Съдържание Цялата книга на една страница

33. ОСВЕЩАВАНЕТО НА НАШИТЕ ЖЕЛАНИЯ

В природата често се намират и наблюдават дейности, задвижени и поддържани от желанието. Вековното продължаване на видовете е осигурено от съществуването му. Всеки индивид е поддържан и хранен от естественото действие на желанието. Всяко нормално същество желае да общува и така животът продължава. Всеки иска храна и така поддържа живота си. Така желанието е слуга на Бог, Господарят на природата и се явява резултат от неговата воля.

В нравствения свят нещата са същите. Правилните желания водят към живот, а лошите – към смърт. Това е същността на духовния урок по тази тема. Това, което човек иска достатъчно упорито и настоятелно, ще определи и неговия характер. В посланията на апостол Павел нaкланянето на сърцето в една или друга посока се нарича ум (mind). В 8 глава на Римляни например, когато Павел използва “mind”, той ни насочва към сбора от желанията, които имат власт над нас. Истинският ум не е “mind”. Mind е ума плюс влечението и влиянието на чувствата ни, които са достатъчно силни за да определят действията ни.

Чрез това определение е лесно да разберем думите в Римляни 8:5-7:

Умът на тези, които са владяни от плътта, е зает с плътски неща, а умът на тези, които имат Духа – с неща, угодни на Духа. Да мислиш за задоволяване на грешната природа е убийствено, но да мислиш за нещата на Божия Дух е живот и мир. Плътският ум е враг на Бога, защото не се подчинява на Божия закон и не би могъл да се подчини.

Когато господстващите ни желания са лоши, целият ни живот като следствие от тях е лош. Когато желанията ни са добри, животът ни става също така добър, при условие че Божият Дух е в нас и ни дава тази способност.

В корените на всеки истински духовен растеж стои съвкупност от правилни и осветени желания. Цялата Библия ни учи, че можем да имаме всичко, което пожелаем достатъчно силно ако (едва ли е нужно да споменавам) желанието ни е според Божията воля. Желанието, което е следствие от светостта, е в основата на всяка истинска духовност и когато стане господстващо в живота ни, нищо не може да ни попречи да имаме това, което искаме. Копнеещия вик на гладното за Бога сърце може да бъде изразен в следните пет думи на песента: “о, да бъда като теб!”. Докато трае този копнеж ще има и непоклатим растеж в благоволение, и все по-голяма прилика с Христос.

Неосветеното желание спира растежа в живота на всеки християнин. Греховното желание покварява нравствената преценка, така че ние ставаме неспособни да оценим истинската стойност на желаната от нас цел или вещ. Каквото и да правим, те ни се струват все още нравствено по-добри, само защото ние ги желаем. Именно затова сърцето често е най-лошия съветник. То е пълно с всякакви желания и може да ни даде лош съвет, убеждавайки ни в непорочността на нещо, което изобщо не е чисто. Като християни нашата сигурност е единствено в честността. Трябва да предадем сърцата си на Бог, така че да нямаме нечисти желания. Тогава ще оставим Писанията да произнесат присъдата си за посоката, по която възнамеряваме да поемем. Ако божието слово осъжда нещо, трябва да приемем тази присъда и да се подчиним, независимо от нашата преценка. Да поискаме нещо и да се откажем от него, тъй като разбираме че противоречи на божията воля, означава да спечелим голяма битка на поле по-широко от Гетисгърг или Бенкърхил. Да занесем желанията си до кръста и да разрешим да бъдат заковани там с Христос, е нещо добро и хубаво. Да бъдем изкушени и въпреки това да прославим Бога означава че го почитаме както той заслужава. Бог харесва това много повече, отколкото да не съгрешаваме в област, в която никога не сме били изкушавани. Да се биеш и да победиш в името на Христос е винаги по-добро отколкото никога да не си участвал в битки.

Бог се прославя когато удържа нравствена победа над нас, а ние винаги сме неизмеримо и славно облагодетелствани. Божията слава и вечното благоденствие на неговия народ са винаги свързани. Кръвта на Исус Христос изчиства не само настоящите грехове, но и най-вътрешните желания, така че да не пожелаем да съгрешим. Пречистените желания ще бъдат насочени по благороден и нравствен път. Тогава ще можем да кажем, че умът ни е зает с божиите неща. Наистина, благословено състояние и благословени тези, които го достигат!