Съдържание Цялата книга на една страница

25. „СЛАДКА ЛЮТНЯ, ЗВУЧАЩА СЛАДКО”

„Едно нещо е” – казва Хенри Съзо – „да чуеш самият ти сладка лютня, звучаща сладко, а друго е просто да чуеш за нея.”

И едно нещо е – бихме прибавили ние – да чуем вътрешно в самите себе си истината, а съвсем друго – просто да чуем относно нея.

Не искам да се спирам на истинността на религиозната опитност на всеки човек; по-скоро се радвам на всеки малък къс истинска набожност, която би останала всред нас, в тези дни на повърхностност и претенции. Но изследването на състоянието на нещата в евангелските църкви създава сериозното подозрение, че тревожно висок процент на изповядали християни днес никога не е чуло то самото лютнята. На тях просто им е казано от други. Тяхното запознанство със спасителната истина е само от слушане. Тайнственият Глас никога не е прониквал до вътрешното им ухо.

Това в частност е вярно за така наречения по-дълбок живот. Даже в тези общества, където поученията за пълния с Духа живот се разбират от само себе си, съществува странна липса на вътрешна сигурност. Слушаме да се рецитират по-дълбоките истини с една бъбривост, която ни кара да се чудим дали проповедникът не говори за нещо, което е само слушал, а не за собствена опитност. Много разпространеното поучение за по-дълбокия живот без съответствуващо вкусване на силата на това поучение може лесно да причини повече зло, отколкото добро.

Ние изпращаме от библейските училища на тази страна година след година млади мъже и жени, които познават теорията на изпълнения с Духа живот, но не се радват на опитността. От своя страна църквите създават поколения християни, които никога не са усетили силата на Духа и които не знаят лично нищо относно вътрешния огън. Следващото поколение даже ще изостави теорията. Това в действителност е насоката, която някои групи са поели през миналите години.

Една дума от устните на човек, който действително е чул да свири лютнята има повече ефект от множество проповеди на човек, който само е слушал, че тя свири. Близостта винаги е по-добра от чуването.

Колко дълго трябва да слушаме ние в Америка хора, които могат само да ни кажат какво са прочели или чули, а никога – какво самите те са почувствували и видели?