в момента четеш
Културата Кийт Де Майо 

Реформация

Докато на юг ренесансовият човек търсел отговор на въпроса „какво дава смисъл на живота и морала“, в Северна Европа възниквало друго голямо движение- Реформацията (1517 – 1648). Там човекът се занимавал със същите основни проблеми, но дал напълно противоположни отговори и получил съвършено противоположни резултати. Двама са предшествениците на Реформацията. Джон Уиклив (1320 – 1384), живял по времето на Джото, Данте, Петрарка и Бокачо, акцентира на Библията като върховна власт. Ян Хус (1369 – 1415), живял по времето на Брунелески и Мазачо, набляга на ученията на Библията и ранната Църква, и на факта, че спасението идва само чрез Христос и изкупителното Му дело на кръста.

Мартин Лутер (1483 – 1546) окачил своите „Деветдесет и пет тезиси“ на вратата на Витенбергската катедрала на 31 октомври 1517 г. Почти по същото време, две години по- късно умира Леонардо. Трябва да разберем, че две неща се случват паралелно: на север, с Лутер избухнала Реформацията, точно когато разцветът на Ренесанса преминавал. Докато Ренесансът поставял в центъра независимия човек, то при Реформацията вниманието било насочено към безкрайния личен Бог, Който говори в Библията. Реформаторите сериозно смятали, че човек се нуждае от отговорите на Бога в Библията. Само тогава е възможно да се получат задоволителни отговори не само на въпроса как да се влезе във взаимоотношение с Бога, но и какъв е смисълът на живота сега, и как да се различават доброто и злото.

Йохан Себастиян Бах (1685 – 1750) е несъмнено най- яркият от композиторите на Реформацията. Музиката му е пряк резултат от реформаторската култура и Библейското християнство на тази епоха, които са част от самия него. Извисяващата се полифония е триумф на многозвучната красота на Божието творение. Музиката на Реформацията се характеризира с вариантност и многообразие без да има хаос. Съществува голямо разнообразие на вариации, които имат логично и обосновано разрешение. „Месията“ на Хендел (1741) отразява възстановеното християнство, както в музиката, така и в духовното послание.

Албрехт Дюрер (1471 – 1528) от Нидерландия трябва да се разглежда като реформационен художник, за когото върховна власт била Библията. Красивите му акварели ясно показват, че Божието творение има истинска стойност. Въпреки някои пропуски, Рембранд (1606 – 1669) бил истински християнин и вярвал, че Исус Христос е умрял лично за него. Библейската основа, която е имал Рембранд му дала възможност да се отличи в рисуването на портрети с духовна дълбочина: човекът е велик, но е и жесток, и сломен, защото е въстанал против Бога. Природата за Рембранд е нещо, на което трябва да се наслаждаваме като на Божието творение.

следваща глава Просвещението