Съдържание Цялата книга на една страница

34. ВЪЗХВАЛА НА НЕВЕРИЕТО

В постоянното си старание да поддържаме вярата си пропускаме простия факт, че мъничко здравословно неверие понякога е толкова необходимо за благополучието на душите ни, колкото и вярата.

Ще отида по-далече като кажа, че бихме сторили добре ако развием в себе си почтително недоверие. Това ще ни предпази от хилядите тресавища и блата, в които понякога попадат тези, на които то липсва. Не е грях да се съмняваме в някои неща, но може да бъде съдбоносно да вярваме на всичко.

Вярата е в корена на всяко истинско хваление и “без вяра не е възможно да се харесаме на Бога” (Евреи 11:6). С неверие е невъзможно да угодим на Бога. Поради неверие Израел не успя да наследи обещанията: “по благодат сте спасени, чрез вяра” (Римляни 1:17). Стихове като тези идват в паметта ни и ние изтръпваме при мисълта, че неверието също може да бъде добро и полезно нещо. Това ни изглежда като самонадеяно пренебрегване на учението за вярата, което намираме в Писанията и ни предразполага да заклеймим безсрамния защитник на неверието като модернист. Нека разгледаме този въпрос малко по-отблизо.

Вярата не означава лекомислие. Човек, който вярва на всичко, е също толкова далеч от Бога, колкото този, който отказва да вярва в каквото и да е. Вярата се обуславя от личността и обещанията на Бога и почива върху тях с пълна увереност. Характерът и словото на живия Бог се приемат чрез вяра като последна и окончателна истина, която не подлежи на обжалване. Вярата никога не задава въпроси след като веднъж е установено, че Бог е говорил. “Да, Бог е истинен, а всеки човек – лъжец” (Римляни 3:4). Човек с такава вяра почита Бога като праведен и приема свидетелството му, дори то да противоречи на собствените му чувства и преценки. Това се нарича вяра и тя никога не ни е в повече. От друга страна лековерието не прославя Бога, защото показва голяма готовност да се вярва както в него, така и във всяко друго нещо. Наивният човек приема всичко необичайно и колкото по-необикновено е то, толкова по-пламенно вярва в него. Той приема искрено и лековерно всяко свидетелство, което има в себе си някакъв тайнствен, мрачен и свръхестествен елемент. Наивният ум е като щраус, жадно поглъщащ всичко, което изглежда интересно: портокал, топка за тенис, преспапие, джобно ножче (отворено или затворено), узряла ябълка. Това, че въпреки всичко оцелява, се дължи не на неговата разумност, а на здравия и издръжлив организъм.

Срещал съм християни, чиито разум не е повече от този на щрауса. Те смятат, че трябва да вярват на всичко щом вярват в някои неща. Понеже са призвани да приемат невидимото, те направо приемат и неправдоподобното. Бог може да върши и върши чудеса; следователно всичко, което минава за чудо, трябва да е от него. Бог е говорил на хората, следователно всеки човек, който твърди, че е получил откровение, трябва да бъде приет като пророк. Това, което е неземно, трябва да е от небето; щом нещо не може да бъде обяснено, трябва да бъде прието като божествено. Пророците са били отхвърлени, следователно всеки, който е отхвърлен, е пророк. Светците са били неправилно разбрани и всеки неразбран човек е светец. Това е опасната логика на наивния християнин. Тя може да бъде толкова опасна, колкото и неверието.

Здравата душа, също както здравото кръвообращение, има правилно съотношение на бели и червени клетки. Червените кръвни телца са като вярата. Те пренасят жизнено необходимия кислород до всяка част на тялото. Белите кръвни телца са като неверието: те нападат неочаквано мъртвите и отровни неща и ги изнасят извън тялото. Тези два вида кръвни телца работят заедно и поддържат тъканите в добро състояние. Здравото сърце трябва да е снабдено с всичко необходимо за да е пуска отровите в жизнения поток. Лековерният човек дори не подозира това. Той подчертава положителното и развива религиозен оптимизъм до такава степен, че вече не може да разбере кога го мамят.

Заедно с вярата трябва да имаме и едно здравословно недоверие във всичко окултно, тайно и трудно разбираемо. Нумерология, астрология, спиритизъм и всичко необикновено, свръхестествено и необяснимо, което минава за религия, трябва да бъде отхвърлено. То е отровно и няма място в живота на истинския християнин. Той отхвърля всяка подобна дейност без съжаление и страх. Той има Христос, който е пътя, истината и живота. От какво друго се нуждае?