8 – Истината за промяната

Двамата с моята пациентка приключихме разговора за истината. За момент настъпи тишина – всеки бе потънал в своите мисли. После жената въздъхна дълбоко и тежко се отпусна на облегалката.

– Ооо-поклати глава тя, – както го обяснявате, не изглежда никак лесно. Но предполагам, че сте прав. Ще бъде полезно да знам всичките тези истини за истината.

Замълча, погледна часовника си, после се наведе към мен с най-сериозен вид, подпряла лакти на коленете си, и каза:

– Трябва да призная обаче, че има нещо, което ме тревожи повече. Започвам да се боря с лъжите си, а нямам представа какво да очаквам. Вие знаете ли с какви трудности ще се сблъсквам?

Винаги, когато някой от нас се опитва да победи лъжите си и да ги замени с истината, нещата се развиват приблизително по една и съща схема, която ще разгледаме. Наблюдавал съм този процес стотици пъти в живота на своите пациенти, изпитвал съм го и в своя живот. Най-вероятно и вие ще минете по същия път, докато се мъчите да замените лъжите си с истината.

Позволете да ви опиша тези стъпки, за да знаете какво ви очаква.

ПЪРВА ФАЗА – ЖИВОТ В СТРАДАНИЕ

– Значи искате да знаете какво да очаквате? – попитах я аз.

– Определено. Когато си предупреден, си по-малко уязвим. Цялата съм в слух.

– Добре. Нека проследим стъпка по стъпка собствения ви опит. Всъщност мога да ви посоча четири фази – казах аз и се облегнах на стола си. – В първата фаза вие вярвахте в определени лъжи, които ви причиняваха почти неизменни страдания, прав ли съм?

– Вярно е – отвърна тя и отмести погледа си.

– Но както повечето хора, и вие не се отказвахте от лъжите, независимо че те ви караха да се чувствате зле. Психолозите наричат това „невротичен парадокс“ – т.е. придържате се към определени начини на действие или мислене, въпреки че те са саморазрушителни и мъчителни за вас.

– Също като алкохолик, който продължава да пие, въпреки, че така съсипва живота си. Или дебелана, която непрекъснато се тъпче, макар да се чувства нещастна от това – добави тя.

– Точно така. Вие знаехте, че имате проблем и че нещата трябва да се променят, но не правехте нищо съществено в тази насока.

– Не ми напомняйте. Ами втората фаза? – подкани ме тя да продължа.

ВТОРА ФАЗА – СТРАДАНИЕТО СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА

– Във втората фаза вие взехте сериозното решение да предприемете нещо във връзка със своя проблем и започнахте да полагате известни усилия да се промените.

– Да, така е – точно тук съм сега – съгласи се тя.

– Щом се заемете сериозно с онова, което ви измъчва, най-вероятно ще се почувствате още по-зле.

– Страхотна перспектива – въздъхна пациентката.

– С други думи, в момента, в който се опитате да промените лъжите си, емоционалните страдания в живота ви ще се засилят. Нека използваме сполучливия ви пример с пълната жена. Ако тя реши да отслабне с физически упражнения и диета, първите няколко дни или седмици ще са най-тежки. Не само ще продължи да е все така пълна, но отгоре на това ще има мускулна треска и ще се чувства още по-зле. Когато си прекалено пълен и правиш опити да отслабнеш, емоционалното страдание е по-силно, отколкото когато просто си прекалено пълен.

– Знам какво следва – прекъсна ме пациентката. – На някои хора това им идва много и се отказват – връщат се на първата фаза като по-малкото зло, нали?

– Точно така. Всъщност опасността от отказване съществува винаги, но втората фаза е най-предразполагаща към това.

– Тогава какво ще ме крепи, за да стигна до края на втората фаза?

– Ами, дали някой ще премине тази фаза зависи отчасти, ако не и предимно, от способността му да отлага възнаграждението. Ако държите незабавно да получите удовлетворение за упоритите си усилия, едва ли ще завършите втората фаза. Но ако сте готова да работите усърдно дълго време, преди да получите своята „награда“, ще успеете.

Тя изстена и обезсърчено махна с ръка.

– Лошо ми се пише.

– Така е с всички – утеших я аз. – Втората фаза е толкова трудна, че всички се нуждаем от огромна подкрепа и насърчение, за да я завършим.

ТРЕТА ФАЗА – ОТ СТРАДАНИЕ КЪМ УДОВЛЕТВОРЕНИЕ

– Добре, казахте ми лошото – продължи моята пациентка, търсеща истината. – Но сигурно третата фаза е по-лека?

– Ами, в третата фаза ще започнете да виждате някои добри резултати от своята упорита работа и степента на страданията ви ще започне да отслабва. Но ранните стадии на тази фаза все още предполагат много от страданията, характерни за предишната, и вие ще полагате големи усилия само за да се върнете към равнището им от първата фаза.

– Да се върна към онова ужасно състояние? – възкликна тя.

– Това наистина е важен момент – усмихнах се аз, – защото в третата фаза все още не е изключено да се откажете. Затова трябва да сте наясно. Но най-хубавото…

– О, чудесно, значи все пак има и хубаво!

– Най-хубавото е, че вашата упорита работа ще дава все по-добри резултати и вие ще се почувствате обнадеждена и насърчена.

Тя изпъна гърба си и почти се усмихна.

– Продължавайте!

– В третата фаза тези чувства ще започнах да вземат превес. Оптимизмът и надеждата ще стават все по-силни, докато накрая обърнете страницата и усетите как несъмнено напредвате и се чувствате все по-добре.

– Продължавайте! Продължавайте! – настояваше тя.

– После идва четвъртата фаза.

ЧЕТВЪРТА ФАЗА – ПЛАТОТО

– Четвъртата фаза положително е още по-насърчителна – каза с очакване тя.

– В нея вече ще сте изкачили стръмнината и ще вървите по равното плато. Упоритата работа от втората и третата фаза ще дава плод и вероятно ще почувствате огромно удовлетворение.

– Добре – рече тя с широка усмивка.

– Обаче има една опасност – подех аз.

– Така и очаквах.

– Опасността е, че може да се отдадете на радостта и задоволството от постигнатото и от вниманието ви да убегне фактът, че трябва да продължавате упоритата работа, която ви е довела дотук, защото иначе ще загубите всичко.

– Значи дори и след като най-сетне съм извървяла целия път, пак не мога да се отпусна?

– Точно така. В четвъртата фаза също има болка – противно на мита, че човек може да стигне до нирвана, когато болката го напусне, – защото все още трябва да работите, за да поддържате успеха, който сте постигнали. Когато някой най-сетне свали ненужните килограми, това не означава, че е излишно да полага усилия, за да поддържа теглото си.

– Но сигурно дотогава ще съм натрупала достатъчно опит, който ще ми помогне да се задържа в четвъртата фаза – каза тя.

– Така е. И това е едно от хубавите неща в тази фаза. Навиците за работа, които сте придобили през втората и третата фаза, обикновено помагат да запазите всички онези положителни резултати, които сте постигнали в живота си. Вие вече използвате всичките си знания и целия си опит, за да отхвърлите трайно старите навици и лъжи.

– Предполагам, че всичко зависи от това, колко дълбоко вкоренена и опасна е лъжата, от която искаме да се избавим -тя мислеше на глас.

– Определено. Остротата на болката във втората фаза е твърде различна – в зависимост от човека и от конкретния проблем. Вашите затруднения например са дълбоко вкоренени, но не чак толкова, колкото, да кажем, при зрял човек, който е малтретиран като дете. Но по-дребните…

– Като това, че не си признавам грешките и очаквам животът да върви според моите желания? – попита тя.

– Да, няма да ви е толкова мъчително да признаете, че имате тези проблеми, и затова ще ви бъде по-лесно да ги преодолеете. Разбира се, продължителността на всяка фаза зависи от работните навици и волята на отделния човек.

– Като имате предвид, че съм мързелива, какво точно ще рече това? – попита тя, смръщила чело.

– Ами, ще рече, че заради слабите си и пасивни работни навици някои хора могат на практика да останат в първата фаза цял живот, докато други преминават и четирите стъпки много бързо, защото усилията им са по-упорити.

– Докъде мога да стигна в четвъртата фаза?

– Възможно е да постигнете различно равнище от другите хора, защото границите – „таванът на успеха“ – общо взето се определят от дарбите и способностите на всеки човек. С други думи, винаги ще има и хора, които са по-добре от вас, и такива, които са по-зле в дадена област на живота. Но единственото, което трябва да ви интересува, е почистването на собствения си заден двор.

Моята пациентка притихна. Повъртя се неспокойно, после забарабани по страничната облегалка на стола си.

– Доктор Търмап, няма ли по-лесен начин за всичко това?

– Спомняте ли си, когато опитахте онзи метод да спрете цигарите? Как беше? „Ще се откажете от пушенето в рамките на три минути.“

– Да бе, не ми напомняйте. По-скоро трябваше да го нарекат: „Оставете цигарите за три минути“ – промърмори тя.

– Хей, светът знае, че всички се хващаме като последни наивници на подобни реклами, защото искаме да се усъвършенстваме, без да си мръднем пръста. Това е „големият мит“ за промяната – че може да се постигне без усилия. Задоволява ли ви този отговор?

– Добре, нека бъдем малко по-конкретни, за да съм сигурна, че съм разбрала правилно – отвърна тя. – Както знаете, имам проблем с лъжата, че трябва да бъда съвършена.

– Да, и вашата първа фаза, когато не правехте нищо, за да се промените, беше ужасна, нали?

– Определено, иначе нямаше да дойда при вас.

– Във втората и третата фаза преминахте през болезнените и упорити усилия да осъзнаете, че не сте Бог, че да се греши е човешко, че животът е труден и че с Божията помощ правите най-доброто, което можете. А когато тези истини започнат да завладяват съзнанието, емоционалните страдания стават много по-малко и ви остава повече енергия, за да живеете по-пълноценно. В четвъртата фаза тази енергия ще ви издигне до по-високите равнища на успеха. Ако не бяхте се преборили с манията си за съвършенство, изобщо нямаше да стигнете до тази фаза.

– А занапред? – попита тя.

– Дали ще запазите постигнатото зависи от решението ви да останете верни на истината или отново да се върнете към лъжата.

– Несъмнено всичко зависи от мен, нали? – по-скоро заключи, отколкото попита тя.

– Със сигурност е така.

ЕДИН ПРИМЕР

Моята пациентка, търсеща истината, въздъхна.

– Не може ли да разгледаме някой пример от собствения ми опит?