Съдържание Цялата книга на една страница

28. НАЙ-ТРАГИЧНАТА ЗАГУБА НА СВЕТА

Необходимо е човек само малко да попътува по лицето на земята за да открие, че Бог е крайно разточителен в материалните неща. Явно е, че съществуват големи количества от всичко: пясък, скали, прерии, планини, езера, морета, равнини, хълмове, реки, пустини. Само малка част от всичко това се използва от човечеството. Останалото е неизползвано.

Въпреки това на земята има едно скъпоценно съкровище, което Бог не желае да бъде похабено. Това е човекът. То никога не е в излишък. Святите писания подчертават Божието виждане за човешката личност. Писано е, че Бог направи човека по свой образ и подобие – не само душата или духа му като отделни и по-висши негови части, а цялото живо същество.

Общоприет начин на мислене е да отделим душата от цялостния човек и да съсредоточим вниманието си върху нея като единственото нещо, от което Бог се интересува. От това се подразбира, че ние също трябва да се интересуваме само от нея. Тази гледна точка винаги ми се е струвала крайно ограничена. Павел е казал: “Христос ме обикна и даде себе си за мен.” Христос умря не само за душата, а за цялата човешка личност. Неговата покана е към мъжа и жената в тяхната цялост.

Мисля, че цялото съвременно понятие за “печелене на души” трябва да бъде преосмислено в светлината на библейските учения. Наистина в притчата се казва: “Този, който печели души, е мъдър”. Думата “душа” тук означава целия човек, а не само душата. Използването на душа в този случай за да се означи човешко същество е често срещано в Библията. Когато Авраам тръгна за ханаанската земя той взе със себе си жена си Сара, сина на брат си, Лот, и “душите, които беше приобщил към семейството си в Харан”. Не е ли ясно, че тези души са личности, чиито имена не са били важни за разказа. Разбира се, това са били хора, а не голи души.

Нямам намерение да създавам трудности само заради удоволствието след това да ги преодолявам. Напълно е възможно хиляди ревностни християни да използват израза “печелене на души”, имайки истинско разбиране за по-широкото му значение. Човешката реч обаче има такава огромна сила, че по-продължителната грешна употреба на дадена дума или изречение може наистина да доведе до грешно мислене. Ако искаме да разберем истината ще трябва да внимаваме, да мислим библейски и да разбираме значението на думите, които използваме. Човешката личност е скъпа за Бога защото от всички създадени неща тя е най-близо до същността му. За нищо друго не е казано, че е създадено по Божие подобие. Падналият човек, макар и отдалечен от Бога заради греха си и предопределен да погине, все още най-много прилича на него. Затова има възможност да бъде възроден и напълно възстановен като приятел на Бога – привилегия, на която не се радват онези същества, за които Петър, Юда и някои други библейски писатели говорят. По тази причина Словото можа да стане плът и да обитава между нас. Синът не можеше да помогне на ангелите, но можеше и наистина помогна на Авраамовото семе.

Тези съображения ни помагат да разберем защо Господ разхищава планините, но не желае да загуби хората; защо така разточително харчи материалните неща, а човешката личност запазва с такава нежна грижа. Докато Бог съхранява хората, една от най-тежките трагедии в живота е, че човекът може сам да се похаби. Чрез греха си той може да се похаби, а това означава, че на земята се хаби това, което е най-близо до Бога. Това е най-голямото човешко нещастие и най-тежката скръб за Бога.

Грехът има много страни и разновидности. Той е като болест с множество усложнения, всяко от които може да убие болния. Те са: беззаконие, пропускане на целта, бунт, извращение, престъпление. Всичко това е и прахосване – ужасна, трагична загуба на най-скъпоценното съкровище. Човек, който умира извън Христос е загубен и едва ли в английския език има дума, която да изрази това състояние с такава точност. Прахосал е необикновено богатство и накрая, в един кратък миг, се оглежда – той е един нравствен глупак, нехранимайко, който е претърпял съкрушителна и непоправима загуба. Загубил е душата, живота, мира си – Цялата си човешка загадъчна личност, всичко скъпо и вечно, което е притежавал.

следваща глава 29. НЕНАСИТНАТА ПУСТИНЯ