Драма в три действия

Беше лятото на 1974 г. – четиридесет и пет години след събитията, описани в тази книга. Лидия и аз гледахме към Ерусалим от Елеонския хълм, като разпознавахме местата, където бяхме живели.

„Ето Аби Тор”, казах, като посочих един хълм отвъд долината Хином в южния край на Стария град, „където си довела Тиква в мазето на госпожица Ратклиф.”

„Да”, отвърна Лидия, „и там от дясно е Мусрара и някъде отзад трябва да е Махана Йехуда.”

„И точно отсреща”, казах, „е къщата, където живяхме в деня, когато се роди държавата Израел.”

Продължихме да си спомняме в продължение на известно време за Ерусалим и колко много е означавал в живота ни.

После Лидия, тъй като си беше Лидия, стана нетърпелива, като си мислеше за миналото.

„Но какво ще кажеш за бъдещето?” каза тя, както често правеше. „Какво е следващото, което ще се случи в Ерусалим?”

Имаше само едно място, където можеше да се намери отговора на това. Седнахме долу върху каменната стена и аз извадих джобната си Библия. В продължение на почти два часа отгръщахме страниците, като спирахме често, за да се вглеждаме в града, разпрострян пред нас, като се чудехме на специалното място, което той е имал в Божието сърце през вековете.

Накрая Лидия се обърна към мен с този решителен поглед, който познавах толкова добре. „Дерек”, каза тя, „в продължение на месеци ти ме караш да претърсвам ума си, за да си спомня всякакви дребни подробности около нещата, които са се случили преди четиридесет и пет години.” Вярно беше: да накарам Лидия да се задържи толкова дълго върху миналото, изискваше от моя страна известен натиск.

„Ще продължа”, добави тя, „но при едно условие. Да сложиш в книгата и това, което видяхме днес за следващите четиридесет и пет години.”

И така, за да спазя моята страна на уговорката, аз…

                        *          *          *          *          *          *          *          *          *

В разгръщащото се откровение на Бог към човека, Ерусалим изпълнява двойна функция. Той осигурява както сцена, върху която да бъде изиграна истината, така и център, от който тя да се разпръсква.

Можем да си представим това откровение като драма в три действия, за период, простиращ се в три хилядолетия, на която Самият Бог е Режисьор. Всяко действие има своя конкретна тема и всяка от тях се разиграва в Ерусалим.

За първо действие се връщаме към дните на Давид и Соломон – началото на историята на Ерусалим като важен град. Темата на първо действие е: благословението на един народ, който е обединен под Божието управление. Кулминацията на откровението е Соломоновият храм с невъобразимия разкош, построен всред един народ, който се радва на мир, благоденствие и изобилие без аналог в човешката история.

Но Божията цел с това преуспяване, както във всичките Му дела спрямо евреите, не беше само заради тях. Той възнамеряваше свидетелството за това благословение и причината за него да се разпростре от Ерусалим към всички народи. В подготовката за строежа на храма, Давид казва: „домът, който ще се построи Господу, трябва да бъде извънредно великолепен, прочут и славен в цялата вселена” (І Летописи 22:5). В апогея на царуването на Соломон тази цел бе осъществена. Царски посетители от всички земи, между които и Савската царица, идваха в Ерусалим, за да се възхитят на славата на храма, богатството и мъдростта на Соломон и благоденствието на целия Израел.

Славата на Соломоновото царство обаче не трая дълго. След смъртта му цялата структура бе подкопана от непокорство и разделение. Северната част от това разделено царство, известно като Израел, бе изкоренена от Асирия и разпръсната между околните народи. По-късно южната част, известна като Юда, със столица Ерусалим, бе превзета от Вавилон. Ерусалим и славния храм бяха разрушени; юдеите бяха отведени в изгнание във Вавилон.

Своевременно един остатък от Юда дойдоха, за да населят отново Ерусалим и околните територии. През следващите пет века юдейската държава, която беше възстановена по този начин, се бореше да просъществува под сянката на различни езически империи, завършващи с Рим. И сцената се подготви за второ действие…

Темата на второ действие е: примирение – между Бога и човека, между Божията любов и Божията справедливост.Когато говори като Баща към деца, които са се заблудили, Божествената любов вика: „Върнете се!” Но когато говори като Съдия, Божествената справедливост заявява: „Вие сте виновни и не сте достойни да дойдете.”

На хълма, наречен Голгота, извън стените на Ерусалим, бе извършено примирението. Справедливостта беше удовлетворена веднъж за винаги чрез умилостивителната смърт на Божия единствен безгрешен Син, който изпълни пророчеството на Исая: „Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни” (Исая 53:6). След това Любовта можеше да предложи пълна и окончателна прошка, изразена също от Исая: „Ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна” (Исая 1:18).

Още веднъж Ерусалим трябваше да бъде център, от който свидетелството за Божествената истина, този път фактът за примирението, да излезе. Говорейки на Своите ученици след възкресението Си, Исус обясни, че Неговата смърт бе изпълнила пророчествата на Писанието и открила пътя на вестта за прошка и мир да се прогласява на всички народи: „Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим” (Лука 24:46-47). Той обеща още да снабди учениците Си със свръхестествената сила на Святия Дух, за да стане свидетелството им резултатно: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята” (Деяния 1:8).

От Ерусалим като център, вестта за примирението трябваше да излезе във вечно-разширяващ се кръг – към Юдея, Самария и накрая до краищата на земята. В продължение на деветнадесет века, това беше основното ударение на Исусовите ученици.

В края на деветнадесети век, Бог започна да нарежда сцената за трето действие. Темата този път е: управлението на народите. Това е заявено от Давид: „Защото царството е на Господ и Той владее над народите” (Псалм 22:28). Богът на Израел е изявил, че Неговата власт се простира до всички народи.

Нещо повече, Той е определил Цар, който Сам е избрал, за Когото казва: „При това Аз ще Го поставя в положение на първороден, по-горе от земните царе” (Псалм 89:27). В лицето на опозицията и отхвърлянето на земята Той заявява: „Но Аз поставих Царя Си на Сион, светия Мой хълм” (Псалм 2:6). На земните владетели Той даде сериозно предупреждение, че иска да се покоряват на този Цар, Когото Той е избрал:

Сега прочее, вразумете се, о, царе; научете се, земни съдии… Целувайте Избраника, за да се не разгневи, та да погинете в пътя, защото скоро ще пламне Неговият гняв.
Псалм 2:10-12

Сцената бе приготвена за трето действие чрез решителната намеса на Бог в историята: новото събиране на евреите в тяхната земя. На 14-ти май 1948 г., след половинвековни борби се роди съвременната държава Израел. Безбройните пророчества в Писанията, които се отнасят до края на настоящата епоха, всички без изключение, приемат едно нещо: присъствието на Израел като народ в собствената им земя. Докато Израел не бе възстановен като народ, никое от тези пророчества не можеше да се изпълни. Сега пътят е открит за изпълнението на всички тях.

От всички тези пророчески видения за Последното време има едно, което е най-пълно и се намира в последните три глави на Захария – 12-та до 14-та. Затова ще използваме тези три глави като рамка за препратки, за да направим план, фраза по фраза, за главните събития, които има да се случат в Ерусалим. (Във връзка с всяко събитие, в скоби се дават главата и стиха от Захария.)

В началния стих (12:1) Господ дава три причини, поради които може и да предскаже, и да контролира със съвършена точност събитията, които ще последват. Той е, Който „простря небето”, Който „основа земята”, Който „образува в човека духа му”. От висотата на небето до дълбочините на земята Господ е в пълен контрол на физическата вселена. Нещо повече, Той знае и контролира „духа на човека” – най-вътрешните отношения, мотиви и цели на всеки човек по земята. Затова Неговите предсказания са безпогрешни.

Гледайки на Ерусалим като сцена, приготвена за трето действие на Божествената драма, нека да разделим пророческото виждане, което следва, на девет последователни „сцени”, като всяка от тях представлява фаза от прогресивното откровение. Някои сцени могат частично да се застъпват; между другите може да има значителен интервал от време.

Сцена 1: Реакцията на арабите

„Ето, Аз правя Ерусалим омайна чаша на всичките околни племена; и това ще бъде и за Юда в обсадата против Ерусалим” (12:2).

Ето първият непосредствен резултат от образуването на държавата Израел: реакция на насилие от „всички околни племена”, в резултат на което ще има обсада, насочена и към Ерусалим, и към Юда (еврейския народ). Кои са всичките племена около държавата Израел? Ливан, Сирия, Ирак, Йордания, Арабия, Египет.

Явно е, че тази първа фаза на пророчеството е изпълнена. Веднага щом държавата Израел се появи, всички тези народи незабавно й обявиха война и тръгнаха да я унищожат. В продължение на два месеца еврейският Ерусалим бе обсаден и почти принуден да капитулира от глад. На тази обсада висеше съдбата на цялата Юда (еврейският народ в Израел). Ако еврейският Ерусалим беше паднал, държавата Израел никога не би оцеляла.

Сцена 2:Тежкият камък

„В оня ден ще направя Ерусалим отегчителен камък на всичките племена; всички, които се натоварят с него, ще се смажат…” (12:3).

Обсегът на пророчеството се разширява. Сега се говори за всичките племена – не само за тези около държавата Израел. Всички народи по земята ще се заемат с проблема на Ерусалим, но никой няма да може да го разреши.

В известен смисъл и това вече се е изпълнило. През 1947-48 г. Великобритания се опита да вдигне камъка, но беше „смазана”. (Колко важно е, че разпадането на Британската империя може да се проследи до точно този момент в историята!). Когато Британия пусна камъка, граф Бернадот от Швеция се опита да се намеси като посредник, но бе убит. След това камъкът бе предаден на ООН (представляващ „всички племена”) и той стана най-заплетеният въпрос в международната политика.

Бог издаде предупреждение към всеки народ, всяко правителство, всеки политик, който ще се опита да наложи само човешко разрешение за Ерусалим. Всички, които се опитат да направят това, ще бъдат „смазани”.

Сцена 3: Всички народи против Ерусалим

„…И против него (Ерусалим) ще се съберат всичките народи на света.” (12:3).

В момента, когато пиша книгата, това още не се е случило. Но вероятността да се случи съвсем не е далечна. Наистина при наличието на световната криза за нефт, потенциален зародиш за такова вселенско събиране е осигурен – криза, която не би могъл да си представи човек в дните на Захария, дори до изобретяването на двигателя с вътрешно горене през този век.

През 1947 г., когато ООН за първи път гласува създаването на държавата Израел, те приеха и резолюция да поставят града Ерусалим под международен контрол. Тази резолюция никога не е била осъществена, но не е и анулирана. Да предположим, че ООН решат да възстановят тази резолюция и да изискат от Израел да им предаде, като на международна власт, контрола на Ерусалим. И да речем, че Израел откаже да направи това. Тогава? Ако ООН съберат международна армия, за да наложат това решение и да се противопоставят на съпротивата на Израел, резултатът ще бъде точно какъвто Захария е предсказал.

Разбира се това е само един от възможните начини, по които може да се осъществи тази последна вселенска атака срещу Ерусалим. Промените и комбинациите на международната политика са толкова сложни, че само безкрайната мъдрост на Самия Бог може да предвиди, с абсолютна сигурност, курса, който ще следват събитията. В този момент се спотайва и чака на опашката, за да се появи на сцената, демоничната фигура на лъже-месията. Захария го нарича „безполезния пастир” (11:7). Новозаветните автори го наричат „човекът на греха… синът на погибелта” (ІІ Солунци 2:3); „антихрист” (І Йоан 2:22); „звярът” (Откровение 13:1-4). (Последната дума означава конкретно свиреп, див звяр).

Точно толкова трудно е да се предскаже точната роля, която антихрист ще играе в тази фаза на драмата. Човек с уникална интелигентност и лична надареност, той ще се издигне, посредством странни драматични събития, до положение на доминиране в световната политика. С безпрецедентната си способност да манипулира хора и народи, той ще води преговори за някакво споразумение с Израел (виж Дан. 9:27), което ще им помогне да построят национален храм в Ерусалим. Това ще спечели изобилното благоволение в очите на милиони евреи. Всъщност ще бъде достатъчно да накара мнозина от тях да го признаят като техен месия, въпреки че разпознаването му няма да бъде въз основа на Писанията.

Преди да изтече споразумението с Израел, лукавата измама на този антихрист ще стане явна. Нарушавайки думата си, дадена на Израел, той ще поиска сам да заеме мястото си в този храм и да му се поклонят като на бог (виж ІІ Солунци 2:3-4, Откровение 13:4,8). Всеки искрен евреин напълно ще отхвърли това богохулно изискване. За да си отмъсти, антихрист ще се обърне против целия еврейски народ със свирепост, която напълно оправдава титлата „див звяр” и ще използва световното си влияние да повдигне война против държавата Израел и преследване на евреите по всички народи.

Без да се опитваме да се взираме във всички коварни действия и измамата на дипломацията на антихрист, ще се придвижим към окончателния резултат, който, както вече видяхме, е изявен ясно: „против Ерусалим ще се съберат всичките народи на света.”

Защитниците на Ерусалим в крайна сметка ще бъдат доведени до ръба на пълна катастрофа: „…градът ще бъде превзет, къщите ще бъдат обрани и жените изнасилвани, и половината от града ще отиде в плен” (14:2). Наистина Израел ще се изправи пред потресаваща катастрофа по цялата земя. Двама от всеки трима евреи в земята ще бъдат убити. Останалата трета, опазена по Божията милост, ще оцелее, за да признае Господ като техен Спасител и Избавител (13:8-9).

Това ще отбележи кулминацията на периода, наречен от Еремия „утеснението на Яков” (Еремия 30:7). Архангел Гавраил казва на Даниил относно този период: „ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време” (Данаил 12:1).

И Еремия, и Даниил обаче обещават на Израел окончателно избавление. Еремия казва: „но ще бъде избавен (Яков) от него” (Еремия 30:7). Гавраил казва на Даниил: „и в онова време твоите люде ще се отърват, всеки, който се намери записан в книгата” (Даниил 12:1). „Записаните в книгата” са тези, които са предузнати и предопределени от Бог, съответстващи на една трета остатък, за които говори Захария.

Сцена4: Бог се намесва

„Тогава Господ ще излезе и ще воюва против ония народи, както, когато воюва в ден на бой.” (14:3).

В този момент ще се случи нещо, което е почти немислимо за съвременния сложно-мислещ човек. Когато всяка надежда за оцеляването на Израел като народ изчезне, Самият Бог ще се намеси. Целта на Неговата намеса ще бъде двойнствена: да донесе осъждение върху народите, които атакуват Ерусалим и да покаже милост на Израел (12:9, 14:3).

Тази намеса на Бог против армиите, които обсаждат Ерусалим, няма да бъде „военна” в обикновения смисъл. Ще бъде свръхестествена язва, която ще повлияе на умовете и телата на атакуващите сили. В крайна сметка те ще се обърнат, в пълно объркване, един срещу друг и ще стигнат до собственото си унищожаване (12:4, 14:12-15).

В същото време Господ ще подейства свръхестествено чрез Своя Дух в сърцата на Израел, като им се открие като Този, Когото отхвърлиха и разпнаха: „А на Давидовия дом и на ерусалимските жители ще излея дух на благодат и на моление; и те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него, както плаче някой за едничкия си син и ще скърбят горчиво за Него, както скърби някой за първородния си.” (12:10).

Резултатът ще бъде време на дълбока скръб и покаяние на всички, които са оцелели в Израел, такива, каквито народът никога не е виждал (12:12-14).

Сцена 5: Царят се явява

„В оня ден нозете Му ще застанат на Елеонския хълм, който е срещу Ерусалим на изток… И Господ мой Бог ще дойде – и всичките свети ангели с Него!” (14:4-5).

Явно в този момент намесата на Господ, както против атакуващите народи, така и заради Израел, ще бъде постигната чрез духовна сила. Но в някакъв момент, който не е точно изявен, ще стане най-драматичното събитие в цялата история. Придружен от неизброими множества, от ангели и възкръснали вярващи, Самият Исус ще слезе от небето и нозете Му ще стъпят на Елеонския хълм.

Тогава Бог ще изпълни обещанието, дадено от ангелите на учениците по времето, когато Исус се възнесе към небето: „…Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето” (Деяния 1:11). Той се възнесе в облак и ще слезе в облак. Отиде на Елеонския хълм и ще се върне на Елеонския хълм.

Сцена 6: Земетресение и катаклизъм

„…И Елеонският хълм ще се разцепи през средата си към изток и към запад, така че ще се образува твърде голям дол, като половината от хълма се оттегли към север, и половината му към юг.” (14:4).

В резултат на слизането на Господ на Елеонския хълм, ще настъпят огромни геологични промени в цялата област. Земетресение ще разцепи Елеонския хълм на две, като ще раздели северната част (хълма Скопус) от южната част (същинския Елеонски хълм). Целият Ерусалим ще се издигне и изравни и ще стане преобладаващата планинска височина в тази област (14:10). Това е в съгласие с пророчеството, дадено от Исая и от Михей:

В послешните дни хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всичките хълмове и ще се издигне над бърдата…

Ще настъпят и метеорологични промени, които ще направят деня, в който тези събития ще се случат, различен от всеки друг ден в земната история: „В оня ден не ще има светлина; блестящите тела ще намалят сиянието си; но ще бъде единствен ден, познат само на Господа – ни ден, ни нощ, а привечер ще има виделина” (14:6-7).

През всичките векове на своята история, Ерусалим никога не е имал достатъчни свои запаси от вода. Но в резултат на тези геологични катаклизми, ще стане за първи път източник на вода. Артезиански извори ще се отворят там и ще потекат като реки на изток и на запад (14:8). На изток ще потече река през долината, която ще се образува от земетресението на Елеонския хълм и ще слезе през Юдейската пустиня към Мъртво море. Тази река ще носи живот и плодородност, където мине. Тя е описана подробно в Езекиил 47:1-12.

Сцена7:„В дома на приятелите Ми”

След личното Му слизане на земята, Господ ще влезе в близко общение с оцелелите в Израел. Той ще им се открие в пълната реалност на Своето човешко естество като техен Пастир, Който положи живота Си за овцете Си (13:7). Виждайки с учудване и страхопочитание белезите на Неговото разпятие, те ще попитат: „Какви са тези рани между мишците ти?” Той ще отговори: „Това са раните, които Ми нанесоха в дома на приятелите Ми” (13:6).

Има особена красота в еврейската дума, която тук е преведена „приятелите ми”. Тя не означава „тези, които обичам”, а „тези, които ме обичат”. След две хилядолетия на отчуждение и отхвърляне, Господ уверява Своя народ, че Той вижда любовта в техните сърца към Него.

Сцена 8: Очистване и обновление

„В оня ден ще се отвори извор за Давидовия дом и за ерусалимските жители за грях и за нечистота” (13:1).

Освен геологичните промени, ще има период на духовно очистване и обновление за земята и жителите й. Всички форми на идолопоклонство и религиозна измама ще бъдат забранени. След това всеки, който иска да практикува такива неща, ще бъде умъртвен (13:2-5).

От тези очистителни процеси Ерусалим ще излезе наистина като „светия град”, не само на име, но в действителност. Дългоочакваното разграничение между свято и нечисто, или между кошер и кошер, няма вече да се отнася за Ерусалим. Всичко в града ще бъде кошер, независимо колко е скромна или почтена употребата му. Както е казано в Захария 14:20-21

В оня ден и върху звънците на конете ще има надпис: Посветен Господу и самите котли в дома Господен ще бъдат като легените пред олтара. Дори всеки котел в Ерусалим и в Юда ще бъде посветен Господу на Силите… и в оня ден не ще има вече който да търгува в дома на Господа на Силите.

Никой вече няма да може да използва служението в Божия дом за лична печалба.

Последна сцена: Един Цар над цялата земя

„И Господ ще бъде цар върху целия свят; в оня ден Господ ще бъде един и името Му едно” (14:9).

Първоначалният модел на теократично управление ще се разпростре над всички народи. От Ерусалим, земния Си център, Христос ще владее като Цар над цялата земя. Следвайки модела на Мелхиседек – царят-свещеник, който управляваше Ерусалим в дните на Авраам (Битие 14:18-20), Христос ще обедини в Своята Личност двете свещени функции на Цар и Свещеник.

Като Цар Христос ще бъде и върховен Съдия. Едно от първите Му действия ще бъде, да събере всички народи пред Себе Си за съд:

А когато дойде Човешкият Син в славата Си и всичките свети ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите; и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.
Матей 25:31-33

Ще има един ясен принцип на разделение между народите „овце” и народите „кози” – начинът, по който са се отнасяли към евреите през времето на тяхното гонение при антихрист.

На овцете – тези, които са показали милост към евреите през това време, Христос ще каже: „Дойдете вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света… Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мен сте го направили” (Матей 25:34, 40).

На козите – тези, които са отказали да покажат милост към евреите, Христос ще каже: „Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели… Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили” (Матей 25: 14, 45).

Народите овце ще бъдат допуснати да заемат мястото си в Христовото Царство; народите кози ще бъдат изхвърлени от него.

Христовото Царство, установено по този начин, далеч ще превъзхожда Соломоновото както по мярката на славата си, така и по размера на благословенията си. И с приближаването на финала на великата драма в три действия, ние виждаме всички народи, които са останали на земята, да идват редовно в Ерусалим, за да споделят благословенията на Царството и да се присъединяват към Израел при празнуването на Празника на Шатрите (14:16-21).

Какво означават тези пророчества за нас днес?

Относно Старозаветните пророчества за завръщането на Господа, апостол Петър пише на ранните християни: „И така пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви” (ІІ Петрово 1:19). За невярващите светът наоколо става все по-тъмен. Изправени пред умножаващ се натиск и проблеми, световните лидери безнадеждно търсят трайни разрешения. За вярващия обаче светлината на пророческото откровение като лампа свети по-ярко на фона на околната тъмнина.

Петър сравнява резултата от тези пророчества с изгряването на „зорницата” в сърцата ни. Той взема своята метафора от действието на планетата Венера. През определени периоди „зорницата” или „вечерницата” изгрява на източното небе точно преди слънцето да се издигне над хоризонта. Понякога тази звезда е толкова ярка, че тя практически разпръсва околната тъмнина. Така тя става предшественик на слънцето, като дава увереност на всички, които разбират нейната вест – че слънцето се готви да се появи.

Така е и с нас, когато даваме старателно внимание на пророческата истина. Когато зорницата изгрее в сърцата ни и разпръсне околната тъмнина, ще дойде непоклатима увереност: Господ ще се появи скоро.

Такъв вид вяра не е мистично бягство от реалността. Напротив, тя е основана на доказан опит. При едно консервативно проучване бихме установили, че повече от половината пророчества на Писанията относно Израел и Ерусалим са вече точно и буквално изпълнени – често пъти обратно на всички човешки изчисления на вероятностите. Само неразумните предразсъдъци биха отхвърлили, без да проверят внимателно тезата, че останалите пророчества ще бъдат изпълнени по същия начин.

Изданието на Енциклопедия Британика от 1911 г. съдържа статия от един немски професор на име Ньолдеке върху произношението на еврейския език. В хода на дискусията той напълно отхвърля „възможността една еврейска империя отново да се установи в Средния Изток”. След по-малко от петдесет години, разбира се, точно това, което ученият професор бе отхвърлил като абсурдна възможност, беше установен исторически факт!

Божественият коментар на това е даден от Исая: „(Господ) Който осуетявам знаменията на лъжците и правя да обезумеят чародеите; Който превръщам мъдрите и обръщам знанието им в глупост; Който потвърждавам думата на Своя служител и изпълнявам изявеното от Моите пратеници; Който казвам за Ерусалим: Ще се насели, и за градовете на Юда: Ще се съградят, и Аз ще възстановя разрушеното в него” (Псалм 33:10-11).

По същия начин псалмистът Давид казва:

Господ осуетява намеренията на народите; прави безполезни мислите на племената. Намеренията на Господа стоят твърди до века, мислите на сърцето Му из род в род.

В лицето на цялото неверие и опозиция, планът на Господа за възстановяването на Израел и Ерусалим, ще бъде изпълнен –фаза по фаза – точно, както Той е открил чрез Своите пророци.