в момента четеш
Културата Кийт Де Майо 

Съвременното изкуство, литература, музика, кино

Философите от Русо нататък предложили едно фрагментарно (раздробено) схващане за реалността, в следствие на което художниците започнали да рисуват по този начин. Импресионистите като Клод Моне (1840 – 1926) и Пиер Огюст Реноар (1841 – 1919) рисували това, което виждали. Но този стил поставил въпроса дали светлинните вълни, които достигат окото, съдържат истината. Реалността клоняла към мечта.

Постимпресионистите като Винсент Ван Гог (1853 – 1890) и Пабло Пикасо (1881 – 1973) се опитали да открият обратно пътя към реалността, но отразили света фрагментарно, като придали на природата и човека раздробен, безстойностен вид. Щом реалността става толкова раздробена, тя изчезва и на нейно място остава абсурдността, както е в случая със сюрреализма.

Тази философия повлияла на модерната музика. Шьонберг (1874 – 1951) отхвърлил старата традиция в музиката и открил пътя за съвременната музика. Първото отклонение от общата насоченост в немската музика следва от последните квартети на Бетховен. Той бил повлиян от тези квартети, композирани през 1825 и 1826 г., които са отклонение от предшестващата ги музика. Музиката на Шьонберг била съвременна с това, че имала постоянни вариации, които нямат разрешение. Това било и състоянието на съвременния човек – конфликти, страхове, тревоги – състояние без разрешение. Пътят на фрагментарността (раздробеност) в музиката бил прокаран от Клод Дебюси (1862 – 1918). Много от нас се наслаждават и възхищават от неговата музика, но той отваря вратата за навлизане на фрагментарността в музиката и оказва влияние върху повечето композитори от своето време и насам, не само в класическата музика, но също и в поп- музиката, и рока. Това продължило до модерните форми на рока, който дава на младежта представата за един раздробен свят- надеждата е само в областта извън разума.

Т. С. Елиът (1888 – 1965), един от родоначалниците на поезията и естетиката на модернизма, преди да стане християнин също е използвал в поезията едно разпокъсано послание. Той е развил идеята за „слуховото въображение“ – хаотичното движение на неоформените още фонетикослухови маси в съзнанието на поета. Във филмите си Ингмар Бергман, Федерико Фелини, Луис Бунюел и други образно показали какво значи да живееш в сферата на ирационалното. В тази област, човекът е оставен без никакви ориентири за добро и зло, реалност и фантазия!

„Франки Шефър обяснява по чудесен начин хуманизма:

Те започват – Аз съм пастир на себе си,

После – Овцете са моят пастир,

След това – Всичко ми е пастир,

И накрая – Нищо не ми е пастир.“

Хуманизмът води до отчаяние!

Накъде върви обществото ни? Пет неща характеризирали Рим в неговия край: първо, любов към шоу и лукс; второ, непрекъснато нарастващи различия между богати и бедни; трето, сексмания; четвърто, маниерност в изкуството; пето, нарастващо желание за напускане на държавата. Да ви звучи познато? Върнали сме се към Рим! Човекът е бог, център на всичко. Нищо ново. Помнете предложението на Сатана: „можете да бъдете като Бог“ (Битие 3:5).

Практически християнството не е изградено върху човешкия разум, природа, чувства или опит. Тези неща не могат да обяснят Бог или значението на живота. Християнството е изградено върху вечни, непроменими факти, които Бог ни е открил в Словото Си. Какво да правим? Първо, трябва да признаем сегашното си положение, при което поставяме себе си в центъра на нещата и да кажем: „Аз не зная всичко! Бог знае.“ Второ, трябва да признаем Библията като върховна власт: „всичкото Писание е Боговдъхновено“ (2 Тимотей 3:16).

Библията казва, че Бог сътвори човека, за да се радва на лично общение с Него, но когато човекът се разбунтува, това общение се разруши. То може да бъде възстановено, ако се покаеш и изповядаш Исус като Господ на своя живот. Той ще даде смисъл и стойност на живота ти, защото Неговото Слово ще ти бъде критерий за оценяването на нещата. Научи се от историята и Го приеми днес. Ти не си просто част от някакъв космически механизъм. Ние сме истински хора, които живеят в истински свят, създадени от истински Бог, за да имат истинско пълноценно общение с Него. Кажи и ти, както каза Давид: „Господ е Пастир мой“ (Псалм 23:1).