Съдържание Цялата книга на една страница

36. ДА РАЗБЕРЕМ КРАТКИТЕ ПЕРИОДИ НА СУША

Сигурно нищо друго не безпокои толкова много посветения християнин както това, че независимо колко ревностно се опитва да се подчинява на Бога и да върви с Него в светлината, понякога преминава през сухи периоди. Той никога не може да ги предвиди и обясни и това го затруднява.

Все пак човек е по-спокоен когато знае, че не само той е попадал в центъра на емоционална пустиня. Дори и най-чистият и благочестив светия, който някога е стъпвал по земята, се е озовавал на това място. Почти всички религиозни книги, достигнали до нас от миналото, имат поне една глава, посветена на това, което се нарича безплодие в християнския живот. Самата дума предизвиква у нас съчувствена усмивка, защото съвсем точно описва преживяването, добре познато на мнозина от нас. Сърцето ни се чувства жадно и каквото и да направим, не можем д докараме дъжда. Затова е добре да знаем, че и други светии са имали подобно преживяване.

Причина за нашето страдание в такива моменти е знанието ни, че грехът е в основата на безплодието на живота ни. Обикновено разсъждаваме, че щом грехът носи суша и преживяваме период на безплодие, сме виновни за някакъв грях, независимо, че не го откриваме. Начинът да се справим с проблема е да помним, че грехът не е единствената причина за сушата. Ако след честно изследване на живота си разберем, че не живеем в неподчинение и нямаме непростени минали престъпления, можем да отхвърлим греха като причина за състоянието си. Когато считаме, че обезателно сме извършили грях, а това не е вярно, ние не прославяме Бога и вредим на себе си. Всъщност ние помагаме на Сатана, внушавайки си че някъде в тайнствените дълбини на природата ни трябва да съществува някакъв грях, който кара Бог да крие лицето си от нас. Това, което Бог е изчистил, ние не трябва да наричаме нечисто. Ако го направим, значи нямаме вяра.

Теолозите казват, че “религията се основава на волята”. Единственото, което има значение, е това, което волята ни заповядва да вършим. Сушата няма нищо общо с волята. Исус каза: “Ако някой иска”, а не “ако някой чувства”. Усещането е отношението на чувствата към волята ни, един вид музикален съпровод към задълженията в живота ни; и макар че наистина е приятно да ни свири оркестър докато вървим към Сион, това без съмнение не е задължително. Можем да работим и да вървим без музика и ако вярваме истински, можем да вървим с Бога без да чувстваме.

Естествено можем да очакваме да изпитваме духовна радост в някаква степен през по-голямата част от времето. Приятелството с Бога е толкова сладко, че не може да не предизвиква радост; ние обаче в момента говорим за времето, когато радостта вехне или избледнява и едва-едва усещаме Божието присъствие или пък изобщо не го чувстваме. В такива времена трябва да бъдем верни. Миговете на голяма духовна наслада не изискват силна вяра. Ако никога не слезем от планината на благословението, ще ни е по-лесно да вярваме в собствените си наслади, отколкото в непоклатимия характер на Бога. Затова е необходимо нашият бдителен небесен Баща понякога да оттегля вътрешната си утеха и удоволствието от присъствието си – за да ни научи, че само Христос е скалата, на която трябва да положим безкрайната си надежда.

следваща глава 37. ПРЕЧКИ