Съдържание Цялата книга на една страница

40. ПОБЕДА, МАСКИРАНА КАТО ПОРАЖЕНИЕ

“По всичко изглеждаше, че нашият Господ, свети Петър и свети Павел са били победени.”

                                                                                Дьо Турвил

Често е трудно да кажем дали в определен сблъсък сме претърпели поражение или сме победили. Понякога това, което изглежда като провал, по-късно ще се окаже истинска победа. Когато младия мечтател Йосиф бе продаден в робство, изглеждаше като че ли е дошъл краят му. Години по-късно, когато разбра дълбоките божии пътища, той вече можеше да каже на своите покаяли се братя: “Вие наистина намислихте зло против мене, но Бог го обърна за добро, за да спаси живота на много люде, както и стана днес.” (Битие 50:20) Унизителното поражение на Йосиф се беше превърнало в лична победа и в спасение за цялото му семейство. Бог можеше да постигне същата цел и по друг начин. Всичко, което знаем е, че той не го е направил.

Когато тримата млади евреи изчезнаха в 7 пъти по-силно нагрятата пещ, може би много от присъстващите са се обърнали настрани, поклащайки глави в знак на състрадание. В следващия момент обаче царят откри, че божиите хора бяха останали живи и здрави и дори дрехите им не миришеха на дим. Седрах, Мисах и Авденаго не бяха сигурни как ще се развият нещата. Те казаха смело на царя: “Нашият Бог, комуто ние служим, може да ни спаси от пламтящата огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; ако ли не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си поставил, няма да се покланяме.” Може би за минута те са си помислили, че е дошло времето да умрат. Бог виждаше нещата по друг начин и обърна поражението им в победа. (Даниил 3:17-18)

Не трябва да забравяме, че този принцип действа по същия начин при противоположни обстоятелства. Когато Давид успя да открадне жената на Урия, той без съмнение бе решил, че е спечелил победа. Последвалите събития показват, че всъщност е претърпял зашеметяваща загуба. След тази “победа” той не беше вече същия. Това, което вражеските войски не могат никога да направят в битка, Давид извърши сам чрез едно грешно действие. По този начин причини собственото си поражение. Когато се срещна с Голиат, той превърна в победа това, което изглеждаше като загуба. Когато срещна Витсавее, Давид превърна славата от много победи в срамна загуба.

Всичко това показва, че не можем да бъдем сигурни кой е победител в определен момент ако не пазим сърцата си чисти и умовете си спокойни и подчинени на Бога. Когато войниците на Пилат хвърлиха Исус на земята и започнаха да забиват гвоздеите, по всичко изглеждаше, че нашият Господ се е провалил. Със сигурност такава позорна смърт не би трябвало да застига един божи човек. Трябваше да има някаква грешка. Човекът Исус беше мечтател и идеалист, а неговите надежди и надеждите на последователите му се сгромолясаха под жестоките атаки на покварени и практични хора. Ето така разсъждаваха случайните свидетели. Нашият Господ обаче можеше да умре със същото спокойствие, с което беше живял. През цялото време той знаеше какво се случваше в действителност. Той виждаше отвъд кръста към тържественото си възкресение. Той знаеше, че това, което изглеждаше като негово поражение, щеше да се превърне във всеобща слава за цялата човешка раса.