Съдържание Цялата книга на една страница

5. ТРЯБВА ДА СЛУШАМЕ ДОСТОЙНО

От повечето хора се приема безгрижно, че когато проповедникът произнася някое послание на истината и словата му стигнат ушите на слушателите, се осъществява действително един акт на слушане от тяхна страна. Приема се, че биват научени, защото са слушали Словото Божие. Но това не е задължително.

Ако искаме да бъдем наистина научени, трябва да бъдем достойни за слушане или по-точно следва да слушаме по достоен начин. При слушането на проповед, четенето на добра книга или даже четене на самата Библия, губим много неща поради това, че, не сме достойни да слушаме тази истина. Иначе казано, не сме се сблъскали още с нравствените предпоставки, които се изискват, за да се чуе правилно истината.

Текстът: „Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми: не ще се върне при Мене празно“ (Исая 55:11) не подкрепя схващането, че Божията истина е действена където и когато се проповядва. Жалбата на старозаветните пророци беше, че викаха високо всред Израел, но думите им не бяха възприети. „Понеже аз викнах, а вие не послушахте, простирах ръката си, а никой не внимаваше, но отхвърлихте всичкия мой съвет, изобличението ми не рачихте“ (Притчи 1:24-25). Притчата на нашия Господ за сеяча и семето е друго доказателство, че може да се слуша без полза. Павел се отстрани от евреите чрез цитата: „Слухом ще чуете и няма да разумеете и с очи ще гледате и няма да видите“ (Деяния 28:26) и започна своето служение между езичниците.

Преди да има истинско, вътрешно разбиране на божествената истина, следва да съществува морална подготовка. Нашият Господ го изявява в много откъси на Евангелието. „В онова време отговори Исус и рече: Прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдрите и разумните и открил Си го на младенците. Ей, Отче, защото така бе угодно пред Тебе“ (Матей 11:25-26). Евангелието на Йоана е пълно с поучението, че следва да има духовна подготовка вътре в душата преди истинското разбиране на Божията истина. Това е отразено в Йоан 7:17. „Ако иска някой да върши Неговата воля, позна ще за поучението дали е от Бога“. А Павел говори недвусмислено: „Естественият обаче човек не побира това, което е от Духа Божий, защото за него е безумие и не може да се разумее, понеже то духовно се изпитва“ (I Коринтяни 2:14).

Когато относно един проповедник средната църква фактически се пита: „Този човек достоен ли е да ни говори“, считам, че подобен въпрос е валиден, но има друг, повече съобразен с обстоятелствата; той е: „Достойни ли сме да слушаме този човек?“ Поведение на смирение от страна на слушателите ще им осигури повече светлина от какъвто и да е светилник, който на Господ Му е угодно да им изпрати.

Когато мъж или жена станат достойни да слушат, Бог им говори чрез много недостойни посредници. Петър например дойде до покаяние чрез кукуригането на петел. Разбира се, петелът нямаше представа за ролята, която играеше, но Петровият Господ беше наредил за него така нещата, че кукуригането на петела разби сърцето на Неговия отстъпил апостол и му даде поток от покаяни сълзи. Августин дойде до покаяние, виждайки един свой приятел да бъде убит от гръмотевица. Николас Херман беше обърнат посредством виждането на дърво, оголено от листата си през зимата. Спърджън повярва след като чу един смирен методистки библейски учител да увещава едно събрание. Муди беше доведен до ясно помазание с Духа чрез свидетелството на една простосърдечна възрастна жена, която познаваше.

Всички тези примери ни учат на едно и също нещо. Бог желае да говори на сърцата на онези, които се подготвят да слушат и обратно, тези, които не се подготвят, няма да чуят нищо, дори ако Божието Слово попада в ушите им всяка неделя.

Добрите слушатели са толкова важни, колкото добрите проповедници. Нуждаем се и от двете.