в момента четеш
Културата Кийт Де Майо 

Просвещението

Хуманистичните елементи от Ренесанса достигнали връхната си точка през периода, наречен Просвещение. Утопичната мечта на Просвещението може да се опише с пет думи: разум, природа, щастие, прогрес и свобода. За хората от Просвещението човекът и обществото могат да бъдат усъвършенствани. Ако тези хора са имали религия, то тя е била деизъм. Деизмът е вяра в бог, който е създал света, но няма контакт с него сега и не е открил своята истина на човека. Философът Волтер (1694 – 1778), често наричан „бащата на Просвещението“, вярвал, че ако има Бог, то Той мълчи.

В тази Епоха на Разума, или Просвещението (1648 – 1789) науката и човешкият разум заместили християнската вяра и станали крайъгълен камък на западната култура. Духът на Просвещението не е нищо друго освен интелектуална революция. Така се ражда секуларизмът (думата секуларизъм означава „да се направи светско, да се изключи религиозното образование от училище“). С издигането на съвременната наука от 15 до 18 в. Основната идея била, че човекът е способен сам да открие истината като използва сетивата и разума си. Така невидимият духовен свят бил отхвърлен като суеверие. Резултатът? Тогавашната култура била освободена от всякакво формално християнско влияние, като на негово място се появила нова натуралистична философска основа. Всичко, което съществува, е част от един космически механизъм, включително и човекът. Тогава кое дава смисъл на живота? Той става празен и лишен от смисъл, така оптимизмът се превръща в песимизъм, както е през 18 в., защото разумът не може да даде отговор.

следваща глава Провалът