в момента четеш
Културата Кийт Де Майо 

Провалът

Четирима души изиграли голяма роля за пренасочването на по-стария философски оптимизъм към съвременния мироглед, в който надеждата е изгубена: Жан-Жак Русо (1712 – 1778), Емануел Кант (1724 – 1804), Вилхелм Фридрих Хегел (1770 – 1831) и Сьорен Киркегор (1813 – 1855). Русо, който изгубил вярата си в разума и прогреса на Просвещението, бил силно повлиян от модерното мислене. За съжаление, обаче той по начало бил на погрешен път. Русо мислел, че човек е добър по природа и си остава такъв, докато нещо чуждо за него не го опорочи. Френският мислител неправилно вярвал, че човек е роден свободен, но отвсякъде е окован от цивилизацията. Неговото предложение било човек да се освободи от ограниченията на културата, от властите, от Бога и да стане център на Вселената. Това беше и коварното предложение на Сатана към Адам и Ева, което доведе до падението в началото (Битие 3:5).

Под влиянието на Русо се зародил Романтизмът, чийто най- ярък представител е Гьоте (1749 – 1832). За него истината е природата и природата е Бог. Това се нарича пантеизъм- всичко е Бог и Бог е всичко.

Бетовен (1770 – 1827) последвал това течение, като го изразил чрез музика и оставил впечатлението за изливане на собствената си личност, наблягайки преди всичко на изразяването на вътрешното“ аз“. Но нито природата, нито чувствата могат да бъдат критерий за оценяване на нещата.

Изводът? Разумът води до песимизъм, така че търсете оптимистични отговори за смисъла и стойностите в областта извън разума, извън „космичния механизъм“, като се втурвате напред без да мислите.

следваща глава Съвременното общество