3 – ДА ЖИВЕЕМ ПО-МАЩАБЕН ЖИВОТ ЗА ГОСПОДА

И дано разшириш пределите ми!

В следващата част от молитвата на Явис – молбата за разширяване на пределите – молите Бог да придаде такъв мащаб на живота ви, че да имате по-голямо влияние в разпространението на Евангелието.

И от контекста, и от резултатите от молитвата на Явис разбираме, че тя далеч не е само обикновено желание за повече имоти. Той иска повече влияние, повече отговорности и повече възможности да направи нещо значимо за Бога на Израел. В зависимост от версията, която четете, думата “предели” може да бъде преведена като “бряг” или “граници”. За Явис и неговите съвременници тя е носела същия емоционален заряд, какъвто “земя на заселник” или “граница на заселените области” са носели за поколения американски пионери. Означавала е собствено място с достатъчно пространство да израстваш.

По времето на Явис, Израел, начело с Исус Навиев, току-що е завладял Ханаан и Обетованата земя е била поделена на области за всяко племе. Когато Явис е викал към Господа: “Дано разшириш пределите ми!”, той вероятно е оглеждал отредения си дял и си е мислел: “Със сигурност заслужавам нещо повече от това!” Като земеделски стопанин или скотовъдец, е оглеждал участъка земя, завещан му от семейството, взирал се е в огражденията и граничните колчета, пресмятал е възможностите и е стигнал до решението: Всичко, което си поставил под моя грижа, Господи, вземи го и го разшири.

Ако Явис работеше на Уол Стрийт, навярно щеше да се моли: “Господи, увеличи стойността на моите инвестиционни портфолия.” Когато разговарям с президенти на компании, често им разказвам за тази особена нагласа на ума. Когато бизнесмени християни ме питат: “Редно ли е да моля Бога за разширяване на бизнеса?”, моят отговор е: “Напълно!” Ако вършиш бизнеса си по Божия начин, не само че е редно да молиш за разширяването му, но и Бог очаква да го направиш. Вашият бизнес е територията, която Бог ви е поверил. Той иска да го приемате като значителна възможност да повлияете върху живота на отделни хора, деловата общност и широкия свят за Негова прослава. Молбата ви да разшири тази възможност Му носи само радост.

Нека да предположим, че Явис е бил съпруга и майка. Тогава молитвата щеше да гласи така: “Господи, умножи семейството ми, благослови най-важните ми взаимоотношения, увеличи за Твоя прослава влиянието на домочадието ми.” Вашият дом е най-мощната арена на земята за промяна на човешки живот за Господа. Защо Бог да не иска да сте силни заради Него?

Независимо с какво се занимавате, най-висшата форма на молитвата на Явис за по-широки предели би могла да звучи така:

О, Боже и Царю, моля Те увеличи възможностите и влиянието ми по такъв начин, че да докосвам живота на повече хора за Твоя прослава. Позволи ми да направя още неща за теб!

Когато се молите така, нещата стават доста вълнуващи.

ДА ПРЕМЕСТИМ ГРАНИЧНАТА БРАЗДА

Преди няколко години, когато в продължение на една седмица изнасях лекции в голям християнски колеж в Калифорния, предизвиках студентите да се молят с молитвата на Явис за повече благословение и по-голямо влияние. Предложих всичките две хиляди студенти да си поставят цел на служение, достойна за колеж с такова име.

“Защо не погледнете глобуса и не изберете един остров – казах им аз. – Набелязвате го, събирате студентски екип, наемате чартърен полет и завладявате острова за Бога.”

Някои студенти изреваха от възторг. Други оспориха здравия ми разум. Но почти всички слушаха. Аз упорствах. Казах им, че съм бил на остров Тринидад и знам колко е голяма нуждата от Бога там. “Трябва да се молите на Бога за Тринидад” – настоявах аз.

Никой не се отзова начаса.

Въпреки това, предизвикателството доведе до вълнуващи обсъждания. Разбрах, че повечето студенти копнеят да направят нещо значително с времето и дарбите си, но се колебаят откъде да започнат. Те обикновено изброяваха нещата, които не им достигат – умения, пари, смелост или възможност.

Почти през цялата седмица задавах въпроса: “Ако Бог на небето те обича безкрайно и иска всеки миг да си в присъствието Му и ако знае, че небето е далеч по-добро място за теб, защо тогава те е оставил тук?” Непрекъснато им втълпявах онова, което смятам за библейския отговор на този въпрос: “Защото Бог иска да преместваш граничната си бразда, да завладяваш нови територии за Него (може да е цял остров) и да стигаш до още хора в Неговото име.”

Бог действаше. Седмица след като се бях прибрал у дома, получих писмо от един студент на име Уорън. Той ми съобщаваше, че заедно с приятеля му Дейв са решили да предизвикат Божията сила и да помолят Бог да ги благослови и да разшири пределите им. По-точно – бяха се молили Бог да им даде възможност да свидетелстват пред губернатора на щата в събота и неделя. Хвърлили спалните си чували в стария “Плимът” на Уорън и карали шестстотин километра до столицата, за да “хлопат” и да им отворят врати. Писмото продължаваше:

“Ето какво се случи до неделя вечерта, когато се върнахме от Сакраменто:

Споделихме вярата си пред двама работника на бензиностанция, четирима бодигарда, началника на Националната гвардия на САЩ, директора на Департамента на здравето, образованието и социалните грижи в щата Калифорния, началника на калифорнийския патрул по пътната мрежа, секретаря на губернатора и накрая пред самия губернатор.

Тъй като Бог ни прави да израстваме във вярата, ние сме благодарни и изплашени до смърт. Благодарим ви още веднъж за предизвикателството!”

Това беше само началото. През идните седмици и месеци университетският комплекс бе залят от прозрения за разширяване на територията. До есента студентски екип начело с Уорън и Дейв издигна един важен мисионерски проект за следващото лято. Нарекоха го “Операция Явис”. Целта им бе: да съберат екип от самоиздържащи се работещи студенти, да наемат чартър и, да… познахте… да летят до остров Тринидад за служение през лятото. И точно така направиха. Сто двайсет и шест студенти. И факултетът одобри. Когато самолетът излетя пълен от Лос Анджелис, “Операция Явис” можеше да се похвали с обучени екипи, готови да служат чрез драма, строителство, ваканционно библейско училище, музика и посещения по домовете. Ректорът нарече “Операция Явис” най-значителното студентско служение в историята на колежа.
Двама студенти бяха помолили Бога да разшири пределите им – и Той го стори! Една кратка молитва беше променила границите на картата и бе повлияла върху живота на хиляди хора.

“МИСЛЯ, ЧЕ ИМАМ ПРЕДВАРИТЕЛНО УГОВОРЕНА СРЕЩА”

Молитвата на Явис е революционна молба. Колкото е необичайно да чуеш някой да се моли: “Господи, дано действително ме благословиш!”, толкова и да чуеш някой да казва: “Господи, моля Те, разшири служението ми!” Повечето от нас смятат, че животът ни и без това е препълнен с ангажименти. Но когато с вяра започнеш да се молиш да се разшири служението ти, тогава стават изумителни неща. Докато възможностите ти се разширяват, способностите и силите ти също се увеличават по свръхестествен начин. Веднага ще усетиш задоволството, което Бог изпитва от молбата ти и нетърпението Му да извърши велики дела чрез теб.

Разни хора ще се появят на прага или на масата до вас. Ще започнат да говорят неща, които ще изненадат самите тях. Ще помолят за нещо, без да са сигурни как точно ще се развият събитията, и ще чакат да чуят отговора ви.

Аз наричам тези срещи “предварително уговорените срещи на Явис”.

Спомням си първия път, когато помолих за такава среща. Беше на много необичайно място – на един кораб, недалеч от турския бряг. Пътувах сам – проучвах една туристическа компания с богат опит в средиземноморските обиколки по стъпките на апостолите от ранната църква. Наслаждавахме се на прекрасни дни на борда, а аз имах доста време да работя по различни проекти, но с всеки ден се чувствах все по-самотен. Най-зле бях сутринта, когато пуснахме котва в Патмос – острова, където Йоан е написал книгата Откровение.

Вместо да отида на обиколката с екскурзовод, аз се разхождах из улиците на малкото пристанище и говорех на Бога. Господи, изпитвам такава носталгия и слабост – молех се аз, – но искам да Ти служа. Дори сега разшири пределите ми. Изпрати някого, който се нуждае от мен.

Отидох на един малък площад, седнах на маса в кафене на тротоара и си поръчах чаша кафе. След няколко минути чух мъжки глас зад гърба си: “Вие от корабната екскурзия ли сте?”

Вдигнах поглед и видях един младеж да идва към мен. “Да – отвърнах аз. – А вие?”

Той обясни, че е американец и живее на острова, а после попита дали може да седне на моята маса. Казваше се Тери. След броени минути вече споделяше с мен историята си. Както се оказа, бракът му едва се крепял. Всъщност, същия ден бил приключил. Жена му казала, че до вечерта ще се изнесе.

Нали се сещате точно какво си мислех? Е, Господи, като че ли това е моята предварително уговорена среща. И я приемам…

– Искаш ли жена ти да си тръгне? – попитах аз.

– Не – отговори той.

– Искаш ли няколко съвета? – предложих аз.

Щом ми отвърна утвърдително, знаех, че това е Божие потвърждение за още една опитност като тази на Явис. През следващия час разясних няколко от основните библейски принципи за щастлив брак. Тери не беше чувал нито един от тях.

Щом свърших, той така гореше от желание да приложи новите си прозрения и да спаси брака си, че веднага скочи да си върви. “Слушай, Тери – помолих го аз, – наистина искам да знам как ще се развият нещата с теб и жена ти. Каквото и да стане, ела да ми кажеш на кораба, преди да сме отплавали, става ли?”

Той се съгласи, махна с ръка и изчезна. До вечерта всички се върнахме на борда. Разхождах се по палубата и чаках. Все още бях самотен, някак изтормозен, и взех да гадая какво ли е станало с Тери. Когато капитанът издаде команда за последна сирена, преди да отплаваме, отидох в задния край на кораба, където екипажът работеше нещо по кърмата. И ето че съзрях двама млади, хванати за ръка, да тичат към нас по брега. Когато се приближиха достатъчно, за да ме видят увиснал на перилата, в един глас завикаха: “Подейства! Подейства! Заедно сме!”

През остатъка от пътуването бях толкова въодушевен заради стореното от Бога, че сякаш ми бяха пораснали криле. Бог беше уредил тази среща между младежа и мен. И ни беше тласнал един към друг от мига, в който Го бях помолил за по-мащабен живот в служба на Него.

ДА ЖИВЕЕШ ПО БОЖИЯТА МАТЕМАТИКА

Каквито и да са дарбите, образованието или професията ни, нашето призвание е да вършим Божието дело на земята. Ако искате, можете да го наречете “да изживееш вярата си за другите”. Можете да го наречете “служение”. Можете да го наречете “всекидневна работа на християнина”. Но както и да го наречете, знайте че Бог търси хора, които желаят да живеят по този начин, защото, за съжаление, повечето вярващи изглежда не са склонни да живеят под такова благословение и влияние.

Нашата неохота идва от факта, че с числата сме добре, но аритметиката ни е напълно погрешна.

Например, когато решаваме какви предели е промислил Бог за нас, в сърцето си виждаме едно уравнение, което изглежда горе-долу така: погрешна.

Моите способности + опитност + обучение + моята личност и външен вид + моето минало + очакванията на другите = отредената ми територия. Независимо колко проповеди сме слушали за това как Божията сила действа чрез нас, ние просто не стигаме до същността на тази кратичка дума “чрез”. Естествено, говорим, че искаме Бог да действа чрез нас, но всъщност имаме предвид “с” или “заедно с”. Въпреки това, Бог ни напомня същото, което напомня и на евреите, когато се връщат от робство в една опустошена родина: “Не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми – казва Господ на силите” (Захарий 4:6).

Нашият Бог действа чрез обикновени хора, вярващи в един необикновен Бог, който ще извърши делото Си чрез тях. Той само чака поканата. Това значи, че Божията математика би изглеждала по-скоро така:

Моето желание и слабост + Божията воля и свръхестествена мощ = моите разширяващи се предели.

Когато започнете да молите Бога искрено, да Го умолявате за повече влияние и отговорност, с които да Го почетете, Бог ще даде да срещнете възможности и хора по пътя си. Можете да Му се доверите, че никога няма да изпрати човек, на когото да не можете да помогнете чрез Неговото водителство и сила. Почти винаги ще се страхувате, когато тръгвате да завладявате нови територии за Него, но ще изпитвате и огромно вълнение от усещането, че Бог ви подпомага, докато го правите. Ще бъдете като Йоан и Петър, в чиито уста бяха вложени нужните думи в точния момент.

Един ден, в отговор на молитвите на Дарлийн за разширено служение, някаква съседка, която едва познавахме, почука на вратата ни и през сълзи изхлипа: “Госпожо, мъжът ми умира, а нямам с кого да поговоря. Можете ли да ми помогнете?”
По-широки предели. Предварително уредена среща.

Неотдавна, докато пътувах с влак из страната, отново се помолих Бог да разшири пределите ми. Както се хранех във вагон-ресторанта, помолих Бог да изпрати някого, който има нужда от Него. След малко жена седна отсреща на масата и каза, че трябва да ме попита нещо. Знаеше името ми, но това май беше всичко. Изглеждаше силно развълнувана.

– С какво мога да ви помогна? – запитах аз.

– Страхувам се от Антихриста – отвърна тя. – Вече петдесет години живея в постоянен ужас, че няма да го разпозная, когато дойде, че ще ме измами и ще ми остави белега на звяра.

Този директен въпрос от жена, която нямаше да срещна повторно, доведе до вълнуващ разговор и прекрасно духовно освобождение.

По-широки предели. Предварително уредена среща.

МЯСТОТО ВИ НА ПЪРВИЯ РЕД

Да се молите за по-широки предели значи да се молите за чудо — толкова е просто. Чудото е Божия намеса, за да се случи нещо, което иначе не би станало. Именно това, и само това, беше нужно на Явис, за да възвиси името си и да промени житейските обстоятелства.

Вярвате ли, че все още стават чудеса? Мнозина християни, които познавам, не вярват. Напомням им, че не е нужно чудесата да нарушават природните закони, за да бъдат свръхестествени явления. Когато Христос е укротил бурята, не е пренебрегнал всеобщия закон – бурята накрая и сама е щяла да утихне. Но Той обръща времето в желаната посока. Когато Илия се е молил да спре да вали, Бог се е намесил в естествения цикъл от суша и дъжд.

По същия начин чудотворните Божии сили бяха налице, когато, познавайки нуждата на Тери, Той ни срещна на остров Патмос. И когато, знаейки болката на жената от влака, уреди нашия разговор.

Най-вдъхновяващите чудеса в живота ми винаги са започвали със смела молба да се разшири много Божието царство. Когато правиш малки стъпки, като че ли не ти е нужен Бог. Когато се хвърлиш в главния поток на Божиите планове за този свят, – които далеч надминават човешките ти способности – и молиш Бога: Господи, употреби ме, разшири служението ми за Теб! – тогава даваш път на чудесата. В този миг небето изпраща ангелите, ресурсите, силите и хората, които ти трябват. Виждал съм го да се случва много пъти.

Бог винаги се намесва, когато поставиш Неговия дневен ред пред своя и следваш него! Колкото и да е чудно, ако си се молил Бог да разшири някакъв твой предел, непременно ще познаеш Неговия божествен отговор. Ще получиш място на първия ред в живот, изпълнен с чудеса.