С благодарност

Сега, когато пиша тези думи на признателност, вече са изминали няколко години, откакто започнах „Лъжите, на които вярваме“. Работата над книгата ми доставяше голямо удоволствие, но понякога беше мъчително трудна. Има много хора, на които съм задължен за подкрепата и поощрението им.

Дължа най-дълбока благодарност на съпругата ми Холи. Тя ми вдъхваше увереност, когато се разколебавах и винаги съумяваше да ми покаже, че вярва в онова, което имам да споделя с хората. През многото вечери, когато ми се налагаше да се връщам в клиниката и да работя по книгата до ранните утринни часове, тя се съгласяваше на тази жертва и често ме чакаше будна, докато се прибера, за да разбере как съм и доволен ли съм от свършеното. Холи изстрада поправките, промяната на заглавията, забавянето, което винаги е свързано с издателската обработка на ръкописа, и всичко останало, през което минава една книга, преди да попадне в ръцете на читателя. Както се казва в библейската книга Притчи, съпругата с благороден характер е много по-ценна от всички скъпоценни камъни. Нейното любещо присъствие се чувства от първата до последната страница на моята книга.

Изказвам искрената си благодарност на хората от издателство „Томас Нелсън“. Те са професионалисти отначало докрай. Помогнаха ми да се почувствам ценен и уважаван, въпреки че това бе моята първа книга. Специални благодарности на Джанет Тома, която прие книгата ми в издателството и я взе под опеката си, сякаш бе едно от собствените й деца: бдеше над нея, грижеше се за подготовката й, следеше тя да получи цялото необходимо внимание. Особено съм благодарен и на Линда Стивънсън, която редактира ръкописа. Тя се труди упорито и свърши чудесна работа. Накрая искам да благодаря и на Сюзън Салмън, която подготви ръкописа за печат и едва ли би могла да бъде по-отзивчива и любезна.

Много приятели и колеги прочетоха ръкописа и направиха своите критични бележки. Благодарен съм им за усилията и сътрудничеството повече, отколкото предполагат. Признателен съм на д-р Фред Лопес, Уилям Лам, Хенри Орслър, д-р Лес Картър, д-р Шед Макуилямс, д-р Дейвид Никълсъп, Джон Патредис, д-р Хорас Лукинс и Стив Търмаи. Благодаря и на д-р М. Скот Пек за рецензията, която написа за книгата ми. Макар и невинаги съгласен с моите идеи, той даде ценен принос за изследването и доста ме насърчи.

Дължа голяма благодарност на колегите в областта на познавателната терапия, с които не съм се срещал лично: д-р Албърт Елис (чиито трудове върху ирационалните убеждения са в основата на II глава), д-р Арън Бек и д-р Дейвид Бърнс (чиито изследвания върху познавателните деформации са в основата на V глава), д-р Уилям Бакъс и д-р Дейвид Ступ. Всеки от тях има значителен принос в изясняването на пагубната роля, която играе в живота ни „погрешното“ мислене, -на практика моята книга се крепи на техните рамене.

Дължа големи благодарности и на група колеги, които познавам много добре: медицинския и помощния персонал на клиниката „Майнърт-Майър“. За мен бе удоволствие да работя с тях през последните четири години и се радвам, че мога да нарека клиниката свой професионален дом. Сърдечно благодаря на д-р Франк Майнърт и на д-р Пол Майър за любезната им подкрепа още от постъпването ми на работа в клиниката. Специални благодарности отправям и към Дон Хокинс, доктор по богословие, който ме насърчаваше по всякакъв начин, особено при писането на тази книга. Неговата подкрепа означава много за мен.

Накрая, чувствам се наистина много задължен и на „момчетата“ от онкологичното отделение на клиниката – д-р Бен Олбритън, Ед Лукас, Ричард Мас и д-р Дейвид Никълсън. Те са сред хората, упражнили най-силно целебно въздействие в живота ми.

В заключение благодаря на Бога задето ме обича въпреки всичко и за това, че ми помогна да се справя с лъжите, които опустошаваха собствения ми живот. Бог е истина, а истината ни освобождава. Благодарен съм за истината и свободата, които намерих у Него.

Крис Търман, д-р по философия,

клиника „Майнърт-Майър“,

Ричардсън, Тексас

следваща глава Предисловие