Съдържание Цялата книга на една страница

30. КАКВИТО СМЕ НИЕ, ТАКЪВ ЩЕ Е ПЛОДЪТ НИ

Водата не може да се издигне над равнището си. Християните също не могат чрез внезапно импулсивно усилие да се издигнат над собственото си духовно ниво.

Виждал съм под слънцето деца на Бога да водят цял ден лекомислени и глупави разговори. Те се оставят да блуждаят в безплодните удоволствия на света. Вечерта, когато трябва да проповядват, в последната минута с отчаяна молитва търсят пророчески дух, който да падне върху тях когато излязат на амвона. Нагорещяват чувствата си до бяло, така че после да имат основание да се поздравят сами за голямата свобода в проповядването на словото.Такъв християнин мами сам себе си и в него няма мъдрост. Какъвто е бил през целия ден и през цялата седмица, такъв е и когато отвори библията си за да говори на хората. Водата не може да се издигне над собственото си равнище.

Хората не берат грозде от тръни, нито смокини от магарешки бодил. Дървото определя какъв да бъде плодът, а начинът на живот – плода на този живот. Нещата, от които човек е погълнат, определят и разкриват същността му. Тя открива чрез таен закон на душата какъв ще бъде плодът му.

Ако в нашия християнски живот виждаме нещата такива каквито са, не трябва да пренебрегваме огромната сила на влечението. Под влечение разбирам да желаем неща и хора, които отговарят на нашия вкус. Човешкото сърце е изключително чувствително и напълно способно да установи вътрешни взаимоотношения с предмети и хора, които са далечни и забранени. Както стрелката на компаса е привлечена от северния магнитен полюс, така сърцето може да остане вярно на тайната си любов макар и отделено от нея на разстояния и години. Кои са тези любими неща можем да разберем наблюдавайки към какво са насочени мислите ни, освободени от тежките ограничения на работата и обучението. За какво мислим когато умът ни не е зает със задълженията ни? Какво ни доставя вътрешно удоволствие докато мислим за него? Над какво размишляваме в свободното си време? Към какво се връща нашето въображение отново и отново?

Когато сме си отговорили честно на тези въпроси, ще знаем що за хора сме, ще си направим извод какви ще бъдат плодовете ни. Евангелските проповедници често казват, че същността на тези, които посещават църква, се разбира не от живота им в неделя, а в понеделник. В тези думи има отрезвяваща истина и ние, които поучаваме по този начин другите, трябва цяла седмица да се стремим към святост, както сме правили в неделя.

За Мойсей е писано: “говореше лице в лице с Бога… Излизаше навън за да говори с децата на Израел.” Ако не спазим това библейско правило, човешките души ще бъдат погубени завинаги. Никой няма морално право да излезе пред хората, ако първо не е бил с Бога. Никой няма право да говори на хората за Бог, ако преди това не е говорил на Бога за хората. Божият пророк трябва прекарва повече време в скришното място в молитва, отколкото проповядвайки на обществено място.

Тъй като не можем да пренебрегваме способността на човешкото сърце да се привързва, няма да пренебрегнем и важността на духовното си настроение. Настроението е душевния ни климат. Той трябва да бъде благоприятен за растежа на духовните дарове, иначе няма да ги има в душата ни. Християнин, който допуска в него да преобладава студеното време, не трябва да очаква узрели гроздове на Ешхол да висят от стената когато се изправи пред класа в неделното училище, пред хора или пред събранието в неделя.

Една лястовичка пролет не прави, нито един горещ ден – лято; както и няколко минути трескава молитва преди богослужение не могат да извадят нежните стръкчета или да накарат цветята да пробият почвата и да излязат. Полето трябва да бъде обливано в слънчева светлина дълго преди да роди съкровищата си. Сърцето на християнина трябва да бъде потопено в молитва дълго преди духовните плодове да започнат да растат. Щом полето се е научило да живее в близко и отзивчиво общуване с дъжда и слънчевата светлина, християнинът също трябва да се научи да живее с Бога. Не можем за кратко време да компенсираме продължителното пренебрегване на Бог и духовните неща.

Божиите деца живеят според любящи и строги закони като тези, които управляват и природата. Благодатта действа в техните граници и никога не им противоречи. Нашият плод зависи от дървото, което сме и молитвите ни, родени от страх не могат да предотвратят това. Ако искаме да вършим святи дела, трябва да бъдем святи през всички дни, които Бог ни е дал на тази земя.