2 – И ЗАЩО ДА НЕ МОЛИМ?

Дано действително ме благословиш

Представете си, че сте на християнски лагер в планината заедно с други, които искат да имат по-пълноценен християнски живот и на всекиго е определен наставник. Вашият е прехвърлил седемдесетте и е печелил души за Господа по-дълго, отколкото ви има на този свят. Първата сутрин на път за душовете минавате покрай неговата стая. Вратата му е открехната и той тъкмо е коленичил за молитва. Не устоявате и спирате. Питате се: Как ли започва молитвите си един титан на вярата?

Накланяте глава към вратата. Дали ще се моли за съживление? Или за гладните по света? Или пък за вас?

Но ето какво чувате: “О, Господи, тази сутрин Те моля преди всичко да ме благословиш!”

Сепнати от такава егоистична молитва, отминавате по коридора да вземете душ. Ала докато си нагласявате водата, ви поразява една мисъл. Толкова очевидна, че се чудите как не ви е хрумнала по-рано: Великите мъже на вярата мислят различно от останалите.

Докато се облечете за закуска, вече сте сигурни в това. Причината, поради която някои мъже и жени на вярата се извисяват над другите, е, че мислят и се молят различно от останалите. Възможно ли е Бог да иска да сте “по-себични” в молитвите си? Да молите вашия Бог за все повече и повече неща?

Познавам доста искрени християни, за които подобно мислене е признак на незрялост. Те смятат, че ще изглеждат невъзпитани или алчни, ако молят Бога за прекалено много благословения.

Може би и вие мислите същото. Ако е така, искам да ви покажа, че такава молитва не е проява на егоцентризъм, както навярно ви се струва, а на висша духовност и е точно молбата, която нашият Отец копнее да чуе.

Първо, нека разгледаме подробно историята на Явис.

НЕ СКРЪБ, А ПРИДОБИВКА

Доколкото знаем, след завладяването на Ханаан и по времето на съдиите Явис е живял в южен Израел. Роден е в племето на Юда и накрая става най-почитаният старейшина на един от родовете. Неговата история наистина започва с името му: “Майка му го нарече Явис, като казваше: “Понеже го родих в скръб.” На староеврейски думата “явис” или “явез” означава “скръб”. В буквален превод гласи: “Той причинява (или ще причини) болка.”

Не звучи като обещаващо начало за един живот, нали?

Появата на всички бебета е придружена от известна болка, но нещо около раждането на Явис е излязло извън обичайните рамки – до такава степен, че майка му е решила да го увековечи в името на сина си. Защо ли? Бременността или раждането може да са били мъчителни. Навярно детето се е родило седалищно. Или пък болката на майката е била емоционална – може бащата да я е напуснал по време на бременността; може да е умрял; може семейството да е било в толкова тежко материално положение, че мисълта за още едно гърло за хранене да е навявала само страх и тревога. Единствено Бог знае със сигурност какво е причинило болката на тази огорчена майка. Не че е имало голямо значение за малкия Явис. Той е израснал с име, което всяко момче би ненавиждало. Представете си, че като дете ви се бе наложило да търпите тормоза на грубияни, всекидневното напомняне за нежеланото ви раждане и подигравателни въпроси като: “Е, младежо, какво ли си е мислела майка ти, за да те кръсти така?”

Все пак най-тежкото бреме, произтичащо от името на Явис, е това, че то е определило бъдещето му. В библейски времена мъжът и името му са били така неразривно свързани, че “да изличиш името” на някого е било все едно да го убиеш. Името често се е приемало като пожелание или пророчество за бъдещето на детето. Например Яков може да означава “който заграбва” – добро определение за този вечно кроящ нещо патриарх. Ноемин и съпругът й кръщават двамата си сина Маалон и Хелеон. И какво означават тези имена в превод? “Немощен” и “линеещ”. И те са точно такива. И двамата умират млади. Соломон значи “мир” и той със сигурност е първият израелски цар, който управлява, без да воюва. Име, означаващо “скръб”, не предвещавало нищо добро за бъдещето на Явис.

Въпреки безрадостните перспективи, Явис намерил изход. Той израснал с историята за Бога на Израел, който освободил предците му от робство, спасил ги от могъщите им врагове и ги настанил в земята на изобилието. Когато станал зрял човек, Явис вярвал и горещо се надявал на този Бог на чудесата и новото начало.

Тогава защо да не поиска и той чудо?

Така и сторил. Молил се с най-невероятната възможна молитва:

“Дано действително ме благословиш…!”

Харесват ми настойчивостта и уязвимостта, които личат в молбата му. На староеврейски да добавиш “действително” към тази молитва е все едно да поставиш пет възклицателни знака или да я напишеш с главни букви и да я подчертаеш.

Представяте ли си как Явис стои пред масивна порта в една висока до небето стена. Притиснат от мъката на миналото и от тегобата на настоящето, той вижда пред себе си само невъзможност – затворено бъдеще. Ала издигайки ръце към небето, извиква: “Отче, о, Отче! Моля Те, благослови ме! Искам да кажа… благослови ме много!”

С последната дума започва и промяната. Той чува страшен трясък. После стон. И накрая тътен, докато огромната порта се отваря пред него в широка дъга. Отвъд, докъдето поглед стига, са се ширнали полята на благословението.

И Явис пристъпва в новия си живот.

ЩО Е ТОВА?

Преди да можем уверено да помолим за Божието благословение, трябва добре да разбираме какво означава тази дума. От всеки амвон чуваме “благославя” или “благословение”. Молим Бог да благослови мисионерите, децата и храната, която е пред нас.

Нищо чудно, че смисълът на благословението се размива и се превръща в нещо смътно и безобидно като: “Приятен ден.” Нищо чудно, че много християни не жадуват отчаяно като Явис да го получат!

“Благославям” в библейския смисъл значи “да помолиш за” или “да окажеш свръхестествено благоволение”. Когато молим за Божието благословение, не молим за повече от това, което бихме могли да получим. Копнеем за чудесната и безгранична добрина, която само Бог познава и може да ни даде. За това богатство говори авторът в Притчи: “Благословението Господне обогатява; и Той не му прибавя скръб” (Притчи 10:22).

Забележете радикално новото в молбата на Явис за благословение: Той оставя изцяло на Господа да реши какви да бъдат благословенията и къде, кога и как да му ги даде. Този вид пълно доверие в Божията добронамереност към нас няма нищо общо с разпространеното схващане, че трябва да помолиш Бога за “Кадилак”, шестцифрен доход или някакъв друг материален знак, за да спечелиш от връзката си с Него. В молитвата на Явис благословението е съсредоточено като лазер върху желанието ни да не искаме нито повече, нито по-малко от онова, което Бог иска за нас.

Когато търсим Божието благословение като най-висша ценност в живота, ние се хвърляме безрезервно в реката на Неговата воля, сила и планове за нас. Всичките ни други нужди стават второстепенни по отношение на истинското ни желание, а то е изцяло да се потопим в онова, което Бог се опитва да направи в нас, чрез нас и около нас за Своя прослава.

Нека ви кажа за един сигурен резултат, ако искрено търсите благоволението Му. Животът ви ще се изпълни с чудеса. Откъде знам ли? Защото Той го обещава и съм го видял да се случва в собствения си живот! Силата, с която Бог извършва велики дела ще престане да среща пречка във вас. Вие ще се движите в Неговата посока. Ще се молите за същото, което желае и Той. Невъзпрепятствани, небесните сили ще започнат да изпълняват съвършената Божия воля – чрез вас. И вие първи ще го забележките! Но има една уловка.

ГОСПОДИН ДЖОУНС ОТИВА НА НЕБЕТО

Какво ще кажете, ако разберете, че днес Бог е възнамерявал да ви изпрати двайсет и три особени благословения, а вие сте получили само едно? Коя смятате, че е била причината?

Има една кратка история за някой си господин Джоунс, който умира и отива на небето. Апостол Петър го очаква на портите да го разведе из рая. Сред великолепните златни улици, красиви големи къщи и ангелски хорове, които Петър му показва, той забелязва странна на вид сграда. Прилича му на огромен склад, защото е без прозорци и има само една врата. Но когато моли да я разгледа отвътре, апостол Петър се колебае. “По-добре да не знаеш какво има вътре,” – казва на новодошлия.

“Защо и в рая трябва да има тайни? – пита се господин Джоунс. – Каква ли невероятна изненада ме очаква вътре?” До края на официалната обиколка той не спира да се чуди и пак моли да разгледа отвътре постройката.

Накрая Петър склонява. Когато апостолът отваря вратата, господин Джоунс се втурва навътре и едва не го събаря. Оказва се, че огромната сграда е пълна с етажерки до тавана, а на всяка полица са плътно наредени бели кутии, вързани с червени панделки.

“На всички тези кутии са написани някакви имена – разсъждава гласно господин Джоунс. После се обръща към апостол Петър и го пита: – Има ли и с моето име?”

“Има.” Апостол Петър се опитва да поведе господин Джоунс навън. “Честно казано – опитва се да го отклони той, – ако бях на твое място…” Ала господин Джоунс вече е при етажерката с буквата “Д” и търси своята кутия.

Апостол Петър, клатейки неодобрително глава, настига господин Джоунс точно когато той маха панделката от кутията си и отваря капака. Като поглежда вътре, Джоунс веднага разбира за какво става дума и въздиша дълбоко, както мнозина преди него.

Защото в бялата кутия на господин Джоунс са всички благословения, които Господ е искал да му даде приживе…, но господин Джоунс така и не е помолил за тях.

“Искайте, и ще ви се даде” – обещава Исус (Матей 7:7). “Нямате, защото не искате” – казва Яков (Яков 4:2). Макар да няма граници за Божията благост, ако не сте помолили Бога за благословение вчера, не сте получили всичко, което е трябвало да имате.

Това е уловката – ако не молите за благословението Му, вие се лишавате от онова, което стига до вас, само когато молите. Както един баща се ласкае, когато детето му го моли за благословия, така и вашият Отец с радост откликва, щом най-силно от всичко желаете благословението Му.

БОЖИЯТА ПРИРОДА Е ДА БЛАГОСЛАВЯ

Навярно си мислите, че името ви е просто още един синоним на болка или неприятност или, че наследството, което сте получили от семейството, е по-скоро пасив, отколкото актив. С една дума, не се чувствате като кандидат за благословение.
Или пък сте от онези християни, които смятат, че щом са спасени, Божиите благословения някак ще потекат в живота им по предварителен план, независимо какво правят. Че не се изискват никакви допълнителни усилия.

Или може би сте залитнали и сте почнали да водите счетоводство с Господа. В сметката си за благословения имате графа “Влогове и тегления”. Може би смятате, че ако Бог е бил необичайно добър към вас напоследък, не бива да очаквате, още по-малко да Го молите, да кредитира сметката ви. Може дори да си мислите, че сега известно време ще ви пренебрегва или направо ще го впише като дълг в сметката ви, като изпрати малко трудности по пътя ви.

Такова мислене е грях и капан! Когато Мойсей моли Господ на планината Синай: “Покажи ми славата Си” (Изход 33:18), той се стреми към по-съкровено разбиране на Бога. В отговор Бог се описва като “Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, многомилостив и верен” (34:6).

Невероятно! Самата природа на Бога е да има благост в такова изобилие, че тя да прелива и в нашия недостоен живот. Ако възприемате Бога по друг начин, освен по този, моля ви да промените начина си на мислене. Защо да не сключите доживотно споразумение с Господа да ви благославя всеки ден, при това да ви благославя много? Божията щедрост се ограничава единствено от нас, не от Неговите възможности, сила или желание да дава. Явис е благословен просто защото е отказал да позволи някакво препятствие, човек или мнение да се окаже по-важно от Божията същност. А Божията същност е да благославя.

Самият факт, че Бог е записал историята на Явис в Библията, е доказателство, че не е важно кой си, какво са решили за теб родителите ти или какво ти е било “писано” да бъдеш. Важно е да знаеш какъв искаш да бъдеш и да се молиш за това.

Чрез една проста молитва с вяра можеш да промениш бъдещето си. Можеш да промениш и онова, което ще се случи след минута.