Милион минути за мир

Едно от събитията, довели до Световния ден на изцеление беше наречено “Милион минути за мир”. Аз научих за това начинание чрез писмата на Тръста “Луцис” – организацията, основана от Алис Бейли.

“Милион минути за мир” издават месечен бюлетин, наречен “Минута след минута”. В първата статия на този бюлетин те заявяват: “Това, което стартира в Австралия като проект на Обединените нации – Международната година на мира, бързо прерасна в световна инициатива, като над 40 страни вземат участие.” Друга тяхна публикация, наречена “Сборът на твоите мисли”, обяснява, че тяхната цел е била да съберат залози не от пари, но от мисли на мир. Тези “Милион минути” – състоящи се от “мисли на мир” – се простират от 16 септември до 16 октомври 1986 г.

Организаторите наблягат на факта, че хората се свързват с другите чрез мислите, независимо от религиозните, традиционните или политически различия. На втора страница от тяхната уводна статия те говорят за концепцията за “стотната маймунка” и продължават, казвайки: ”Има две предпоставки: Първо, трябва да се поддържат чисти мисли за относително дълъг период. Второ, критичният брой хора трябва да мислят мисли на мир, за да може тенденцията на мислене да стане общо съзнание.” Този призив за световно единство беше предприет във фоайето на Обединените нации. Параклисът на ООН беше отворен от обяд до 17 часа за хора, които да дарят своите минути на мир.

Списъкът от групи и личности, които подкрепят това събитие или активно са работили за неговия успех, включва Тръста “Луцис”, Айлийн Кади (съосновател на “Финдхорн”), “Негово Светейшество” Далай Лама, Институтът по интелектуални изкуства (групата на Уилис Харман), Приятели на земята, Планетарни граждани, Световната духовна организация Брама Куманис, авторката Сидни Шелдън, многоуважаваният епископ Дезмънд Туту, автор и лектор Мерилин Фъргюсън, сенатор Едуард Кенеди, президентът на Световния съвет на църквите, Църквата на религиозните науки, Съветът на единство в различието и Институтът за човешко единство – изброени са само част от тях.

Призивът кулминира на концерта за мир, състоял се в катедралата Свети Йоан Богослов в Манхатън. Приблизително десет хиляди души наблюдаваха, докато д-р Джеймс О. К. Йона, помощник-главен секретар на Обединените нации, представяше финалното броене на минутите, дарени от целия свят. Церемонията със запалени свещи символизираше заложените умове за мисли на мир.

Тази същата църква – катедралата Св. Йоан Богослов – изобразява Христос на кръста като жена, допълнена с добре оформени бедра и пищни гърди. “Негово преподобие” Джеймс Паркс Мортън, декан на катедралата, заявява, че откликът на това “разпятие” бил много положителен. Чудя се колко ли далеч може да стигне богохулството. Събития като тези напомнят за духовната поквара на древен Израел и произлезлите последици. Софония заявява: “Пророците му са вятърничави коварници; свещениците му оскверниха светилището, извратиха закона” (Софония 3:4).

следваща глава Мир на двадесет и първи