често е трудно да намери правилното равновесие между любовта в семейството, Божията любов, любовта към децата, а понякога и любовта към професията и църквата. Той се вижда поставен в един свят от най-разнообразни изисквания, всяко едно от които се нуждае от неговото специално внимание. Но ако той подреди приоритетите си според мащабите на Библията, жената няма защо да се страхува, че ще остане настрана. Тя ще може да се довери напълно на Божието водителство за своя съпруг.

Но как реагира човек, когато се почувства обхванат от пипалата на октопод? — Той с всичка сила се опитва да се освободи!

За съжаление има много такива „жени октоподи“, които се чудят защо отношенията с мъжете им стават все по-напрегнати и по-незадоволителни. Те издигат барикади около мъжете си, опитват се всячески да подтиснат тяхната деятелност, стремят се да ограничат професионалните им контакти, постоянно поставят бариери на пътя им към външния свят. Колко глупаво и недалновидно! Един ден мъжът ще разкъса тези връзки, ще въстане отчаяно срещу барикадите и с това ще разруши повече, отколкото е било необходимо.

Ето защо оставете на мъжа си необходимата свобода, дайте му зелена улица за неговите мъжки задачи. С толкова по-голяма радост той ще се връща „у дома“ след проблемите и напрежението във външния свят, особено когато този дом е дружелюбен, светъл и приятелски, а не прилича на концентрационен лагер с ограда от бодлива тел.

Този уютен, сигурен дом винаги ще бъде по-привлекателен и от най-значителните му дейности и успехи. Много внимавайте да не ограничавате мъжа си с неразумни и тесногръди огради.

следваща глава Задачи на жената